Меню

8 начина да подобрим чревната микробиота и здравето на родените с цезарово сечение

8 начина да подобрим чревната микробиота и здравето на родените с цезарово сечение

Начини за компенсиране и подобряване на здравето на малкия човек

Микробното колонизиране на стомашно-чревния тракт е основен процес, който модулира физиологията и имунитета на организма. Това става в самото начало на живота, зависи от фактори като хранене на бременната и начина на раждане и влияе на развитието и здравето на човек до последния ден от живота му.

Нарастват доказателствата за системната връзка между червата и мозъка. Ранните влияния върху чревната микрофлора са свързани с болести като затлъстяване, диабет тип 1, астма, алергии и дори заболявания на нервната система и проблеми в развитието.

Миналата година колектив от изследователи направиха системен преглед на извършените по темата проучвания1, обобщаващ влиянието на раждането с цезарово сечение (ЦС) върху чревната микробиота2 и здравето. В него те обсъждат и възможните превантивни и възстановителни стратегии за компенсиране на ранните микробни нарушения.

Данните ясно сочат, че комуникацията между мозъка и чревната микрофлора е двупосочна. По така наречената ос „микробиота-черва-мозък“ информацията тече по имунологични, ендокринни, метаболитни и нервни пътища.  Биохимичната сложност на червата е по-голяма от тази на мозъка; много от хормоните, произведени от чревната микробиота, действат като невротрансмитери в рамките на централната нервна система (ЦНС). Има вероятност многобройни системи едновременно да участват в двупосочния трансфер на информация между мозъка и червата.

Много и разнообразни фактори може да допринесат за съдържанието и сложността на чревната микробиота. Нарастването на ражданията с цезарово сечение (ЦС), честотата на преждевременните раждания и употребата на антибиотици по време на бременност, промените в храненето на бебетата, диетата на майката, начинът на живот и хигиена са променили пътищата, по които се придобиват чревните микробни общности. Микробиотните изменения се свързват с различни имунни (напр. астма) и метаболитни (напр. детско затлъстяване) нарушения.

Един от първите и най-важните прозорци за развитие на микробиотата е веднага след раждането. „Засяването“ на бебето с бактерии по време на раждането е критично важно за създаването на стабилна основна микробиота на червата.

Цезаровото сечение може да промени колонизацията на червата на новороденото. Това е критично събитие, оказващо влияние върху много процеси, свързани с неговото развитие и физиология, а от там и с функционирането на имунната и невроендокринната система, с дългосрочни ефекти върху здравето. Счита се, че нездравата микробиота (микрофлора) може да подпомогне увеличената транслокация на патогенни бактериални компоненти от чревната лигавица към системната циркулация (например кръвния поток, бел.ред), където те активират вродения имунитет – характерно за него е производството на провъзпалителни цитокини, а резултатът е метаболитно възпаление и анормална чревна функция. 

 

Схемата е от научна публикация със заглавие Интервенционни стратегии при нарушена ос микробиота-черва-мозък след цезарово сечениеЗа специалистите преведохме пълната научна публикация.  За родителите направихме кратка версия със заглавие Цезаровото сечение нарушава връзката между червата и мозъка на бебето.

Предклинични проучвания показват влиянието на ранната микробиота върху развитието на нервната система с дълготраен ефект върху нервната функция. Когато нервната система се сглобява и извайва, невъзпрепятстваното протичане на процесите е от решаващо значение за нормалното когнитивно, моторно и емоционално развитие на детето и след това на възрастния човек. Научните доказателства показват, че първите 1000 дни – от зачеването до втория рожден ден на детето – са най-критичното време за положително въздействие върху когнитивното му развитие. Нарушаваната от майката околната среда (напр. инфекция, стрес, излагане на наркотици и алкохол, преждевременно раждане) през този период може да имат дълбоки и трайни структурни и функционални последици за развитието на мозъка на наследника. Става все по-очевидно, че комуникацията микробиота-мозък започва по време на бременността и се развива през целия живот.

Проучвания при стерилно отгледани мишки показват, показват, че съществуват критични времеви прозорци, през които някои дефицити на оста микробиота-черва-мозък са податливи на микробна намеса. Периодът в началотто на живота е най-важен. Критичен прозорец обаче може да има и в ранна юношеска възраст, по време на който ЦНС е все още чувствителна към микробните сигнали, участващи в развитието на нормална ос хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза. Бактериалната колонизация след прекъсване на кърменето пък нормализира тревожното поведение, но някои изменения остават постоянни – възстановяват се само някои аспекти на социалните и поведенчески дефицити.

Промяната в състава на чревната микробиота често се случва по време на постнаталния период (след раждането, бел.ред) . Използването на антибиотици и режимът на хранене (независимо дали са хранени с кърма или с адаптирана формула) може да окаже огромно въздействие върху развитието и сложността на микробиота, както и да повлияе върху нервното развитие.

Наложените по медицински съображения раждания със секцио са 10-15% от ражданията в световен мащаб, но броят на избираните операции се е увеличил през последните десетилетия. Например, през 2013 г. в САЩ 1 от 3 бебета се ражда със секцио, докато в северноевропейските страни честотата на тези раждания е по-малка. Натрупването на данни предполага, че за да се подобрят майчините и перинаталните3 резултати, ражданията с ЦС трябва да се извършват само когато има медицински показания за това.

Прекъсването на предаването на бактериите от майката на новороденото при ЦС може да увеличи риска от заболявания в по-късен период. Например, според проучванията смущения в микробиотата в ранния етап от  живота, като ниски нива на Bifidobacterium, предхождат развитието на някои заболявания като алергия и затлъстяване. Раждането с ЦС се свързва клинично с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, астма, диабет тип 1 и затлъстяване на наследника. Наличните данни за това са обобщени в Таблица 1.

Трябва да се отбележи, че повечето от доказателствата са асоциативни и все още няма ясно потвърждение за причинно-следствена връзка между промените в микробиома и функционалните последици.

Неотдавнашни епидемиологични находки показват още, че раждането с ЦС е свързано с леко увеличаване на някои невропсихиатрични разстройства като биполярно разстройство, нарушения от аутистичния спектър, както и хиперактивност с дефицит на вниманието.

Разрушаването на нормалното съзряване на оста микробиота-черво-мозък от раждане с ЦС може да промени траекториите на развитие и може да доведе до появата на нарушения в развитието на нервната система и други мозъчни нарушения по-късно в живота. Излагането на  влиянието на бактерии по време на раждането е критично събитие при установяването на стабилно ядро на микробиота, което се променя, когато бебетата се раждат със секцио. Всъщност, микробиомът на бебетата, родени вагинално, е много близък до този на вагината и изпражненията на майката и е богат на полезни бактерии като Bifidobacterium longum subsp. infantis и Bacteroidetes. За разлика от това, микробиомът на бебетата, родени чрез секцио, е по-близък до болничната среда и кожата на майката (например Staphylococcus, Corynebacterium, Propionibacterium spp.)

 

Стратегии за позитивно формиране на чревната микробиота след ЦС

Както бе споменато по-горе, микробният състав на бебетата, родени със секцио, се различава от този на родените вагинално. Значението на състава на чревния микробиом за здравето (включително здравето на мозъка), особено по време на ранния живот, показва, че бактериалните интервенции биха могли да бъдат ефективни стратегии за справяне с потенциалните негативни за здравето резултати. Тук са обобщени възможните стратегии, които могат да бъдат използвани за въвеждане на здравословен баланс на началнатта чревна микробиота. Много от тези подходи вече са прилагани в подобряването на микробната колонизация на червата в ранното детство и могат да бъдат свързани с ползите за здравето (Фигура 2).

 

 

Схематично представяне на основните стратегически точки на интервенция, целящи обратимост на ефектите от раждането с цезарово сечение. Това може да се постигне чрез подобряване на средата посредством различни хигиенни навици и здравни практики. Алтернативно, интервенцията може да бъде насочена към самата майка, с използване на пробиотици и/или пребиотици и/или полиненасителни мастни киселини по време на бременността. Финално, интервенцията може да бъде фокусирана върху новороденото чрез подходите за "посяване": кърмене вместо формула или използване на формула за кърмачета  Тази схема обобщава сегашните модулиращи терапии за подобряване на състава на микробиотата и здравото невро-развитие на детето. 

Moya-Pérez, A., Luczynski, P., Renes, I. B., Wang, S., Borre, Y., Anthony Ryan, C., … Cryan, J. F. (2017). Intervention strategies for cesarean section–induced alterations in the microbiota-gut-brain axis. Nutrition Reviews, 75(4), 225–240. http://doi.org/10.1093/nutrit/nuw069

Схемата е от научна публикация със заглавие Интервенционни стратегии при нарушена ос микробиота-черва-мозък след цезарово сечениеЗа специалистите преведохме пълната научна публикация.  За родителите направихме със заглавие Цезаровото сечение нарушава връзката между червата и мозъка на бебето.

 

1. Вагиналното засяване

е потенциален начин за колонизиране на новороденото с микроби, които биха получили, ако са били родени вагинално. В едно пилотно проучване две минути след раждането, целите тела на 4 бебета били облени с вагинална течност. Червата, устната кухина и кожата на новородените били „засети“ с вагинални микроби.

Учените предупреждават, че това е само експеримент за доказване на принципа. Съществуват много рискови фактори в прилагането му на по-широка основа, включително и риска от неволно заразяване с патогенни микроорганизми от майката, като например инцидентна инфекция с група В. Streptococcus, която е най-честата причина за неонатален сепсис и се носи от 20% до 30% от бременните жени.. Независимо от това този метод привлича ентусиазирано внимание, включително на бъдещите майки и на медиите. Необходими са обаче повече изследвания, които да докажат, че ползите надхвърлят потенциалните рискове.
 

2. Микробната среда

Излагането на „зелени пространства“ бързо предизвиква положителни промени в нашите психологични, физиологични и ендокринни системи. Тези ефекти могат да се дължат на бактериите, открити в зелените пространства, тъй като редица изследвания показват, че излагането на въздействието на микробна среда има благоприятни резултати. Биоразнообразието на средата на детето, включително хората, които са в контакт с бебето, и хигиенните практики (напр. почистване чрез облизване на залъгалката), могат пряко да повлияят на разнообразието от микроби, които се прехвърлят на бебето. Според хипотезата „стари приятели“ е необходима разнообразна общност от симбиотични микроорганизми, за да се поддържа оптимално здраве. През перинаталния период  (от двайсет и осмата седмица на бременността до първата седмица след раждането, бел. ред.) намаленото излагане на микроби, които са се развили заедно с човешкия организъм, както в микробиота, така и в околната среда, могат да причинят имунорегулаторни и психосоциални дефицити. Бебетата, родени със секцио, имат изменен микробен състав и намалено бактериално разнообразие и този начин на раждане е свързан с повишен риск от развитие на някои заболявания, както е посочено в Таблица 1. Следователно, здравните политики и моделите на клиничната практика трябва да дават приоритет на вагиналното раждане и да преценяват кога е необходимо цезарово сечение по медицински показания.

Допълнителна част от пъзела е новото предположение, че процесът на колонизация на червата може да бъде започнат пренатално от микробите в плацентата и амниотичната течност. Обаче относителният принос на това за постнаталната микробна колонизация при родени вагинално или с цезарово сечение бебета е неясен, особено като се има предвид, че в плацентата се открива наличието само на бактериална ДНК, а не на живи микроби.
 

3. Добавяне на пробиотици

Пробиотиците са живи микроорганизми, които, приложени в адекватни количества,  осигуряват множество благоприятни ефекти при различни заболявания като болест на възпаленото черво, синдром на раздразненото черво, затлъстяване, диабет и астма. Изследванията показват, че пробиотичното лечение по време на бременност може да е ефективна стратегия за насърчаване на здравословен микробен състав при бебета, родени чрез ЦС. Приложението на някои пробиотици при недоносени деца намалява честотата на некротизиращ ентероколит. Засега профилактиката с пробиотици при недоносени деца (<32 гестационна седмица) е може би единственото клинично обстоятелство в медицината, което доказано спасява животи.

 

4. Пребиотична добавка

Пребиотиците също показват обещаващи ефекти за облекчаване на здравните увреждания с имунен и микробиотен произход. Те са „несмилаеми вещества, които осигуряват полезен за гостоприемника физиологичен ефект чрез селективно стимулиране на благоприятния растеж или активност на ограничен брой местни бактерии“. Важно е да се отбележи, че всички пребиотици са диетични фибри, но не всички фибри са пребиотични – за да бъдат, съдържанието им не трябва да се усвоява в горната част на стомашно-чревния тракт, а да бъде ферментирано от чревната микробиота и да стимулира растежа/активността на полезните микроорганизми, обикновено лактобацили и бифидобактерии. При ферментацията се получават мастни киселини с къса верига, млечни и оцетни киселини, които имат силен ефект върху метаболизма. Пребиотиците се срещат в храни като зеленчуци, пшеница и соя. Най-често изследваните съединения са инулин, фрукто-олигозахариди и галакто-олигозахариди.

Предклиничните проучвания показват, че консумацията на фрукто-олигозахариди от майката по време на бременността и на лактацията намалява тежестта на кожните заболявания като атопичен дерматит при потомството, ускорява растежа му, като ефекта е върху чревната и мускулната маса, а не с натрупване на мастна тъкан. В допълнение, ранното пребиотично допълване през първите 2 месеца от живота може да облекчи симптоми, свързани с плача и тревожността при недоносени кърмачета. Според данните, пребиотичната добавка е благоприятна не само за чревната микробиота, но и за имунитета, метаболизма и стомашно-чревната функция на бебетата.

 

5. Синбиотична добавка

Комбинацията от пре- и пробиотици има синергитично благоприятно въздействие върху имунната и метаболитната системи. Модификацията на чревната микрофлора с комбинация от специфични пребиотици и пробиотици (познати като синбиотици) може да предложи нова и рентабилна стратегия за намаляване на риска от риновирусни инфекции и възстановяване на забавената колонизация на Bifidobacterium spp. при бебета, родени с ЦС. Някои алергии също може да бъдат предотвратени чрез използване на синбиотици.
 


6. Кърмене

Човешката микробиота се оформя от майките и майчиното мляко. В майчиното мляко има полезни микроби, то съдържа и над 200 пребиотични олигозахаридни изомера. Тази комбинация осигурява на кърмачетата стабилна и еднородна чревна микробиота.

Наскоро разширен анализ на проекта „Човешки микробиом“ показа, че може да се открие микробен подпис, който показва дали даден индивид е бил или не е бил кърмен като бебе.

Доказано е, че бактериите, стимулирани чрез хранене с майчино мляко, могат да активират повече имунозащитни гени, в сравнение с децата, хранени с адаптирано мляко.

Документираните здравословни предимства на кърменето го превръщат в ясна стратегия за противодействие на ранните микробни смущения, включително раждането с ЦС.

 

7. Формула със специфична добавка на мастни киселини

Кърмата съдържа критични полиненаситени мастни киселини. Така че друга потенциална стратегия за намеса би могла да бъде допълването на адаптираното мляко с мастни киселини с дълги вериги като докозахексаенова и ейкозапентаенова киселина и други n-3 полиненаситени мастни киселини, които са подробно описани в проучванията за алергични заболявания, астма, болест на възпаленото черво и стрес в ранния живот.

 

8. Насърчаване на кърменето, донорско майчино мляко

Насърчаването на храненето с майчино млако за минимум 6 месеца е най-добрият подход, за да се гарантира генерирането на здравословен микробиом при новороденото. Често майките на преждевременно родени деца не могат да кърмят. В тези случаи млякото от банки за кърма може да бъде алтернатива за здравето на новороденото. Трябва обаче да се търсят стратегии за увеличаване броя на донорите и количеството дарено мляко, за да се осигури майчино мляко за преждевременно родените бебета.

Логистичните бариери като паричните дарения и доставка на мляко на дълги разстояния оказват влияние върху наличието на донорско мляко. Освен това при пастьоризацията намалява качеството на донорското мляко, както и биоактивността на млечните протеини/пептиди. Тези аспекти показват, че трябва да бъдат насърчавани, включително и с финансова  подкрепа, вътреболничните банки за майчино мляко, за да се подпомогне безопасното използване на кърмата при недоносени деца.

 

Заключение

Относителният принос на биологичното разнообразие, начинът на раждане, въвеждането на пре-или пробиотици в храненето на бебетата, начинът на хранене и хранителните добавки определят разнообразието, изобилието и съотношението на чревната микробиота. Тази бактериална общност след това се превръща в основното ядро на микробиотата за цял живот.

Целенасочените интервенции в храненето или околната среда и приспособяването на акушерските и неонаталните медицински практики може да бъдат най-добрите стратегии, за да се обърне ефектът от раждането с ЦС върху микробиома в ранния живот на бебето (Таблица 2). Необходимо е да се извършат по-задълбочени изследвания за ролята на микробиотата за невропсихиатрични разстройства като аутизъм, шизофрения и депресия.

Авторите на прегледа подчертават, че интервенциите и потенциалните стратегии, описани в него, са съсредоточени върху влиянието на микробиотата върху мозъка, но много от тези интервенции въздействат върху всички системи на тялото и следователно не трябва да се разглеждат изолирано.

Пълният текст на прегледа на български език може да намерите тук 

Превод и съкратена версия: Чайка Христова


1. Intervention strategies for cesarean section–induced alterations in the microbiota-gut-brain axis, (https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5410982/), публикуван от NCBI (National Center for Biotechnology Information) онлайн на 1 април 2017 г. Moya-Pérez, A., Luczynski, P., Renes, I. B., Wang, S., Borre, Y., Anthony Ryan, C., … Cryan, J. F. (2017). Intervention strategies for cesarean section–induced alterations in the microbiota-gut-brain axis. Nutrition Reviews, 75(4), 225–240. http://doi.org/10.1093/nutrit/nuw069

2. Човешкият микробиом е колекция от всички гени, съдържащи се в микробиотата на човека. Микробиота е общото наименование на чревната микрофлора.


Таблица 1

Система Ефекти Специфични промени Специфични промени в здравето състояние/нарушение/дисбиоза Роля на Микробиотата Тип изследване Референции
Нарушение на имунната система Алергия

Алергичен ринит и еозинофили в периферна кръв

Атопичен дерматит

  • Обратно асоцииране на бактериалното разнообразие в ранната чревна флора 1 и 12 месеца след раждането с риск от алергична сенсибилизация (серумно-специфичен IgE, еозинофили в периферна кръв и алергичен ринит)

  • Слабо разпространение на Bacteroidetes и Bifidobacterium spp., свързани с атопичен дерматит

  • Намалено бактериално разнообразие на чревната флора на кърмачетата, свързано с повишен риск от алергична сенсибилизация, алергичен ринит и еозинофилия в периферната кръв

  • Процентът на Бифидобактерии е значително по-нисък при пациенти с тежки кожни симптоми

  • Стафилококите са в значително по-високи нива при пациенти с атопичен дерматит

Клинично Bisgaard et al. (2011)82
Клинично Watanabe et al. (2003)72

Астма

"Хигиенна хипотеза"

Хронична възпалителна болест на дихателните пътища
  • Повишен риск от астма и атопия при деца, родени с цезарово сечение; демонстрирано през използване на комбинация от 2 метода: 1) оценка на регистрите и въпросник (симптоми при детето и семейството) и 2) клинично изследване (история на раждането и общ педиатричен клиничен преглед)
  • По-висок риск от астма при деца, родени с цезарово сечение, отколкото при родени по вагинален път, особено при децата на алергични родители
  • Защитата от развитие на алергични заболявания може да бъде постигната чрез инфекции и нехигиенични контакти
  • Намаляването на инфекциите в Западните страни съвпада с произхода на увеличените случаи на автоимунни и алергични заболявания 

  • Toll-like рецепторна (TLR) стимулация може да рекапитулира защитния ефект на инфекциозните агенти върху алергията и автоимунитета

  • Нарастването на докладваните алергични симптоми не се дължи на прекалената хигиена, а на изгубената връзка със "старите приятели" (микробите, бел.ред)

Клинично Kero et al. (2002)78
Клинично Roduit et al. (2009)83
Клинични и предклинични доказателства von Mutius (2007)84
Автоимунни заболявания Диабет Тип 1

Рискът от диабет се увеличава при късно раждане преди термина (34-36 седмица) и раждане с цезарово сечение

По-висок риск от диабет при потомството, свързан с повишена възраст на майката

20% по-висок риск от развитие на детски диабет тип 1 след раждане с цезарово сечение (от мета-анализ на изследвания чрез наблюдение) Автоимунитет, предотвратен чрез парентерално приложение на TLR агонисти

TLR-медиираните ефекти включват имунорегулаторни цитокини като IL-10 и трансформиращ бета-растежен фактор и различни подгрупи на регулаторни Т клетки

Повишен риск от имуноглобулин Е-медиирана хранителна алергия, свързана с раждане с цезарово сечение

Защита от цьолиакия, свързани с кърменето

Цьолиакията по-късно в живота се свързва положително с избирателно, но не неотложно цезарово сечение

Понижаване на общото разнообразие на микрофлората при родените с цезарово сечение в сравнение с вагинално родените бебета през първите 2 години от живота

По-ниско разнообразие от типа Bacteroidetes при новородени с цезарово сечение през първите 2 години от живота

Повишени циркулиращи нива на свързаните с Th1 хемокини в ранна детска възраст (CXCL10 и CXCL11 в кръвта), асоциирани с вагинално раждане

По-ниски пропорции на регулаторни Т клетки, толерогенни дендритни клетки и по-малко експресия на IL-10 ген в мезентерични лимфни възли и далаци на възрастни мишки, родени с цезарово сечение

Няколко хронични имунни заболявания, свързани с цезарово сечение, като рисков фактор на околната среда в ранните години

Повишен риск от възпалително заболяване на червата при родени с цезарово сечение

Пробиотиците, които стимулират TLR, също така предпазват от автоимунни заболявания. Развитието на микрофлора при кърмачета е повлияно от начина на раждане и има връзка с разликите в моделите на колонизация до узряването на балансиран Th1/Th2 имунен отговор.

Клинично Algert et al. (2009)79
Клинично Cardwell et al. (2008)85
Предклинично (мишки) Aumeunier et al. (2010)86
    Клинично Mezoff et al. (2013)87
Систематичен преглед и мета-анализ на изследвания с наблюдение Akobeng et al. (2006)88
Клинично Marild et al. (2012)76
  Цьолиакия (непоносимост към глутен)   Клинично Jakobsson et al. (2014)89

Ниски нива на Th1 отговор и ефекти върху регулаторната имунна система Възпалителна болест на червата

   
  Предклинично (мишки) Hansen et al. (2014)90
Клинично Систематичен преглед и мета-анализ  Sevelsted et al. (2015)91Li et al. (2014)92
   
Метаболитна дерегулация Затлъстяване  
  • Повишен риск от затлъстяване при кърмачета, родени с цезарово сечение, дори и след корекция на индекса на телесна маса на майката, теглото при раждане и други променливи (проспективно кохортно проучване преди раждане)
  • Повишена телесна маса в детството и юношеството, свързана с цезарово сечение (дългосрочно кохортно проучване от раждането, проследяващо деца до 15-годишна възраст)
  • По-голям брой бифидобактерии във фекални проби в ранна детска възраст при деца, които са запазили нормалното си тегло, отколкото при деца, които са достигнали наднормено тегло
  • По-голям брой Staphylococcus aureus и аномалия на микрофлората по време на ранна детска възраст при деца с наднормено тегло, отколкото при деца с нормално тегло
  • Фекалната микрофлора на бебета, родени с цезарово сечение ,е доминирана от Citrobacter sp., Escherichia coli и Clostridium difficile, докато най-богатите бактериални видове при вагинално родените бебета са Acinetobacter sp., Bifidobacterium sp. и Staphylococcus sp.
  • Чревната микрофлора (микробиота) на новородени с цезарово сечение бебета се е характеризирала с липсата на видовете Bifidobacteria в това проучване75

 

  • Отклоненията в чревната микрофлора (микробиота) могат да предразположат към съхранение на енергия и затлъстяване; поради това ранните микробни разлики могат да предвидят какво ще бъде теглото по-късно в живота. 

    Отклоненията в композиционното развитие на чревната микрофлора (микробиота) предшества наднорменото тегло. Големият товар на Е. coli при родените с цезарово сечение бебета, в сравнение с вагинално родените, отново сочи за анормалната и нарушена структура на чревната микробна общност при тези бебета

Клинично (проспективно кохортно проучване преди раждането) Huh et al.(2012)80
Клинично (лонгитюдно кохортно изследване на ражданията) Blustein et al. (2013)81
Клинично Kalliomaki et al. (2008)74
Клинично Pandey et al. (2012)75

 

 

 

 

Още по темата


Пишете ни във facebook или по e-mail. Ще потърсим различни мнения сред специалисти и родители и ще публикуваме събраните гледни точки в нашия сайт, запазвайки вашата анонимност. С ваше съгласие, ще публикуваме вашите въпроси  ►►►

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook