Вероятно вашето дете вече прави опити да мие зъбите си само. Независимо дали му се поучава или не, важно е да следите какво се случва. Да направлявате движението на четката при нужда, а също да следите къде отива пастата "колкото грахово зърно", която слагате на четката. Навиците, върху които работите са не само за миене на зъбите, но и за изплакване на устата преди пастата да бъде погълната. Повечето пасти съдържат флуор. Децата имат нужда от него, за здрави зъби и кости. Но той не трябва да се предозира.
"Дори и малки дози над нормата могат да предизвикат флуоридна токсикация и нейните симптоми: стомашни болки, гадене, повръщане и главоболие. Дете, тежащо 10 килограма, може да ги получи от поглъщането на от 1 до 3 милиграма флуорид. Това количество се съдържа в 1 до 3 грама паста за деца." - посочват от Fluoride Action Network.
Продължителното предозиране с флуор може да доведе до флуороза. В най-леката ú степен, по зъбите още при пробива се откриват бели и кафяви петънца по коронката. При по-тежките форми зъбите могат да бъдат изцяло с променен цвят, силно неустойвиви и ронливи, което води до бързото им засягане от кариес и разрушаване скоро след пробива. Известно е, че флуорозата е заболяване при децата – по време на развитие на зъбите – и не се лекува. Най-застрашени са децата до 4 г., но много рискови остават до 8 г.
Или с други думи, тренирайте с детска паста, която не съдържа флуор.
Има и още нещо, което трябва да избирате внимателно: водата. До 7 г възраст избирайте за детето води с ниско съдържание на флуор (под 0.7 mg/l). Много минерални води го надвишават, затова за децата се препоръчва изворна вода (не я бъркайте с трапезната!).
И така... при недостатъчно флуор, има повишена вероятност от кариес, а при предозиране - от флуороза.
Как да дадете точното количество флуор?
- Вариант 1: като предлагате вода с ниско съдържание на флуор и детето си мие зъбите с флуридна детска паста (без да я поглъща).
- Вариант 2: избирате паста без флуор, ако питейната вода е с по-високо съдържание на флуор.
Имайте предвид, че флуорна профилактика с хапчета или капки се прави преди пробива на зъбите. Тоест, не е за вас. Както и че в някои райони питейната вода съдържа повече флуор. Тоест, добре е да се поинтересувате.
Според НАРЕДБА No 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели – приложение 1 - максималната допустима стойност на флуориди във вода, доставяна чрез водоснабдителната мрежа у нас е 1,5 mg/l.
Оптималното съдържание на флуора във водата е от 0,7 мг/л до 1-1,5 мг/л в големите водоснабдителни системи, но това се постига трудно.
Според "Национален доклад за състоянието на околната среда в България през 2009 г " отклонения по показател "флуориди" има в отделни населени места в области Хасково, Благоевград Бургас и Плевен. Превишението на нормата е най-често около два пъти.
Водата в България не подлежи на допълнително обогатяване с флуор.
Насоки при избора на вода
- От бутилираните води избирайте за децата такива с ниско съдържание на флуор (флуориди) – посочени са на етикета със знака "F".
- Използването на вода с посочено на етикета съдържание на флуор за приготвяне на храната на бебетата и децата, както и за пиене, ви помага в преценката за приеманото от детето количество флуор!
- Ако смятате, че във водата, която консумирате, има много флуор, използвайте филтър за обратна осмоза, който я пречиства от флуора почти напълно.
- Интересувайте се дали в детското заведение или училище на вашето дете не се провежда флуорна профилактика.
- За да сте сигурни в състава на водата, посочен на етикета, купувайте води със сертификат на Фрезениус институт – гарантиращ състава на водата, международно признат сертификат - проверете за наличие на такъв сертификат на сайта на съответната марка вода.
- При прием на минерални води, следва да се спазва принципа за редуване на минерална и друга питейна вода (например изворна). Така при един литър вода с ниска степен на минерализация (например 0.1 мг/л), и половин литър минерална вода с минерализация 2 мг/л може да бъде приет флуорид от 0.1 мг + 1мг = 1.1 мг за един литър и половина вода.
- За деца до 3 г се препоръчва избор между чешмяна (филтрирана) и изворна вода!
Повече по темата в статията Флуорът - полезен или вреден за децата
Какво е важно да знаем за хремата, възпаленото гърло и кашлицата?
Най-често децата имат хрема, възпалено гърло или кашлица, защото са "хванали" някой от вирусите, причиняващи настинка, по-рядко – грип. Някои от тези вируси са специализирани да се захващат за носната лигавица, други за лигавицата на гърлото, трети – и на двете места. При захващането тя се възпалява – ако е на носа – той започва да отделя секрет. Ако е на гърлото – то се подува и зачервява, вирусът може и да го дразни, от което детето да кашля. При такава кашлица не се отделят секрети, затова тя се нарича суха. При вирусите на грипа всички тези симптоми са по-тежки.
Макар да се справя много добре с корона вируса, имунната система на децата не е достатъчно силна, за да отблъсне вирусите на настинката или грипа. Имунните им клетки имат нужда от тези "срещи", за да опознаят всеки вирус и да се научат как да го преборват следващ път. Това опознаване отнема няколко дни, в които не бива да им пречим като бързаме да смъкваме невисока до 38º C температура или като даваме антибиотик. Знаете, срещу вируси антибиотиците не действат. Важно е да помагаме на имунната система като проветряваме често, овлажняваме въздуха, предлагаме адекватно хранене, много течности, витамин С, черен бъз и др., облекчаваме хремата и гърлото с подходящи медикаменти, така че да не пречат на съня и храненето. Така например сиропчетата и таблетките за гърло спират достъпа на вирусите и те не могат да преминават през лигавицата – а дразненето намалява. Нощем, детето спи по-леко, ако не кашля и ако нослето му е отпушено с подходящо средство. Хомеопатията също е ефикасна в такива случаи.
Важно е също да сме близо до детето и да наблюдаваме какво се случва.
Обичайните симптоми на настинката са течащо носле, възпалено гърло, лека суха кашлица, невисока температура и отпадналост. Настинката все още не е диагноза и в повечето случаи отминава за няколко дни. Ако обаче сополчетата се сгъстят и променят цвета си, гърлото не мине до ден-два, или кашлицата се засили, важно е да се обадите на лекаря. Това може да означава усложнение, което трябва да се спре на време, но и да получи диагноза. В зависимост от мястото на дразнене, съпътстващите диагнози могат да бъдат например синузит, фарингит, ринит, ларингит. Ако кашлицата не е успяла да изкара секрета, той може да продължи пътя си надолу и да подложи на дразнене и лигавицата на бронхеолите и алвеолите, от което тя става по-дълбока. Стига се до диагнози като бронхит, бронхиолит, пневмония, плевро-пневмония. Появява се още един важен симптом – учестеното дишане. При най-малките деца най-често кашлицата се дължи на бронхиолит, причинен от вирус на име RSV. Ако имате притеснения, използвайте времето докато детето спи, за да преброите колко пъти вдишва на минута. Така например, в периода 1-3 г – броят им трябва да бъде между 20 и 30. Вижте табличката.
Друг възможен вариант е състоянието на детето да не се дължи на настинка или грип, а на други вируси или бактерии. Тогава заедно с тези симптоми ще се появят и съпътстващи. Така например, освен при бактериална инфекция, гнойни налепи по гърлото и увелчени лимфни възли има и при мононуклеоза, а ако възпаленото гърло е съчетано с обрив – диагнозата може да е вирусна ангина или скарлатина. Всяка от детските шарки също започва с болки в гърлото и продължава със специфични симптоми – обрив, увеличени лимфни възли, увеличение на коремни органи, температура и др. Течащият нос пък може да се дължи на алергия, тогава той е съпътстван от кихане, сърбеж в очите, носа, небцето и ушния канал. Многократните боледувания на долните дихателни пътища пък може да са довели до астма – когато остават трайно възпалени и стеснени.
Най-важно е да не позволите на вирусите да се закрепят по лигавиците на носа и гърлото. Спрейчетата за нос и сиропчетата, заедно с останалите мерки, описани в наши статии, могат да помогнат да спрете възпалението и усложненията, ако се касае за вирусите на настинката и грипа. И докато хремата се разпознава лесно, то възпаленото гърло не винаги се открива веднага – можете да проверите дали е подуто или зачервено, ако се съмнявате, че детето има настинка, както и да го познаете по сухата кашлица, трудното преглъщане, заради което детето дори може да отказва да се храни.
Когато имате конкретен проблем или желаете да научите повече по тези теми, отворете статиите в разделите Имунитет, Уши-нос-гърло, Дишане и кашлица или проверете симптомите на различните инфекциозни заболявания.
Автор: Елена Бачева, консултант: д-р Захаринка Гочева
