Меню

1 година

Какво може детето на 1 годинка?

Според стандартите и показателите за развитие и учене, на 1 годинка детето може:

  1. Да пристъпва, водено за ръце или като се подпира, да прави първи самостоятелни крачки.
  2. Да стои изправено, без да се подпира.
  3. Да пълзи, да кляка и да се изправя, да играе с топка.
  4. Да поставя един предмет върху друг (ако му се покаже „кула“от две кубчета, може да построи също такава кула от два елемента), да пуска предмет, за да вземе друг.
  5. Да дъвче храната (коричка хляб, сварен зеленчук и др.).

Ръст и тегло  – за периода детето наддава на тегло с общо около 1000 г и увеличава ръста си с общо около 4,5 см.;

Хранене – дъвче храната (коричка хляб, бисквитка и др.), поставя самò лъжица и чаша в устата си.

Безопасност – разпознава някои опасни предмети (вентилатор, ютия, печка и др.), от които се отдръпва. Реагира на сигнали на забрана.

Хигиена – проявява интерес към гърнето и към четката за зъби като се опитва да я поставя в устата си.


Детето се развива в още редица аспекти, като личност, емоции и общуване, игра, учене, познание на света, език. Прочетете за тях в Стандартите и показателите за развитие и учене от 7 до 9 месеца. 

Как да стимулирате потенциала на детето и да създадете благоприятна среда за учене и развитие през следващите 3 месеца прочетете.

Будене през нощта

Думата режим ни кара да се чувстваме ангажирани с дейности около детето. Затова може би по-добрата дума е ритъм. Всичко в природата следва установен ритъм: туптенето на сърцето, смяната на деня и нощта, сезоните. И всичко е свързано. Тези връзки се изследват от хронобиологията. Биологичният часовник се оформя в детството чрез всички редовно извършвани дейности, а после работи независимо от външните влияния* В периода на пубертета се преобръща с главата надолу, под влиянието на хормоните. Към 20-тата година се определя финално кои са нощни птици ("сови") и кои - "чучулиги". 

В днешния свят се променят част от закономерностите – храната е достъпна по всяко време, светлината също, а екраните често заменят други дейности, които биха на децата  да балансират – като спорта, рисуването, музиката, общуването с другите, четенето, връзката с природата. 

Но нуждата от баланс остава. Една безсънна нощ може да обърка целия ден на детето. Да го направи тревожно, раздразнително, плачещо по-често. Детето да загуби интерес към играта или това, с което се занимава, да затрудни концентрацията. Да го накара да спи в необичайни часове, а после – да заспи трудно вечер. И така влизаме в омагьосан кръг. След объркан ден често следва безсънна нощ. Затова децата имат нужда от своя ритъм.  За да имат добър сън, те се нуждаят от добре прекаран ден.

Нуждата да им помогнем да преодолеят своя страх като им даваме сигурност, храна, топлина е била базова до първата година, а сега се появяват и чувствата. Да разбираме не само физическите им нужди, нуждата им от нашата закрила и любов, но и какво преживяват, се оказва важно за добрия им ден. Помислете колко много неща научават именно в този период. Мозъкът и нервната система активно работят.

Сънят не дава само възстановяване на тялото – това е само едната му фаза. Фазата, в която сънуваме обаче е следващата – в нея мозъкът и мозъчните функции се презареждат. Тогава се обработва събраната през деня информация: затвърждава се наученото, оптимизират се познавателните способности, балансират се нивата на тревожност и раздразнителност. С други думи – развива се мозъкът, създават се невронните връзки. А развитието на детето е именно това. Недоспиването води до проблеми със сензорното развитие – умения като координация на двиценията на очите и ръцете (поднасяне на лъжичка до устата), движение в пространството (около маса, без да я бутне).  Или с други думи, добрият сън е много важен за развитието на децата.

И отново за ритъма – реда на нещата. Малките имат нужда от ред не само в заобикалящата ги среда, но и в дейностите. Те няма как да знаят какво предстои по план, освен ако не им кажете или ако това не е част от техния установен дневен ритъм. Спокойна лека вечеря с вас, последвана от поне час, прекаран без телевизия и силни емоции. Приятна баня, последвана от обличане на пижама и лягане. Обичният ви глас, с който им четете или пеете преди заспиване. Меката светлина, целувката за лека нощ. Липса на тревога и напрежение от прекарания ден, включително от нещо страшно, което са чули или видяли на екран. Обичайната разходка в парка и игрите. Нещо повече - удовлетворение от деня. Любов. Прегръдката на любимата играчка.

И всичко това, следвайки своя ритъм всеки ден. По едно и също време. Денем и нощем.

Ако някакво неразположение или болка тревожи детето - вие ще го усетите. 

През този период Малките деца обичат книжки със стихчета и рими, с ясни и прости картинки и малко думи, както и книжки с различни предмети за назоваване. 

 Отворете брошурата Да четем заедно
 
Какво друго може да попречи на съня?
  • даването на шоколад, кола, чай - други храни с кофеин или теофилин.
  • дебелите завивки през лятото или леките завивки през зимата
  • недостигът на магнезий
  • тревогите и притесненията
  • кошмари

и други различни неща...


 

Будене през нощта


Най-често около 3-4 часа детето се буди. Причината е в активното отделяне на адреналин в тези часове, заради това, че рязко преди това е паднала кръвната захар, при което се отделят хормони - адреналин - за да я коригират. 

В кръвта винаги трябва да има захар – така познатата ви кръвна захар. Но тя трябва да бъде ни повече, ни по-малко. Когато поднесем бързо захарта, се отделя по-голямо количество от хормона инсулин, за да може тази захар да стигне до клетките за обичайното време. След като инсулинът си свърши работата, захарта рязко спада. И тогава се появява глад за сладко. Включва се и хормонът адреналин, който пък отговаря за повишаването на кръвната захар. Свързваме хормоните с настроението и поведението. Захарта се покачва и спада рязко, също както настроението. Освен това, адреналинът пречи на съня – детето може да се буди нощем в нервно състояние. Фибрите (= влакнини) в обвивката на зърното и в целите плодове забавят скоростта, с която захарта попада в кръвта

Нарушеният баланс на кръвната захар. Ако изпитваме лека умора след обедното хранене. Това е така, защото след рязко повишаване на кръвната захар (което се случва при храненето, особено с по-сладки или въглехидратни храни), следва и рязкото й понижаване. Ако детето ви иска често сладки храни, това също може да е свързано с нестабилна кръвна захар. Какво да направите – да махнете от диетата бързите захари и да предлагате храни, които освобождават захарта по-бавно в кръвта. Скоростта, с която една храна повишава кръвната захар, се оценява от гликемичния й индекс. Вижте нашата таблица на Храни с висок гликемичен индекс. Не забравяйте и ролята на фибрите – пълнозърнести храни, цели плодове и зеленчуци.


Автор - Елена Бачева

*Цитатът е от книгата "Как да лекуваме децата си без лекарства", Петра Ланге, издателство Пан

Време да покажем колко сме порастнали!

Честит първи рожден ден! 

Ако самите вие започвате да свиквате с идеята, че вече нямате бебе, вероятно предавате част от тази увереност и на детето. То се научава да дъвче все по-добре, да пие от истинкска чаша и дори да се храни само. Е, може да има и "претенции", но, замислете се – вие нямате ли претенции? Обичате ли някой да ви кара да правите нещо насила?

Например:

  • да ви кара да си изядете всичко, след като вече не ви се яде?
  • да ви тика с лъжица от храната, която не обичате?
  • да ви казва, че ако не си изядете, значи не ви обича?
  • ... или че ако не ядете ще ви накаже?

... какво още не обичате?

Разбираемо, злоядите деца и гърба към масата не са приятна гледка, но ненасилието в тези случаи е по-добра инвестиция в бъдещето. Обратното може да доведе до нежелание на детето да сяда на масата.

А твърде лакомите деца? Зависи за какво са лакоми. Ако те приемат здравословна храна и нямат наднормено тегло (проверете), едва ли ще имате повод да се замислите. Но в случай на наднормено тегло е добре да направите равносметка на храненето.


Време за забавление

Времето за хранене е и време за общуване не само за нас, но и за малкото дете. И... време за забавление :-), търсене на внимание, задоволяване на любопитството...  Иначе защо ще бръкне в чинията с две ръце или ще ви погледне усмихнато и ще пусне вилицата на земята? Е, нека го приемем като забавление за всички. Какво ще стане, ако отсега се ядосваме? Та точно сега е възрастта (между 12 и 18 месеца), за която се казва, че храната на масата е основно материал за игра. 

Споделянето на общата трапеза може да стане повод да я превърнем в

по-здравословна отвсякога:

като предлагаме предимно пълнозърнест хляб и продукти, плодове и зеленчуци, ориз, овес и др. храни в чистия им вид, а не преработени, като например:

  • захар и захарни изделия, бяло брашно и сладкиши;
  • готова храна от магазина, в която не сме сигурни какво има;
  • пакетирани храни, от етикета на които става ясно, че съдържат сол, хидрогенирани мазнини и други добавки, които могат да бъдат потенциално вредни (не само) за детето. Прочетете за тях. 

Има някои добавки (сгъстители, подправки, подсладители, желиращи вещества, емулгиращи соли), които имат ниска хранителна стойност, но за сметка на това децата свикват с изкуствения им вкус и после отказват естествените вкусове и храни. Такъв пример са напитките – вместо с вода, предпочитат да утолят жаждата си с подсладена напитка, често газирана. Е, разбира се, винаги има изключения или изкушения, на които не можем да устоим и ние, но нека те да не се превръщат в ежедневие. 

Храна от детска кухня

Ако все още не сте ползвали детска кухня, можете да опитате. Както държавните, така и частните детски кухни се съобразяват с национални стандарти и подлежат на постоянен контрол от Българска агенция за безопасност на храните (линк), където сигнал можете да подадете и вие, при забелязана нередност. Някои кухни предлагат в менюто си дори храни с био-сертификат или специален произход. 

Детската кухня може да бъде улеснение за обедното меню, но както вече казахме, вечерята може да бъде чудесен повод за семейна вечеря.

Неправилна е практиката храната от детската кухня да се разделя на две – супата за обяд, а основното – за вечеря. Менюто на детските кухни е съобразено с хранителните потребности на детето в рамките на едно хранене. Това, което детето не пожелае да изяде, можете да предложите отделно.

Супата

Супата и бульоните са важно въведение към основното хранене, защото предизвикват отделянето на стомашни сокове, събуждащи апетита и подпомагащи храносмилането.  Ако супата е твърде много и детето не изяжда основното, можете да предложите само част от нея. 

Вода и течности

Особено важно сега е детето да свикне да пие вода...

Потребностите на децата от вода са над три пъти по-високи, в сравнение с тези на възрастните, които са 40 мл/кг ТМ (телесна маса). В периода от 1 до 2 годинки, среднодневните потребности от течности, премани чрез вода, напитки и храна, са 1100 – 1200 мл. Детето става и доста по-активно и подвижно, а с това би следвало и да ожаднява по-често. Ако искате да проверите дали детето приема това количество, можете да го изчислите приблизително: чистата вода + водата, която слагате в храната и напитките + водата в пресните плодове и зеленчуци, които приема (може да достигне 95%) + водата в млякото (в прясното мляко е 87%, в кърмата – 88%).

На деца в тази възраст не се предлага минерална вода. Изборът е между изворна, чешмяна или филтрирана през кана с филтър. Можете да я предлагате в малки количества и с умерена температура, между храненията. Още от началото, дететето би следвало да е приучено да я приема от чашка, а също да утолява жаждата си именно с вода. Носете с вас шише, оставяйте водата на достъпно място, преливайте я в интересни чаши, изобщо помислете как може да го мотивирате да пие вода. Водата пречиства токсините в тялото, а от тук нататък по някоя друга вредна храна няма как да се изключи, а с това и неконтролираното количество сол например...

Прочетете повече за водата.

Плодов сок
Ако все още не сте предложили на детето прясно изцеден плодов сок, можете да го направите постепенно в следващите месеци – с вече изпитани вкусове, без първоначално да правите комбинации. Предлагайте малки количества (30-50 мл), разреден с вода 50:50 към едно от основните хранения на детето, а не между храненията, с цел намаляване на риска от зъбен кариес и по-бавното освобождаване на захарта в кръвта. Освен че с изцеждането плодовите сокове губят фибрите си и някои хранителни вещества, в тях има твърде много плодова захар (фруктоза). В по-големи количества, тя също може да бъде рисков фактор за наднормено тегло, диабет, сърдечни заболявания. Затова зеленчуковите или плодово-зеленчуковите сокове са за предпочитане.

Бавните сокоизтисквачки (slow juicer) са предпочитан вариант, защото запазват голяма част от хранителните вещества и фибрите. 

 


Храненето в периода от 1 г до 1 г. и половина

Периодът на преходната храна продължава докъм годинка и половина. Това е общата храна, пригодена за дъвкателните възможности на детето. Целта е постепенно детето да премине към общата храна с по-едри частици. 

Продължавайте да намачквате с вилица или да накълцвате по-едрите парченца месо и зеленчук. Според последните тенденции, бобови храни (варива) се предлагат още след 7 месечна възраст, тоест би следвали вече да са въведени под формата на пюренца, добавени към зеленчуковите. Сега е момента да започнете с класиката –  ястие с боб, леща, грах. Дори нахут като пюре за мазане върху филийка или като гарнитура. Варива (=бобова храна) се предлагат поне 2 пъти в седмицата, като можете да разнообразявате. Заради по-грубите ципи, прекарвайте ястието през цедка. И не забравяйте технологията на готвене на боб и нахут – задължително трябва да се изкиснат предварително за около 12 часа, след което водата се сменя и се слагат на котлона. След завиране, водата се сменя отново и започва приготвянето им.  В магазините се продават и лющена (червена) леща и лющен боб, които са подходящи за готвене на бебето, особено в началото.

Вижте таблицата с режима на хранене в периода от 1 г до 1 годинка и половина, както и храните, техните количества и по колко пъти в седмицата да предлагате.

Храненето от 1 до 3 годинки

Във възрастта между 10 м. и 1.5 г. детето се храни с преходна храна. Това е общата храна, пригодена за дъвкателните му възможности. В този период пасирайте или намачквайте с вилица по-едрите парченца месо и зеленчук, а варивата с по-груби ципи прекарвайте през цедка. Постепенно детето трябва да премине към обща храна с по-едри частици. 

Примерно дневно меню:

  1. Сутрин: 1–1,5 г. – попара със сирене, млечно-плодова каша, млечно-нишестен крем, мляко с ориз, кифла, кекс, макаронени изделия, 1,5–3 г. – към гореизброените може да добавите в менюто: филийка с масло и сирене или кашкавал, пресен зеленчук, баница, зърнена закуска с мляко; напитки: мляко, айран, чай, плодов или зеленчуков сок – прясно изцеден;
  2. В 10 ч. – плод, зеленчук;
  3. Обяд: 70-90 мл супа, 180-200 г основно месно-зеленчуково ястие, веднъж седмично риба и веднъж – постно ястие, пресен зеленчук (салата) 40 г, за десерт – пресен плод
  4. Следобяд: млечно-плодов (млечно-нишестен) крем или каша с пресен плод, плодово кисело мляко с бисквита, банан и др., грис, мляко с ориз и др.;
  5. Вечер: постно зеленч. ястие (може със сирене, кашкавал, яйце), десерт – кисело мляко или плод.

Неправилна е практиката храната от детската кухня да се разделя на две – супата за обяд, а основното – за вечеря. Менюто на детските кухни е съобразено с хранителните потребности на детето в рамките на едно хранене. Това, което детето не пожелае да изяде, можете да предложите отделно.


Препоръчителни количества

За възрастта 12-23 месеца: една порция твърда храна = 3/4 или цяла чаена чаша на всяко хранене при 3-4 основни хранения на ден и дневен прием на средно 400 мл мляко (кърма).

Всеки ден предлагайте поне една от храните във всяка от изброените групи – нерафинирани, непреработени:

 

Хранителна група Храна/средно количество
Зърнени храни предимно пълнозърнести хляб, макаронени изделия, кафяв ориз, нерафинирани зърнени закуски, овесена каша, овесено мюсли
Зеленчуци и плодове

сезонни пресни  – цели, настъргани, нарязани – около 200 г  всеки ден.

Мляко и млечни средно-дневно 400 мл мляко и 25 г млечни (сирене, кашкавал, извара)
Храни, богати на белтъци (протеини): Месо – 5 дни в седмицата
Риба – поне веднъж в седмицата
Яйца – около 3 яйца седмично
Бобови – лющен зрял боб, леща, нахут, грах – поне 1-2 пъти седмично по 25 г
Ядки  – около 1 детска шепа на ден – смляни, добавени към млека, каши, пюрета, смути, под формата на тахани и масла за мазане
Мазнини за готвене олио, зехтин, слънчогледово, рапично, соево, орехово, гроздови семки. Студено пресованите са най-полезни като добавка към салата или други храни без термична обработка.

 

------------------------------------------------------

Ако все още кърмите

от Христина Янева-Хедра

Поздравления за това, че вече една година кърмите вашето бебе – имате пълното право да се чувствате горда с постигнатото!

Годинката на бебето може да е срокът, който сте си поставила за приключване с кърменето. В този случай вероятно вече сте подготвила предварително почвата със заместване на дневните хранения. Когато сте работили постепенно и целенасочено за това, вашето бебе е имало време да замести кърменето не само като хранене, а и като средство за успокоение и приспиване с други начини, които му помагат да се справи с емоционално натоварени ситуации. Ако пък тепърва се замисляте по въпроса да отбиете, елиминирането на кърменията „между другото“ или „за ваше удобство“ може да е добра първа стъпка, като едновременно с това насърчавате пълното заместване на дневните хранения с твърди храни. Изграждането на вечерен ритуал, в който се включва партньора ви или друг близък ще ви помогне по-лесно да премахнете вечерното кърмене за заспиване, което обичайно остава последно.

Ако пък с удовлетворение си мислите, че вашата кърмаческа история е започнала добре, но ви предстоят още много месеци (или дори години) да откривате радостите и фрустрациите от кърмене на голямо кърмаче, е добре да се подготвите за лавината от учудване, неразбиране, добронамерени – или не дотам добронамерени – съвети, с които ще се сблъсквате при преминаването ви в отбора на дългокърмещите майки. Приемете ги с хумор – и просто като поредното предизвикателство, с което можете да се справите с усмивка и увереност, че правите за вашето дете най-доброто според вашите собствени разбирания и убеденост. Науката – и вече порасналото бебе – са на ваша страна :-)

Прочетете за опита на българската майка.

Оставете им достатъчно време да се справят сами

В първите 5 години, мозъкът на детето не е напълно развит и балансиран и лявото и дясното полукълбо са в постоянна надпревара. Емоциите и логиката често си противоречат и това е особено вярно за малкото дете. Не очаквайте твърде много от Вашия малчуган. Той не е миниатюрен вариант на голям, човек. Той е все още едно очарователно нецивилизовано човече, което тепърва ще започне да схваща как работи света.

Дори когато около година-две детето проговaря и изглежда, че всичко е започнало да разбира, това не е съвсем така. По някой път си мислим, че то ни разбира, но прави нещата напук. Да, детето изпробва постоянно границите си и границите на света навън. Така учи. Чрез проба и грешка. В началото обаче, то не разбира толкова думите, колкото интонацията Ви, жестовете, мимиките. По-важното е не точно какво казвате, а как го казвате. И ние наистина използваме доста повече драматичност и повторения при общуването с малките деца, както и те с нас.

Представете си когато детето успее да направи нещо, което не е можело преди, например да се изправи, да пляска с ръце, да се спусне по пързалката. Ние казваме „Бравоооо, супееер си т.н.“ Или когато му обясняваме нещо, го повтаряме много пъти и така е редно, защото детето трябва да чуе една дума десетки пъти, преди да разбере значението ѝ и да започне да я използва. По същия начин когато се случи нещо лошо, например детето падне или се ядоса за нещо, ние е добре да продължим да използваме повече емоция в гласа си.  „Да, ти падна, много те заболя. Разбрах.“ Или  „Ти се ядоса, искаше топката. Да, разбирам“. Първо припознавате чувствата и желанията на детето и едва след това давате своето послание. „Заболя те, но ще мине.” ; „Искаше топката, но сега тръгваме.” Така детето ни ще се чувства разбрано и това ще намали моментите на тръшканията. Д-р Харви Карп, световноизвестен педиатър, нарича, този начин на говорене „детешки“:

  • Прости думи и кратки фрази;
  • Много повторения (8-12 пъти);
  • Малко преувеличени тон на гласа, жестове и мимики.

Особено когато детето е разстроено е добре, да опростите думите, които използвате, да ги повтаряте неколкократно и с патос. Така детето ще може да се концентрира върху това, което казвате и ще може по-лесно да излезе от задънената емоционална улица, в която се намира.

Често когато децата се тръшкат, това е защото се чувстват неразбрани и искат много по-категорично да Ви покажат как се чувстват. А от един момент нататък им пада пердето и вече няма логика, само емоции. Много по-лесно ще Ви бъде в комуникацията с детето, ако се опитвате да разберете какво точно иска и да обръщате внимание на чувствата му, като така ще можете да хванете емоционалния изблик в зародиш и да имате по-лесна и ефективна комуникация с малкото човече.

Около първата си година детето обикновено прохожда и проговаря. Това, само по себе си е огромно постижение. Представете си, процеса. В утробата от миниатюрни клетчици в началото, зародишът преминава постепенно през целия еволюционен процес, прилича на рибка, на жабка, на кученце, на маймунче и накрая на човешко бебе, което трябва да стигне чак до дигитализацията днес. След като се роди, мозъкът и тялото му претърпяват експлозивно развитие. Оставете им достатъчно време да се вдигнат сами на два крака, да започнат да общуват с Вас и света около тях. Няма как за една година детето да има обноски и маниери и да бъде самостоятелно. Това ще му отнеме поне първите седем години.

Имайте търпение, оставяйте естествения ход на нещата, общувайте и играйте с децата си. Така ще им подарите не само хубаво детство, но и добре развит мозък. Нека се цапат и бъдат изследователи. Тяхната работа сега е да играят и да проучват, да развиват сетивата си и финната моторика, които имат пряко отношение към ученето по-късно.

В играта и общуването децата откриват света и чудесата му и изграждат индивида, който някога ще бъдат.


Автор: Вероника де Буур, сертифициран обучител по програмата на д-р Харви Карп (www.happydete.com)

Прегледи на 1 година

Време е и за поредното посещение за профилактичен преглед при детския лекар. На 1 годинка списъкът е дълъг и важен. Изследването за кръв може да ни даде ориентир за хемоглобина и възможността за желязо-дефицитна анемия. Тя не е рядкост в първите години, а е важно да не допускате дефицит на желязо – желязото е важно за пренасянето на кислорода в кръвта, а кислородът е основното гориво за целия организъм. Особено за развиващия се мозък. Изследването на урина пък може да ни насочи към наличие на инфекция на пикочните канали, която също не е рядкост в тази, все още пеленаческа възраст, в която акото в пелените е много близо до мястото за пишкане и бактерии от него могат да преминат към пикочните пикочните пътища. Очите също са важни – сигурно сте виждали деца, на които едното око е скрито. Понякога е трудно да откриете състоянието, което води до тази крайна мярка, но е добре да проверите дали вашето дете е ОК с очите. Скритото око всъщност е здравото око. Когато едното от двете очи изостава, например не вижда толкова добре, колкото другото, то става мързеливо. Затова здравото око се скрива, за да дадем възможност на мързеливото да не разчита на другото. Мързеливото око може да се коригира най-успешно само до 8 г, като ранното му откриване дава по-голяма гаранция за успех. Ако лекарят има съмнение за проблем с очите (тук не включваме само мързеливото око и причините за него), той ще ви даде направление за очен лекар (офталмолог).

Има и още прегледи, всички те са важни, затова ви съветваме да не ги пропускате.

Прегледи и имунизации

  1. Измерване на ръста, теглото и обиколката на гърдите (4 пъти годишно до 2 г)
  2. Оценка на психическото развитие (4 пъти годишно до 2 г)
  3. Измерване на обиколката на главата
  4. Преглед за обща оценка на зрението 
  5. Преглед за обща оценка на слуха         
  6. Изследване на кръв: (хемоглобин, брой еритроцити, брой левкоцити, хематокрит, MCV, MCN, MCHC).

    Внимание: Не пропускайте това изследване: То е важно за установяване на желязо-дефицитна анемия, която достига до 25% сред децата между 1 и 4 г у нас! Свързана е с развитието на мозъка и умствените сподобности, имунитета и др.
     
  7. Изследване на урина (седимент)
  8. Изследване за албумин в урината
  9. Реимунизация против пневмококи не по-рано от 6 месеца след III прием

*по програма Детско здравоопазване на НЗОК, полагат се безплатно, за изследвания и преглед от специалист се дава направление от личния лекар на детето.

Харесай ни във Facebook