Дневникът на мама

RSS поръчай книжка Регистрация за БЮЛЕТИН ИГРА търси
Емоционалната интелигентност – въпроси за родители

Емоционалната интелигентност – въпроси за родители

Елена Бачева


Общуването с децата е ключ към нашето съвместно израстване като личности – всеки поотделно, но и заедно, като семейство. Въпросите по-долу са по-скоро риторични. Те не изчерпват темата, а само целят да ви помогнат в разбирането на това придобило популярност понятие Емоционална Интелигентост и връзката му с родителството. И една уговорка - емоционална интелигентност няма много общо с рационалната интелигентност (IQ). 

 

Въпрос 1

“На гаргата гарджето е по- по- най-” – наистина ли го мислите?

Хубаво е децата да растат със самочувствие. По-лесно е да помогнете на детето да расте уверено в себе си, ако вярвате в това, което е. Но вглеждате ли се и в другите деца? Всяко от тях е различно, по своему уникално, и е напълно възможно в някои неща да превъзхожда вашето!?!

 

Въпрос за размисъл: Вглеждате ли се в другите?

 

 
Въпрос 2

Оставяте ли детето да направи нещо само?

А може би сте от онези родители, които дават съвети и помагат на детето си на всяка крачка (спомнете си за написаното тук.) Отказът да го оставите да си сложи самичко лъжицата в устата, да си обуе обувките или пък да си измие ръцете понякога се увенчава с упорито реване – на около 2 годишна възраст “аз сам” се появява в речника на повечето деца и от вас зависи да окуражите.  В указанията към родителите на първокласници пък пише, че “Ученикът сам приготвя чантата си”.  Доверието в детето, приучването към самостоятелност започва много преди първи клас, когато някои дори се сърдят, ако вие им приготвите чантата. Децата, също като нас, си имат свои нужди и от нас зависи да ги разбираме (или да ги убедим, че не могат да се справят сами – защото познавам хора, които и през студентските години “учеха” с баба си).

 

Въпрос за размисъл: Вглеждате ли се във вашето дете?

 

Въпрос 3

Случва ли се да използвате детето за отдушник на вашето напрежение?

Има родители,  които, особено след напрегнат ден, са способни да “скочат”, дори само защото детето не им е подало дистанционното. Има ситуации, в които без видима причина може да се стигне до обиди, до наказания и бой. За безпристрастния наблюдател понякога изглежда като че ли някой друг ви е ядосал.

 

Въпрос за размисъл: Можете ли да се видите отстрани?

 

Въпрос 4

Разбрахте ли защо плаче детето?

Когато детето влезе в тийнейджърска възраст, наказанията вече не са силното оръдие, конртолът е труден, някои родители не разполагат с други средства за комуникация и не знаят как да се справят с проблемите.  Дали заради системни караници и наказания при провинение, или заради проява на безразличие, “вратата” към неговите чувства и вълнения е била затворен някъде в по-ранното детство. Тогава, когато на плача му може би сте реагирали със: "Стига си плакал. Мъжете не плачат."

Въпрос за размисъл: Разбирате ли емоциите на вашето дете?

Ако клоните към отговор “Да” на поставените въпроси за размисъл, най-вероятно сте фен на идеята, че ако съумеете да анализиратее и управлявате собствените си емоции и да разбиратее  емоциите на децата си, ще им помогнете да развият по-успешно своята емоционална интелигентност.

 

Определението за Емоционална интелигентост

Мария Джонгова (очаквайте повече по темата), психолог, ни дава следното определение:

Емоционална интелигентност е способността на личността да откликва емоционално адекватно в различни социални ситуации; или умението да се възприемат, оценяват и управляват собствените емоции, тези на друг човек или група хора.

Според Ани Коцева (виж пълното интервю), психолог и психо-терапевт, емоционалната интелигентност:

  • предполага умението да разпознаваме как се чувстваме в момента;
  • да познаваме отделните емоционални състояния и  да ги назоваваме, за да можем да ги управляваме успешно;
  • да имаме достатъчно добре развити сетива, за да „усетим” емоцията, проявена от отсрещните хора в общуването;
  • да отговорим адекватно и намерим „общ език” с тях.


Защото емоционалното общуване е универсаления език, гарантиращ  разбирателство.

За децата също не е без значение да проявяват емоционална интелигентност. Затова обаче е необходимо възрастните около тях да са наясно със собствените си емоции и да ги управляват успешно. Този вид комуникация между родители – деца (през емоциите) може да спести множество неблагоприятни моменти в общуването помежду им. “

 

В края на краищата емоционалната интелигентност, наричана също емоционална компетентност, обобщава развитието на уменията за общуване, работа в екип, справяне с конфликти, управление на времето, управлението на стреса и още куп социални умения, които със сигурност са важни за бъдещите възрастни. Или, както каза в разговор по темата Венцислав Тонев от консултантска фирма „Заедно“,  “ако се самопознаваш достатъчно добре, ти е по-лесно да разбереш другия”. Сиреч, за да разберете децата си, опознайте първо себе си.

 

 

Подкрепете Дневникът на мама във Facebook