Рубрики

Бременните жени и кърмещите майки, които поемат ниски дози арсен с питейната вода, са застрашени от срив в метаболизма на мазнините, което води до намалени количества хранителни вещества в кръвообращението им, а също и в кърмата. До този извод са стигнали американски изследователи.

Екипът учени от Дартмут, които са част от изследователска програма за влиянието на токсичните метали, имали наум да изследват как влияят някои метали, съдържащи се в питейната вода, върху имунната система на бременни мишки и тяхното потомство и податливостта им към вируса на грипа. Те искали да повторят едно по-ранно изследване, което вече било доказало, че арсенът подкопава имунната защита срещу вирусите. До грипа този път изследователите не стигнали, защото били поразени от влиянието на арсена върху развитието на новородените животни.

Водата, давана на мишките, отговаряла на стандартите за чистота.
Според американските стандарти съдържание на арсен под 10 частици на милиард (иначе казано 10 микрограма на литър) в питейната вода е безопасно. Такъв е и българският стандарт от 2001 г. насам. Изследването обаче показва, че дори такива ниски и смятани за безопасни дози, може да имат необратими последици върху бременните и тяхното потомство.

Резултатът при мишките бил, че черният дроб на майката натрупал ненормални количества мазнини – както това се случва при алкохолиците. Малките били родени с нормални размери. Учените обясняват, че когато майката е изложена на недохранване по време на бременноста си, това не се отразява драматично на бебето, защото майчиният организъм използва всички свои запаси, за да го храни. Той буквално се „самоизяжда“, за да осигури необходимото на бебето.

Когато обаче малкото се роди, сривът в метаболизма на мазнините пречи на майката да осигури необходимите хранителни вещества чрез майчиното мляко. Малките мишки, чийто майки били изложени на ниски дози арсен в питейната вода, показали изоставане в развитието и растежа си заради недохранване още на 10-тия ден. А до 21-я ден, когато обикновено те престават да бъдат кърмени, мишлетата били толкова малки, че не можело да бъдат отделени от майките си.

Когато контролна група малки били дадени за кърмене от майки, които не поемали арсен с водата, те започнали бързо да „наваксват“, макар че само мъжките настигнали напълно връстниците си.

Макар и правено с мишки, изследването повдига много въпросителни около старата и свързана с много интереси тема за съдържанието на арсен в питейната вода. Според стария стандарт, действал до 2001 г. не само у нас, допустимото съдържание на арсен в питейната вода е било 50 μg/l. Препоръките на Световната здравна организация и на Европейската директива 98/83/ЕС са за 10 μg/l. Очевидно предложението на американската агенция за защита на околната среда стандартът за арсен в питейната вода да падне до 3 μg/l има голям смисъл.

Проблемът е, че пречистването на водата до такъв стандарт не само от арсен, но и от останалите вредни химикали, струва много скъпо, особено за малките селища. Арсенът преминава в нея от естествени източници по пътя на водата, от промишлени замърсители, както и от пестицидите в селскостопанските райони.

Арсенът причинява много злини в човешкия организъм. Редица изследвания доказват, че той е силен канцероген, като повишава риска за рак на кръвта, на белите дробове, на пикочния мехур. Освен това увеличава заболеваемостта на сърдечно-съдовата система, фактор е за разболяване от диабет. Макар да се смята, че 10 μg/l е безопасна за човека доза, организмите на бременните и новородените са много по-чувствителни към всякакви токсични вещества, поемани с храната, водата, от околната среда.

Затова е много важно бременните и кърмачките да консумират чиста вода и храна, несъдържащи каквито и да било замърсявания или токсини.