Дневникът на мама благодари на д-р Бъчварова и МЦ "Детско здраве" за оказаното съдействие при подготовката на тази тема.

Ако се случва детето да киха често; да има сърбеж в носа, очите, ушите, небцето; ако нослето е запушено за по-продължителен период от време; ако забелязвате прозрачен, бистър, воднист носен секрет, често стичащ се под формата на "задна хрема" от носа към гърлото и предизвикващ суха кашлица, вероятно става дума за aлергичен ринит. Ако не се лекува навреме, алергичният ринит в 80% от случаите води до бронхиална астма.

Алергичният ринит се причинява от контакта на лигавицата на носа с т.нар. дихателни алергени.
 

Причинители на алергичния ринит могат да бъдат:

1. Акарите в домашен прах – в домашния прах се съдържат власинки от тъкани, външен прах, пърхот, излющени мъртви клетки от кожа; остатъци от храна, косми от домашните животни. Акарите се хранят главно от нашите кожни отпадъци и по-малко с остатъците от храна. Именно затова те присъстват в дома, а не на улицата, в уличния прах. Затова почистването на дома е важна мярка. Акарите са алергенът, който се съдържа в праха.
2. Домашни животни – котки, кучета, морски свинчета, хамстери, зайци, коне - алергенът попада върху козината от слюнката и урината им и се разнася чрез космите/козината на животното.
3. Полени – тревни, житни, дървесни, плевели – поленът е тичинковият прашец, чрез който се размножават растенията чрез вятъра.
4. Спори на плесени – намират се във влажни места, където се образува мухъл, саксии (плесен върху почвата в саксията), хладилници – мухлясали храни.

Хранителните алергени рядко причиняват изолирано само хрема. Срещат се като симптом на хранителната алергия при деца, в съчетание с обриви по кожата.

• За симптомите на алергичния ринит прочетете и тук.
• За хранителните алергии прочетете тук.

Как се установява причината за алергичен ринит?

Алерголог трябва да назначи провеждане на кожно–алергични проби (КАП) с битови алергени и полени за определяне вида на алергена и/или изследване на специфични Иг Е (антитела) в кръвта – кръвен тест.
 

1. Кожни проби с алергени

Това е най-популярният метод за изследване в алергологията. Чрез тях се определя степента на свръхчувствителност към даден алерген. Върху кожата от вътрешната страна на предмишницата се накапват различни алергени, след което се прави убождане през капката. След 20 минути според диаметъра на зачервяването и пъпчицата се отчита дали има алергична реакция от съответния накапан на мястото алерген.

За провеждането им пациентите трябва да отговарят на следните условия:

• Възраст над 2-3 години – възрастовите ограничения са свързани предимно с техниката на изпълнение на теста. Повечето съвременни диагностични алергени са предназначени за „прик – техника” т.е тестуване чрез убождане през капката.
• По време на тестуването основното заболяване не трябва да е в обострено състояние.
• 5-7 дни преди тестуване трябва да спрете даването на противоалергични медикаменти.
• Кожата на предмишниците трябва да е здрава и да не е третирана с локални кортикостероидни кремове поне 1 седмица преди тестуването.
• Тест може да се направи 1-2 седмици след прекарани остри инфекции, 4 седмици след детски инфекциозни заболявания.
   

1. Изследване на специфични Имуноглобулин Е – т.нар. „кръвен тест” за алергия.

С този тест в кръвта могат да бъдат открити антитела, които организмът създава към даден алерген. Според това на кой алерген реагират, се установява причинителят.

Провеждането на теста става чрез вземане на венозна кръв. Предимството му е, че няма възрастови ограничения и не се налага спирането на приема на лекарства.

Кръвен тест е валиден и може да се провежда след едномесечна възраст, но интерпретацията му трябва да се извърпва от специалист-алерголог.

Ако има съмнение за хранителна алергия, резултатите от кръвни тестове са по-меродавни след осмия месец.
 

Често срещани заблуди сред родителите, свързани с тестовете за алергии:

При провеждането на кожни проби детето може да се алергизира – не е вярно.

Кръвният тест дава по-добра информация – не е вярно.

Повишените стойности на общи Иг.Е антитела доказва алергия – не е вярно.

Лечение на алергичен ринит

1. Избягване контакта с алергена – пълно елиминиране е възможно при алергените от домашни любимци, частично – за акари и полени.

Някои съвети за намаляване на контакта с алергена.

• поддържайте дома възможно най-чист като „свободна от прах зона”- избягвайте килими, мокети, тежки завеси, мъхести ковертюри.
• поддържайте температура в дома 18-20°С, проветрявайте често.
• сменяйте спалното бельо често и го перете при температура 60°С.
• използвайте завивки от изкуствени материали и специални калъфи за матраци.
• плюшените играчки перете често при температура 60°С или ги оставяйте да пренощуват във фризера.

По време на сезона на цъфтежите

• ограничаване на разходките на открито, в паркове, градини  в пиковите часове при висока температура и вятър.
• смяна на дрехите и обилно измиване на очите, носа и лицето след разходка.
• пребиваване на планина – над 1500 м, море и около водни басейни.
• проветряване на дома през нощта.
• използване на овлажнители на въздуха в дома или поставяне на мокри марли, чаршафи на прозорците, всекидневно влажно почистване на дома (като например забърсване на повърхностите с влажна кърпа, използване на прахосмукачка с воден филтър и др.)
• да не се простират дрехите навън.
• да не използва климатика в дома и колата
   

2. Медикаментозно лечение:

Антихистамини:

• орални под формата на капки, сиропи и таблетки: повлияват главно – сърбежа, кихането, секрецията от носа  и в по-слаба степен запушването на нослето.

• назални: поради високата си локална концентрация имат силно антихистаминово и противовъзпалително действие при липса на странични ефекти. Това ги прави средство на избор за детската възраст.
   

Декогестанти – отпушващи носа:

• локални: съдържащи нафазолин, ксилометазолин – под формата на капки и спрейове за нос – използват се не повече от 7 дни!

• орални: в съчетание с антихистаминов препарат – при деца над 12 години.
   

Кромони

• под формата на назален спрей: имат противовъзпалително действие.

Глюкокортикостероиди

• локални: повлияват благоприятно всички симптоми на алергичното възпаление – кихане, сърбеж, секреция, включително и запушването на носа. Използват се във възрастта след 4-6 години. Съвременните назални кортикостероиди имат локално действие, почти не се откриват в кръвта, не водят до атрофия на лигавицата на носа. При някои пациенти може да се наблюдава носно кървене.    
   

Хомеопатия

3. Специфична имунотерапия (СИТ):

Това е специфично лечение, насочено срещу причината  за алергичния ринит, което може да промени естествения ход на болестта и да предотврати включването на свръхчувствителност към нови алергени и развитието на бронхиална астма при болни с алергичен ринит.

Използват се алергенни екстракти за инжекционно или подезично приложение. Прилагането е по определена схема в покачващи се дози в продължение на 3 до 5 години и има за цел постигането на клинична и имунологична толерантност при среща със специфичния алерген.

Това е единственото съвременно лечение, което може да доведе до излекуване.