Как позитивният подход превръща ученето в игра или играта в учене

„Тази седмица пак сме на куклен театър с Неда”. Мисля си това докато мис Нана вади различни предмети от престилката си, а накрая и бисквитки, с които черпи всички деца. Седнали сме в кръг на килима на удобни възглавници. Самата аз съм толкова въодушевена, че усещам как гледам не по-малко възторжено от децата около мен. Вероятно защото знам, че докато се забавлявам заедно с дъщеря си, пред нея се разкрива един нов свят, този на английския език.

Едва ли родителите  се нуждаят от научно доказателство (макар че такова има) за това, че децата са попивателни на информация, тъй като примерите са пред очите ни. И точно затова исках дъщеря ми (3 г.) да използва  този естествен потенциал по най-добрия начин. Решението дойде само. На детски рожден ден съвсем случайно дочух една майка, която обясняваше на друга, че дъщеря й е проговорила английски и то само с един час занимание седмично по метод, който се основава на естествената способност на децата да попиват разговорния език от заобикалящата ги среда.

Няколко дни по-късно вече говорех по телефона с представител на този метод и направих уговорка да посетим заедно с дъщеря ми открит урок. Единственото, което дотогава знаех за метода на обучение бе, че няма нищо общо с преподаването в училищата и детските градини, където се използва традиционния за България метод на преподаване, познат на всички ни.

Детето учи езика така, както майчиния си език

Не бях подготвена обаче в рамките на около 40 минути да присъствам на представление, което включваше театър, песни, танци и игри, в които децата, и родителите не просто наблюдават, а участват. Малко по-късно освен ентусиазма и позитивното настроение, с което се заредихме, дъщеря ми гордо обясняваше на баща си „I’m Neda” и изброяваше няколкото думи на английски, които беше научила.

Този метод на предподаване  е толкова естествен, че още при първия досег с него си даваш сметка, че няма как да не проработи. Защото за разлика от детските градини и училищата, където се преподава по система, одобрена от Министерството на образованието, тук детето учи езика, така както майчиния си език. А за целта не са нужни сложни системи на обучение, защото детето се учи само, стига информацията да му бъде поднесена по подходящ начин. А какво по-подходящо за едно дете от игрите и музиката, чрез които то израства и опознава света.

Ученето на език започва от раждането

Чисто физиологично, детето започва да учи майчиния си език още със своето раждане като по този начин то трупа информацията, нужна за неговото израстване. Точно затова през първите 3 години мозъкът на детето е насочен изцяло към езика. Съответно процесите свързани с научаването на езика са изключително улеснени.  „Детето е в състояние да усвои колкото езика му бъдат представени и то напълно естествено”, разказва ми Йоана, преподавател в учебен център на Хелен Дорон Борово, където прилагат този метод. „ Децата започват да учат английски точно както майчиния си език. Това става като детето бъде изложено на езика в една позитивна среда, тъй като положителната емоция улеснява усвояването му”, продължава тя. Така от една страна имаме позитивния подход, а от друга, мотивацията на детето да знае повече. „Няма натиск, което отпуска детето и му позволява да се движи със собствена скорост”, обяснява Йоана. И това е съвсем естествено, защото когато детето има достатъчно голяма свобода да се развива, то го прави и обратното, когато то бъде натиснато се затваря. Създавайки негативна емоция, мозъкът блокира и пречи на възприемането на нова информация.

Затова е абсурдно да си представим, че детето може да бъде обучавано с учебник и химикалка в ръка. Децата са способни да поглъщат информацията само ако тя им бъде поднесена по интересен и адекватен за тяхната възраст начин. Децата са жадни за знания, но това което ги вълнува са играчките, приказните герои от книжките, песничките, които мама пее и анимационните филмчета, които могат да достигнат до тяхното съзнание и които ги заобикалят.

Когато бебетата започват да учат майчиния си език, никой не изисква от тях да четат и пишат

За усвояването на езика е нужно и всекидневното излагане на детето на него. При „Хелен Дорон” например това се постига чрез книжки, пълни с картинки за оцветяване и стикери, както и дискове с кратки филмчета, които детето трябва да слуша ежедневно, за да има почти постоянен допир с езика. Така детето чува многократно информацията, която по време на часа  му се представя  по един увлекателен начин. „Това е безкрайно лесно, защото децата започват да повтарят думи и изречения, които вече са им познати”, обяснява метода Йоана.  

За сравнение това, което се случва в повечето детските градини и училища не е съобразено с естествените нужди на детето. „Така на първия си урок в училище детето започва да учи азбука и граматика, а децата нямат нужда от това. Те имат нужда да видят езика в една естевена среда, да започнат да трупат пасивно речник, след което той започва да става активен, а по-късно идва и моментът с писането и четенето. Не е нормално да не знаеш един език и някой да очаква от теб  да четеш и пишеш на него преди да си проговорил. Когато бебетата започват да учат майчиния си език, никой не изисква от тях да четат и пишат”, разказва Йоана.

Децата са изключително социални същества и не може да се отнасяш към тях като към празни съдове. За да може езика да се възприеме по естествен начин не трябва да превеждаш, какъвто е случаят с много от училищата. Проблемът с превеждането е в това, че езиците имат различна структура и когато детето се опитва да говори на английски то не трябва да мисли на български, за да формулира мисълта си, тъй като това затруднява възпроизвеждането.

„Самият факт, че има толкова много двуезични деца доказва, че не е проблем да се прави разлика между единия и другия език. Освен това е доказано, че в мозъка на хората има място за колкото искаме езици и информацията за всеки един от тях е отделена. Детето може да използва в едно изречение и български и английски думи, но то знае, че ги използва. Вторият език всъщност е различен начин на мислене. Открито е, че ако детето бъде изложено от рано на езика, то може без никакъв проблем да възприеме онези звуци, които формират произношението и които възрастните дори не могат да чуят”, казва Йоана, която е и филолог.

Така освен всички ползи и моята удоволетвореност, че дъщеря ми усвоява нов език, часовете, които прекарваме с нея, когато тя е на английски,  са едни от най-приятните през седмицата. А какво по-хубаво от това да учиш, докато се забавляваш.

Благодарим на Ралица Николова за предоставения материал. Дъщерята на авторката изучава английски език в учебен център "Хелен Дорон Борово", партньор на Дневникът на мама. Вижте повече тук.