Дете или домашен любимец? Преди всичко това е абсолютно неправилна постановка на въпроса. Той трябва да бъде поставен другояче – как да направим безопасно съжителството на бременната жена с него. Затова сега ще поговорим за това как да подготвим домашния любимец за появата на новия член на семейството. Специалисти от Световната здравна организация твърдят, че няма никакви причини да се разделяте с домашния си любимец, освен това присъствието на вярно и предано животно в дома може да окаже благотворно въздействие на формирането на характера на детето.
 

Ако сте горда стопанка на куче

Още след като узнаете, че сте бременна, трябва да погледнете паспорта с ваксините на кучето. Последната му ваксина трябва да е била правена преди не повече от година. Ваксината го защитава от заболявания, с които може да се зарази на улицата, в парка. Някои от тези заболявания се предават на човека. Няма нищо страшно в това, че поредната ваксина ще бъде направена малко по-рано от необходимия срок, просто ще се подсигурите навреме.
Преди да направите ваксината, е необходимо да дадете лекарство против глисти, дори домашният ви любимец никога да не е имал такива. Ако никога не сте ваксинирали кучето си, това за вас трябва да бъде задача №1, защото точно чрез ваксината ще се предпазите от сериозна опасност.
Отрано решете в коя стая ще се помещава детето. Кучето трябва да се приучи да не влиза в нея. Водата трябва винаги да е подръка на животното, но съдът с храната трябва да се появява само в определени часове и след това да се прибира, а следите да се почистят старателно. Това е застраховка за времето, когато малкото дете ще започне да върви и да изследва дома. Кучешката храна може да му се стори твърде привлекателна и да побърза да я сложи в устата си.

Ако преди бременността вие сте имали навик да обработвате своя любимец с различни спрейове против кръвосмучещи паразити, сега трябва да се откажете от тях. Най-добре е да го „оборудвате” с противопаразитен нашийник.
Особено значение в този период за вас придобива въпросът с хигиената. Ако по-рано сте гледали през пръсти на факта, че кучето ви невинаги е с идеално измити лапи след разходка и се разхожда необезпокоявано в хола, сега не бива да допускате това да се случи. Старайте се винаги да миете животното, сресвайте козината му, за да не остават замърсени кичури, в които могат спокойно да се развиват бактериите, чистете му зъбите.
Внимание: Ако кучето ви е приучено да ползва собствена тоалетна, с чистенето и миенето й трябва да се занимава някой друг, в никакъв случай вие. В случай, че няма кой да ви отмени в това „занимание”, използвайте гумени ръкавици.
 

Психологическа подготовка

Психологията на домашните животни е такава, че по време на бременността ви при всички случаи ще се мъчат от ревност – точно като децата, които очакват братчето или сестричето си. Затова не забравяйте да им отделяте внимание и ако е възможно, не намалявайте драстично времето, което прекарвате обикновено с него. Добре е да имате предвид, че увлечено в игра, кучето може да ухапе детето – не със злоба, просто да не контролира силата на захапката си, може да го повали на земята, така че детето да изпита болка, може да го изплаши силно, ако залае внезапно. За да избегнете подобни рискови ситуации, спазвайте следните правила:

1. Никога не проявявайте недоволство към тичащите по улицата деца, даже към тези, които връхлитат върху вас, без да гледат накъде тичат. Постарайте се да сподавите дори мисълта за недоволство: кучето лесно разчита нужната информация по вашите движения, по неовладяни жестове, дори по неуловимите с просто око мускулни съкращения. Много стопани са уверени, че кучето им „чете мислите”, а то просто много внимателно ги наблюдава.
2. Не възпрепятствайте общуването на кучето ви с непознати деца - разбира се, ако децата са добре възпитани и не го дърпат за опашката. Но даже и в такива случаи – не крещете, не говорете с рязък тон, не допускайте сурова интонация в разговора.
3. Незабавно и категорично пресичайте всяка проява на агресия към децата. Не позволявайте на кучето да скача срещу тях, да им показва зъбите си, да лае, дори и да не е силно. Пресичайте подобни прояви с рязка интонация или с леко удряне.
4. Подчертано различно се отнасяйте към възрастните и децата. Много добър начин е при приближаването на дете да смените интонацията с по-ласкава, като не спирате да се усмихвате. Кучето се стреми да ви подражава и в бъдеще също „ще се усмихва”, когато види бягащо срещу себе си дете.
5. Не играйте с кучето си на агресивни или състезателни игри – така то ще свикне да се държи агресивно по време на игра, дори ако тя е с малко дете.

Внимание: Подчертано дружелюбното ви отношение към децата в никакъв случай не бива да се пренася и върху възрастните – иначе кучето няма да усети разликата. Към възрастните кучето трябва да се отнася равнодушно, но бдително.
 

Малко за котките и... другите домашни „твари”

Котките са независими същества и няма излишно да безпокоят стопаните си. По-скоро в дома ще възцари неутралитет, но вашата задача е да следите котката да няма достъп до количката или креватчето на детето. Това може да доведе до лягане върху лицето или гърдите на детето и да предизвика задушаване. Не допускайте котката да одраска детето, тези драскотини може да се възпалят и дълго да не зарастват. Канарчета, папагали и други подобни декоративни птички не бива да бъдат пускани от клетката, особено след като детето проходи. Дръжте клетката на недостъпно за него място.

И изобщо – живейте спокойно, обичайте всички заобикалящи ви същества и помнете –  добрият стопанин има здрав, добър и спокоен домашен любимец, истински приятел и защитник. Отношението ви към новия член на семейството ще се предаде и на него и скоро той и детето ще станат неразделни приятели. Главното, което не бива да забравяте, е да бъдете внимателни в границите на разумното.
 

Бъдете внимателни за:

Аскаридозата е глистно заболяване. Виновник за развитието му е кръглият глист – аскарида. Източник на аскаридозата е болен човек, който отделя яйца на глисти във външната среда с изпражненията си. Животните могат да пренесат яйцата на причинителя с козината си или със замърсените си лапи. По време на бременността в зависимост от формата и стадия на заболяването аскаридозата може да доведе до фетоплацентарна недостатъчност (снижаване на нивото на общия белтък в кръвта), при която на плода не достигат хранителни вещества, или до прекъсване на бременността.

Токсоплазмозата е заболяване, предизвикано от вътреклетъчни микроорганизми Toxoplasma gondii, които се срещат повсеместно и поразяват тревоядните и всеядните животни, птиците. Заразяването може да стане при контакт с всеки материал, със заразени котешки фекалии, при контакт с почва или пясък, в които е имало такива изпражнения. Токсоплазмозата по време на бременност може да се предаде на плода или да предизвика спонтанен аборт, мъртво раждане, преждевременно раждане или раждане на заразено дете.

Микроспорията е най-разпространеното и много заразно заболяване на кожата и косата както за човека, така и за животните. Един от видовете микроспорум е паразит по кожата и козината на котките и кучетата, децата и възрастните се заразяват при съприкосновение с болно животно или предмети, по които има козина на заразено животно. По-рядко източник на микроспория могат да бъдат диви и домашни животни – прасета, коне, овце, мишки, морски свинчета, други дребни гризачи, а също и птици – гълъби, врани, кокошки. Детската количка, оставена на двора, може да бъде замърсена, детски играчки, които са били в съприкосновение със заразено животно, гребени са източник на заразата едва у 2-2,5% от заразените с микроспория. Микроспорията се счита традиционно за болест в детска възраст, затова е необходимо ограничаване на контакта на детето с животни, които не са обеззаразени.

Орнитозата е заболяване, което се предава от домашни или диви птици на човек. Предава се по въздушно-капков път. При папагалите, патиците и др. видове болестта може да протича без симптоми, но да са източник на заразата. Орнитозата при бременните не предизвиква вътреутробно заразяване на плода и уродство, но тежките й форми в първите месеци на бременността могат да станат причина за спонтанен аборт.

Автор: Анелия Атанасова