Меню

1 г. и 6 м.

Какво може детето на 1 годинка и половина?

Някои от нещата, които детето може на 1 годинка и половина според стандартите и показателите за развитие и учене, са:

  1. Да ходи самостоятелно, все още нестабилно, да се придвижва умело и бързо чрез пълзене.
  2. Да дъвче, да пие от чашка и да се опитва да се храни самостоятелно.
  3. Да иска да прави нещата самó и да се разочарова, ако не стигне целта си.
  4. Да разбира значението на някои думи.
  5. Да употребява думи като „мама, тате, бау-бау, бу-у“, или например „са“ или „са-са“, когато вижда някой да сяда или когато то самото иска да седне.

 

Ръст и тегло  – за периода детето наддава на тегло с общо около 1000–1200 г и увеличава ръста си с общо около 5–6 см.

Хранене – приема разнообразна „преходна храна“ на по-едри парчета, привиква с вкуса на ястията, научава се да дъвче, да пие от чашка и опитва да се храни самостоятелно. Регулира и контролира храненето си, проявява избирателност към храните, може да се противопоставя на принудително хранене.

Безопасност – избягва някои опасности (например, горещи печки, остри прибори и др.), но не може да се пази самò.

Хигиена – опитва да мие зъбите и ръцете си с помощ, а също и да се съблича и събува.


Детето се развива в още редица аспекти, като личност, емоции и общуване, игра, учене, познание на света, език. Прочетете за тях в Стандартите и показателите за развитие и учене от 13 до 18 месеца. 

Как да стимулирате потенциала на детето и да създадете благоприятна среда за учене и развитие през следващите 6 месеца прочетете.

Крайно време за гърне?

Ако все още не сте започнали опитите за използване на гърне, вече е време. Има различни виждания по темата, едно от които е, че детето е готово и може да контролира пикочния мехур и червата във възрастта между 18 и 30 месеца. Препоръките са редовно слагане на гърне/тоалетна например след сън, хранене.

Можете да разберете, че детето ви е готово да се учи на гърне/тоалетна, ако:

  • Може да ходи стабилно
  • Има сухи периоди (без изпишкване) по около два часа
  • Не пишка по време на дневния сън
  • Може да седи спокойно без да мърда 2-5 минути
  • Интересува се, когато другите ползват тоалетната
  • Може да изпълнява прости инструкции като „Подай играчката“

Към статията Гърнето – Какво, кога, как?

Съвети*

  1. Отказване от (еднократните) пелени през деня около 18-ия месец, за предпочитане през летния период.
  2. Детето да сяда на гърне преди и след ставане от сън и след основните хранения, като остава на него не повече от 5-7 минути. Не се очаква то веднага да се справи, може да се случи то да извърши физиологичната си нужда, след като е станало от гърнето, като това не трябва да е повод за забележки от майката/грижещия се. Похвалата е необходима, ако детето се е справило. Да не се подхожда насилствено!
  3. При по-рядко подмокряне по време на сън през нощта, постепенно може да отпадне и нощната пелена.
  4. Да се учи детето да съобщава за физиологичните си нужди
  5. Не е приемливо да му се карат, ако сигнализира, след като вече се е подмокрило.
     
Има три периода от развитието, в които вероятността за запек е по-голяма и това е един от тях: Първият е при захранването, вторият е по време на ученето да ходят на гърне или тоалетна. Третият – около тръгването им на училище.


*  Стандарти за развитие и учене в ранното детство

Имунитет

Вероятно сте чували да казват, че “малките имат по-слаб имунитет”. Да, така е. В резултат на това боледуват повече от нас. Имунитетът е способността на организма да ни защити от болестотворни микроорганизми. Тази способност се изгражда с порастването на детето.

Част от имунитета ни е вроден – имунните клетки на вродения имунитет (фагоцити) са създадени още преди раждането. Те са винаги нащрек и реагират подобно срещу всички нашественици.

Но имаме и придобит имунитет. Неговите елементи (В- и Т- клетки) придобиват способността да ни защитават едва след като се срещнат и опознаят своите врагове (вируси, бактерии). Дотогава битката може да бъде загубена (и детето да се разболее), но не и войната. С порастването на детето тези защитници срещат и опознават все повече врагове (болестотворен вирус или бактерия) и предават информацията за всеки един – формира се група от паметовите клетки. Регистрацията в картотеката е направена. В нея за всеки различен патоген се пази ноу хау как да бъде унищожен. Вероятността това да се случи е голяма. Има едно уточнение, разбира се, че някои данни се пазят в картотеката доживотно, а други трябва да се създават наново. Има и различни начини за опознаване на патогени (чрез случайна среща, хомеопатия или ваксинация).

В науката на врага са дадени различни имена – най-често използваме болестотворни организми или патогени. Това са всички онези болестотворни вируси и бактерии, срещу които реагират нашите имунни клетки.

Цялата имунна система непрекъснато е в комуникация с всички органи и системи и затова е важно тези взаимоотношения да се поддържат правилно. Това може да стане чрез пълноценно хранене, повече време навън с игра, закаляване и избягване на престой в задимени помещения. 

 

Как да разберете, че имунната защита на детето е активирана?

Първите знаци, че тя работи, са:

  • възпалението, при което има оток и подуване;
  • зачервяването (на гърлото или при нараняване на мястото на травмата);
  • вдигането на температурата.

Важно е да реагирате с разбиране и да знаете как можете да помогнете и как можете да попречите на защитниците да си свършат работата. 

Най-честите грешки:

  • Опити да свалим невисока температура
  • Даване на антибиотици при вирусни инфекции
  • Пренебрегване на силата на пълноценното хранене и сън за възстановяване по време на и след инфекция – храната трябва да е богата на витамини и минерали, по възможност да се употребяват пресни продукти.
  • Недостатъчна консумация на вода и чай, което не само дехидратира организма, но и пречи на имунните защитници да действат адекватно.
  • Липсата на чист въздух в помещението на болното дете или излагането му в атмосфера с ограничен достъп на чист въздух и много хора – заведения, магазини.
     

Мястото на срещата (с патогените) е известно...

Нашата кожа и нашите лигавици са обвивката, която ни защитава. Когато тази обвивка се “пропука”, те влизат и се опитват, често успешно, да ни разболеят. Освен добре познатите ни вируси на настинката и грипа, както и летните вируси и бактерии, през кожата и лигавиците ни могат да навлязат и такива, които нормално живеят върху нея. Попадайки в кръвта и плазмата ни обаче, те могат да предизвикат инфекция. Често това се случва при нараняване.

Затова най-често мястото на срещата при малките е известно и е свързано с естественото любопитство на децата и с тръгването на детско заведение:

Естественото любопитство

Децата искат да лазят, да пипат, да изучават предмети,  да слагат ръчички в устата (което понякога се дължи на нуждата да смучат палеца или да чешат растящите зъбки). Това е съвсем в реда на нещата. Има родители, които без притеснение оставят децата си да лазят на обществени места, има и другата крайност – не пускат детето никъде, да не би да се изцапа или погълне мръсотия. Истината е някъде по средата. Запознанството с микробите, както вече казахме е важна част от обучението на нашата имунна защита. Падането и нараняването – също. Важна е обаче и личната хигиена – измиването на ръцете и лицето със сапун, особено след като са били на обществено място.

Тръгването на детска ясла или градина

Общуването и обмяната на опит между децата са важни, но особено в началото, с тях неразделно върви и активната обмяна на бацили. Най-често това се случва в периодите на повишена заболеваемост от грип, когато те прекарват голяма част от времето си в затворени посещения с още много деца. (пребиваването в общи помещения е при всички случаи рисково в тези периоди).

Не само нуждата от близост до майката във възрастта до 3 г е повод децата да прескочат ясления период. Аргументите са много, но един от тях е прекаленото боледуване.

Прочетете повече за имунитета


Статията е подготвена от Елена Бачева, консултант - доц. Петя Димитрова

 

Прегледи и имунизации на 1 година и 6 месеца

  1. Реимунизация против полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенце тип Б

Хранене при различните етапи на настинка и грип

За здраве и оптимално развитие на децата са нужни: 

  1. Месо, риба, пресни зеленчуци и плодове, варива, пълнозърнест хляб, варени пълнозърнести храни (ориз, жито, елда, киноа), ядки и семена - не забравяйте, че ядките и семената трябва да са добре смляни!

При тази здравословна и балансирана диета, дали да не присъедините и вие? 

Ако невинаги остава време за подготовка на прясна храна, можете предварително да заредите фризера с нарязани зеленчуци. Знаете, че замразяването е най-добрият начин за съхранение. Зеленчуците няма да загубят своята хранителна стойност, стига да бъдат размразени правилно. Ако все още не сте попаднали на нашата статия по темата - прочетете я сега.

Грамажът на една порция в този период е около 350 - 400 г. 

Нови предложения за закуска

Освен попара със сирене, млечно-плодови каши, млечно-нишестени кремове, мляко с ориз, кифла, кекс и макаронени изделия, които вероятно вече сте предложили след 1 г, в този период можете да допълните асортимента с:

  • филийка с масло и сирене или кашкавал (може и препечена) 
  • принцеса с яйце и сирене (върху филийка поставяте смес от разбито яйце и обезсолено сирене)
  • + пресен зеленчук – например краставичка или домат през летния сезон, 
  • парче домашно-приготвена баница + кисело мляко например
  • зърнена закуска с мляко 
  • краве мляко (пълномаслено) или айран, билков чай, плодови и зеленчукови сокове 
  • Ако сега предлагате за пръв път смляни ядки и семена: можете да ги добавяте към смути, намачкани плодове, кисело мляко, салати и др.
     

Внимание:

Ако детето ви често страда от настинки и хрема, възможно е причината да е алергия или чувствителност към храна, най-вече към краве мляко. Други признаци за хранителни алергии са зачервяване, обрив, повръщане, задух. 
 

Хранене при различните етапи на настинка и грип
 

Първите знаци, че имунната система на детето работи, са вдигането на температурата, хремата, зачервяването и възпалението при нараняване. Възпалението е реакция на нашия организъм, затова е нужно да помогнем то да протече правилно. Това може да стане, когато разбираме какво се случва и какво е нужно във всеки един етап от заболяването. Най-важното:

  1. В първите 6 – 24 часа от началото на инфекцията вродените механизми на защита разпознават вируса. Организмът има нужда от покой и най-вече – от вода.
  2. От 24-тия час до 3тия ден от началото на инфекцията имунният отговор ескалира – на мястото започва възпаление.  Вродените механизми на защита са в силата си. Първоначалните запаси от енергия са изчерпани.  Необходима е питателна храна.

  3. От 3-тия до 7-мия ден от началото на инфекцията вродените механизми на защита отстъпват постепенно и дават място на защита от придобития имунитет. Процесът на възпаление в мястото на инфекцията затихва. Задължително е контролирано пълноценно хранене.

Какви храни са подходящи на всеки от тези етапи и защо, можете подробно да прочетете в статията.

Или директно да разгледате само най-важното – в нашата инфографика.

 

Откриването на езика

На тази възраст вече не са бебета и разбират, трупат речников запас, за да проговорят съвсем скоро и да могат да изразяват себе си. Паралелно с прохождането е настъпил момента, в който да им помогнем да научат названията на предмети, животни, хора. Без бебешки език. Например, да показваме и изричаме имената на предметите, които показваме. Ето и няколко практически съвета в тази посока, предоставени ни от книгата „60 занимания с моето бебе по системата Монтесори“ на Мари-Елен Плас:

Звуците, издавани от животните

След петия-шестия месец започваме да назоваваме имената на животните: „крава“, „мечка“, „котка“, „куче“ и т.н., както и да имитираме звуците, които издават. „Как прави кравата?“ – „Мууу“, и пр.

След петнайсетмесечна възраст предоставяме на детето фигурки на животни от фермата и му пускаме диск със звуците, които издават, за да се научи да ги свързва.

Изображенията на животните

Въвеждаме тази игра след четиринайсетмесечна възраст.

1. Намираме фигурки на животни от фермата.

2. Правим снимки на истински животни или изрязваме картинки от списание, или пък рисуваме животни.

3. Залепваме тези изображения или снимки върху тесте от карти или картончета.

4. Показваме на детето три от фигурките.

5. Показваме му и трите съответстващи изображения.

6. Разбъркваме местата на изображенията и фигурките.

7. Предлагаме на детето да свърже всяка фигурка със съответното изображение.

8. След няколко дни повтаряме тази игра, като прибавяме три нови животни, и така, докато сме назовали всички животни от фермата.


Какво още можете да правите, прочетете съветите в Стимулиране на потенциала на детето от 19 до 24 месеца

Харесай ни във Facebook