5. Социализация на детето в общността
Социализирането на детето и изграждането на умения за живот в общност с други хора е един от ключовите аспекти за неговото Личностно, социално и емоционално развитие. Тези умения включват усвояването на определени правила, социални норми, език и начин на общуване, модели на поведение, ценности и нагласи.
Социализацията се подпомага на първо място от семейството; след това от средата и мрежата от контакти, които поддържа семейството; от образователните институции (детска градина, училище, колеж); от връстниците; от медиите; и т.н.
За да развие богат набор от социални умения, детето следва да натрупа опит от общуване в различни социални общности, а родителите биха могли деликатно да го насочват към сферите, в които то да трупа социалния си опит. Често обаче, принудени да работят по цял ден и да оставят детето си на отглеждане в детска ясла или градина, те нямат тази възможност. Институцията се превръща в основния източник на познания за света и отношенията в него. Телевизията и компютърният екран – във втория основен фактор в изграждане социалния опит на детето. А семейството, семейните ценности, времето за общуване и споделяне остава на заден план.
Рискове за детето от продължителния престой в детско заведение:
- детето гради социалния си опит на базата на целодневен престой в ограничено пространство в компанията на едни и същи деца и възрастни;
- дневният режим е строго регламентиран и детето има ограничени възможности за избор на занимания и игри;
- липсва достатъчно време за отделяне на внимание към всяко дете;
- налага да се спазват определени унифицирани правила и дисциплина;
- времето за взаимодействие с връстниците е ограничено за сметка на групови контролирани дейности, които всички извършват заедно, независимо от индивидуалните им интереси и възможности.
Очевидно е, че такъв модел на социализация е насочен по-скоро към приучването на децата да спазват установения ред и йерархия, отколкото към изграждането на индивидуалности със способност за критическо мислене, нестандартни идеи и творчески способности. За да се избегне негативния ефект, е важно родителите да осъзнаят важността на своята роля в социализацията на детето и да участват активно в процеса.
Как родителите могат да подпомогнат социализацията на детето:
- като подбират добре средата, в която детето прекарва голяма част от времето си и възрастните, с които то влиза във взаимодействие;
- като прекарват достатъчно време с детето си и го използват за пълноценен контакт;
- като изграждат мрежа от контакти с други значими възрастни и деца, от които децата им да черпят социален опит;
- като изградят хармонична семейна среда, поддържат връзки с родинините и моделират позитивни отношения с околните;
- като създадат разумни правила за поведение, отнасят се към детето с уважение и очакват в отговор уважително отношение към околните;
- като работят в партньорство с учителите и възпитателите на децата си.
Важно е също детските заведения да са по-отворени за взаимодействие с родителите; да водят диалог с тях и да им дават възможност да се включват в образователния процес (един от критериите за качествена грижа за деца в Англия например е родителското участие; честа практика в много страни е родителите да дават редовни дежурства в детската градина или в училище).
Накратко:
Не пропускайте възможностите да пътувате с децата си; да ходите заедно сред природата, на театър, изложби и музеи; да поддържате социални контакти, като например да каните гости (роднини, ваши приятели, както и приятели на децата); да вършите заедно нещата, които обичате и по този начин да предавате на децата си своя опит, ценности и интереси.
Родителите са първите и най-важни учители на децата си, а социализацията е едно от основните умения, които те могат да предадат много по-добре от всяко детско заведение.
За да прочетете какво още се случва през този период - първите 5 години, кликнете на линковете:
1. Изграждане на доверие към света и околните
2. Развиване на самостоятелност, увереност и самочувствие
Още от Емилия Славова