Бактерии и бактериални инфекции
Бактериите са първите форми на живот на Земята. Повечето са едноклетъчни организми с големина няколко микрометра (милион пъти по-малки от метъра), които живеят навсякъде около нас и... вътре в нас. В човешкото тяло доскоро се смяташе, че има има десет пъти повече бактерии, отколкото са клетките на същото това тяло. Според последни проучвания обаче те наброяват малко повече (43%) от нашите клетки. Най-значително е количеството им по червата, следвано от кожата.
Полезни, безвредни и патогенни бактерии
Огромното множество бактерии, които живеят в човека, са безвредни или дори полезни. Такива са например бактериите, които помагат за производството на някои витамини, смилането на храната и усвояването на хранителните вещества.
Но в тялото ни има и т.нар. патогенни бактерии - това са бактериите, причинители на инфекции. Патогенни бактерии могат да бъдат получени при контакт с техните носители (здрави или болни заразоносители). При децата такава е например бактерията на скарлатината (бета-хемолитичен стрептокок от група А или стрептококус пиогенес) и причинителите на пневмонии и отити – пневмококите, някои щамове на стрептоките и стафилококите, хемофилус инфлуенца. В зависимост от това колко силен е нашият имунитет (общ и локален), ние може да не се разболеем, може да се разболеем или да станем носители. Повечето от нас например, носят бацила на салмонелата (придобит след консумация на яйца, млечни продукти, кремове и сладолед, съдържащи яйца), но могат да се разболеят при намален имунитет. Контактите на болните от салмонелоза, подобно на тези от скарлатина, се следят, защото заразените от тях, но останали здрави заразоносители, могат да сеят зараза, без дори да подозират.
Има не само бактерии, но и вируси, които са неактивни – не са дали клинична картина, а само сме носители, но при сриване на имунитета ни може да се активират и да причинят заболяване.
Много други заболявания при хората се дължат на патогенните бактерии. Вижте кои тук:
В храносмилателния тракт (червата) „добрите” и „лошите” бактерии съжителстват безпроблемно – там има около 400 вида бактерии, както „полезни”, така и патогенни. Те тежат общо 3-4 килограма средно (при човек с тегло между 50-70 кг). От съществено значение за това дали сме здрави или болни е съотношението между тях. Научни изследвания (на проф. Гордън от Медицинския унииверсите в Сейнт Луис, САЩ и на учени от Университета „Емори”, САЩ) сочат връзка на състава на колониите бактерии в стомаха ни с теглото и с апетита. Доказана е връзката им със затлъстяването, алергиите, поведението и развитието на мозъка, но тепърва се изследват механизмите, по които работят нашите бактерии – съвкупността от които наричаме МИКРОБИОТА.
За поддържането на баланса се грижат човешките имунни клетки и самите „добри” бактерии, наричани още контролиращи – те се активират, ако започне колонизация (размножаване) на лошите бактерии. С тяхна помощ организмът ни се самоочиства от патогенните (лоши) бактерии. В много случаи обаче, това не се получава и щамовете на патогенни бактерии, изолирани в организма ни, трябва да се ликвидират.
Бактериални инфекции при децата:
- Засягащи дихателна система – ангина (скарлатина), отит, синузит, бронхит, пневмония;
- Храносмилателна система – гастрит, колит, ентероколит;
- Пикочо-полова система – пиелонефрит, цистит, уретрит;
- Кожа – дерматити, рани, импетиго, абцеси, фоликулити, фурункули;
- Костно-мускулна система – остеити, артрити (възпаление на ставите), остеоартрити.
Тежките инфекциозни заболявания като менингит, туберкулоза, холера, сифилис, антракс също са причинявани от бактерии.
Как се заразяваме
- По въздушно-капков път или чрез директен контакт на секрет с лигавицата на носа и очите
Механизмът е същият както при заразяването с вируси.
- Чрез мръсните ръце
Kато например с повечето бактерии, които поразяват стомашно-чревния тракт: Шигела, причиняваща дизентерия, Салмонела, причиняваща салмонелоза, патогенни щамове на Ешерихия коли, причиняващи колиентерит; чрез мръсните ръце, след игра на полянката, в пръстта и пясъка например, където са попаднали кучешки изпражнения, става и заразяването с кучешка тения (ехинококоза). Достатъчно е ръчичката да се сложи в устата след игра, и бактериите от изпражненията могат да попаднат в храносмилателната система и да поразят черния дроб, а по кръвообращението да стигнат до белия дроб. България е на първо място в света по брой заразени от тази болест.
- Чрез вдишване
Ако са част от прашния въздух, бактериите могат да ни заразят дори докато дишаме. Такива са например заболяването тетанус и ехинококозата – кучешката тения. Чрез вдишване, изпражнения на кучета могат да стигнат директно до белия дроб.
- При нараняване
Едно падане, убождане, изгаряне, ухапване може да отвори пътя на различни микроорганизми. Организмът може сам да се справи с тях, задействайки имунните клетки, които например при раните съдействат за регенерацията на кожата и образуването на коричка. Възможно е обаче да се стигне до инфектиране на раната, особено ако не се промива, до по-трудното ѝ заздравяване и до усложнения, дори животозастрашаващи. От значение е дълбочината на раната и начина на нараняване.
- Чрез неизмитити плодове и зеленчуци, заразени хранителни продукти или водоизточници;
- От насекомите – чрез храната или ухапване
Различните насекоми често разнасят зарази, които предават на човека чрез храната или чрез ухапване. При ухапване от кърлеж например, можем да се заразим от лаймска болест или марсилска треска.
- При охлаждане на тялото
Това, което често отваря вратата на много вируси и на бактерии, е студът, особено в студените месеци. Когато има настинка (охлаждане) на организма, това води до промяна на локалния имунитет – намаляват локалните защитни сили в носоглътката и се създават условия за развитието на патогенни организми. Това става, защото от студа кръвоносните съдове се свиват, а с това храненето на тъканта намалява (същото става при пиене на студена вода и ядене на сладолед). В резултат на това се активират бактерии, които нормално живеят в гърлото. Те по-лесно се наместват върху увредената лигавица (тъкан), а техните ензими и токсини лесно проникват навътре и ни разболяват. Вирусите също спомагат за увреждане на лигавицата.
Затова е важно лигавиците да бъдат здрави, а имунната система (съпротивителните сили на организма) – силна. Силната имунна система може да се справи сама с „нашествениците“, дори когато организмът вече се е разболял.
Как да се предпазим
Най-добрата защита е собствената имунна система. Можем да помогнем за изграждането на силна имунна защита с разнообразна и качествена храна, с осигуряването на достатъчно сън, със закаляване. За децата в кърмаческа възраст майчиното мляко е най-добрата защита. То е не само най-добрата храна, но и най-добрата подкрепа на още незрялата им имунната система – то ги снабдява с антитела, каквито бебетата още нямат.
- Терморегулация
Трябва да се избягва преохлаждане на организма, а ако това се случи, да вземем своевременно мерки като например топъл душ, поставяне на краката в гореща подсолена вода, пиене на топли течности (чайове, супи, и др.), топли компреси, разтривки за подобряване на кръвообращението.
Внимание: терморегулаторните механизми на децата до 2-годишна възраст са незрели и несъвършени – децата се охлаждат по-лесно. Затова и се разболяват по-лесно. Изборът на подходящо облекло и закаляването са важна част от профилактиката.
При децата с възпаления на горните дихателни пътища, промивките на носа (с разтвор на морска вода или физиологичен разтвор) могат да помогнат за изтъняването и изчистването на секретите, което от своя страна да намали риска от усложнения. Лекарите препоръчват промивки на носа + отпушващо средство (при по-големите) и качествено отстраняване на секретите като основна мярка при бистър секрет от носа. С изчистването на секретите се изчистват и носените в тях вируси и бактерии. Появата на жълт носен секрет вече е сигнал за насложила се бактериална инфекция, срещу която лекарите изписват и подходящ локален антибиотик (очни капки).
- Хигиена на ръцете и дома
Добрата хигиена пречи за навлизането на нови количества или нови видове микроби в организма. Ненапразно там, където има малко дете, не се влиза с обувки, ръцете се мият често, подовете и повърхностите – също. Децата са особено уязвими и защото обичат да пъхат всичко в устата си – пръсти, играчки, кори и камъчета от детската площадка също „опитват“ на вкус.
Обикновените сапуни и миещи препарати убиват бактериите по външните повърхности и кожата. Когато има болен вкъщи може да се наложи по-стриктна дезинфекция на дома с антибактериални препарати. Имайте предвид, обаче, че учените сравняват прекалената хигиена и прекалената употреба на дезинфекционни средства с употребата на антибиотици – те убиват нормалните бактерии, но не се справят със „супер бактериите“ и по този начин, оставяйки ги без конкуренция, нарушават екосистемите на дома и на организма на хората в него.
За основните причинители на стомашно-чревните инфекции и как да се предпазим от тях, можете да прочетете тук.
- Пробиотици
Пробиотиците поддържат доброто състояние на стомашно-чревния тракт и здравето на организма като цяло. Повечето пробиотични бактерии не се размножават в червата и за да имат ефект, те трябва да бъдат набавяни ежедневно и в достатъчно количество за поддържане на оптимално чревно равновесие. Също така, трябва да получават своята храна – пребиотиците. Пробиотиците включително подтискат размножаването на болестотворни бактерии в храносмилателния тракт, възстановяват нормалната чревна флора (напр. след прием на антибиотици, лъчетерапия и др.), предпазват от диария и спомагат за по-бързото ѝ излекуване, намаляват риска от стомашни болести, стимулират имунния отговор. Повече за пробиотиците тук.
- Избягване на контакти с болни деца и възрастни
Това понякога е почти невъзможно. Само случайно може да разберем, че детето, което играе с нашето, до снощи е имало температура. В детските градини и училищата е добре родителите и учителите да предприемат необходимите мерки, в случай, че забележат болни деца.
- Обработка под висока температура
Температурите над 56°С убиват повечето микроорганизми. Това става, защото при тези температури се разрушават техните протеини. Смята се обаче, че 80°С е по-сигурната температура, особено когато се отнася за приготвянето на храна.
- Използване на антисептици и дезинфектанти
При възникване на инцидент, те се използват предимно за профилактика срещу развитието на инфекция.
- Имунизации, имуноглобулини и антитоксични серуми
Всички те са биопродукти, създаващи имунитет срещу различни инфекциозни причинители. Виж повече за имунизациите.
Лечение на бактериалните инфекции
- Противомикробни препарати
Такива са антибиотиците, антимикобактериалните, противовирусните, антимикотичните и други средства. Най-популярни са антибиотиците. За разлика от вирусите, бактериите загиват или спират да се размножават в присъствието на антибиотик. Грижа на лекаря е да определи дали инфекцията е вирусна или бактериална (понякога симптомите са твърде сходни). В случай на бактериална инфекция, той ще прецени дали е необходим антибиотик, като предварително може да назначи микробиологично изследване. То ще потвърди наличието на бактерия (микробен причинител) и ще даде насока за това кой антибиотик е най-ефективен срещу него. Често при подобни изследвания се открива наличието на бактерии (микроби), които не са причинители на конкретното заболяване, а са някои от онези, които нормално обитават организма ни. В тези случаи е важна консултация с лекар дали е нужно лечение срещу тази бактерия.
Лошото на антибиотичните препарати е, че нямат много точна „избирателна“ способност – те действат на всички или на повечето бактерии (в зависимост от антибиотика), които живеят в организма. По този начин нарушават нормалната бактериална флора в него, а нарушеното равновесие на екосистемата може да доведе до прекомерното развитие на тези микроорганизми, които не са засегнати от медикамента. Или на други микроорганизми като например гъбичките. Всеизвестни са и различните странични ефекти на антибиотиците.
Освен това прекаленото използване на антибиотиците не само за лечението на хора, но и при отглеждането на домашни животни, допринася за изграждането на устойчиви щамове (супер) бактерии, които не се влияят почти от никакви антибиотици. Точно те са и най-опасните, защото лечението след заразяването с тях е много трудно.
- Противопаразитни лекарства
Това са антималарийни, антитрихомоназни и антихелминтни средства.
Хомеопатията може да помогне както за профилактиката на бактериалните инфекции при децата, така и за терапията им.
Вижте мнението на д-р Вилма Михайлова
Вижте повече за хомеопатията тук.
Помнете, че в детска възраст болестта може да напредне много бързо. Предпазливостта никога не е прекалена – консултирайте се с лекар дори при неубедителни признаци на инфекция.
Още от д-р Жана Големанова, Елена Бачева