Меню

Четири кърмени деца, 19-годишна кариера – възможно ли е наистина?

Четири кърмени деца, 19-годишна кариера – възможно ли е наистина?

Когато родих дъщеря си преди 16-години информацията за кърмене беше много малко, осланях се на инстинкта си, на семейните истории, колко мляко е имала майка ми.

 

Никой не ми обясни в болницата как да я кърмя,

стоях и чаках да минат 3-те часа в болницата и да ми донесат бебето. У дома – препоръки от личния лекар (тогава още педиатъра по местоживеене)  – кърмене на 3 часа, сок на три месеца, захранване на четири. Платено майчинство – 4 месеца, след това минимална заплата, крайно недостатъчна за отглеждане на бебе.

Кърменето на три часа и нощната пауза за „почивка на стомаха“ очевидно не бяха по вкуса на дъщеря ми и тя беше известна като бебето с най-силните и продължителни колики, до момента, в който на своя глава не прекъснах нощната пауза и не започнах да я храня в леглото до мен. С ужасните угризения за провал като родител, който не се съобразява с препоръките на Спок и лекарите. Много други авторитети, които да ме подкрепят или оборят нямаше...

Когато се върнах да работя, дъщеря ми беше на 4 месеца – продължих да я кърмя, на база на лекарските препоръки и липсата на достатъчно допълнителна информация – тя вече беше захранена... Така че кърмех преди и след работа,

бързах да се върна, за да съм при нея

– и така година и пет месеца. Най-дълго кърменото бебе сред приятелки и познати от градинката майки. Въпроси: „Ама вие докога? Ама още ли я кърмиш?“ нямаше, защото дори ме беше срам да призная, че все още я кърмя.


Пет години по-късно се роди синът ми. Една моя приятелка ми беше разказала за своя кърмачески опит в Англия – кърмене на поискване, никакво захранване до шестия месец, никаква нощна пауза... Друга моя приятелка беше успяла да възстанови кърменето си след едноседмичен престой в болница след усложнение след секциo – интернет и BG-mamma бяха на ход. И понеже аз не исках моята информация да е на принципа „една жена каза“ и исках каквото правя да има авторитетен източник зад себе си, изчетох изследванията на СЗО (Световна Здравна Организация) и, въоръжена с тях,

кърмех на поискване юнака, който се роди 4100 гр.

Майчинството тогава все още не беше 419 дни... и на петия месец от раждането му трябваше да се върна на работа. Тогава вече работех виртуално, което означаваше, че 85% от времето си работех от вкъщи, но и 15% пътувах в командировки в чужбина. Когато си бях вкъщи беше лесно, но

когато пътувах схемата беше – цедене, замразяване, пренасяне на замразена кърма

– тогава все още не съществуваха строгите ограничения за пренасяне на течности в самолетите. Фризерът винаги беше пълен със замразена кърма.  В хотелите никога не са ми отказвали да замразят кърма и не веднъж съм получавала невероятна подкрепа и поздравления от персонала, които обикновено имаха и някаква сходна лична история. 

А вкъщи, телеконференции с бебе на гърдата

(доста съм се радвала на липсата на видеовръзка понякога).
 


 

След година и 11 месеца се роди втората ми дъщеря, синът ми все още сучеше. Така че, когато се върнах от болницата и кърмата ми слезе, имах най-опитната и интелигентна помпа.

Продължих с кърмене в тандем

още едно известно време (всъщност почти до третата година на сина ми).

Законодателството междувременно се промени, тогава и майчинството се увеличи и това беше най-дългият ми отпуск по майчинство от над една година. Продължих и кърмих дъщеря ми до втората и година – отново работех виртуално, така че

съчетавах работата с отглеждането на три деца.


След това се роди и вторият ми син,

за първи път родих във Втора градска и имах възможността да сме неотлъчно заедно от втория час на раждането му.

Персоналът, за разлика от този в предишната болница, изключително подкрепяше майките да кърмят и да бъдат заедно с децата си.

Когато беше на 10 месеца се върнах на работа, а продължих да го кърмя до втората му година. Отново се изцеждах и замразявах, когато пътувах, а през останалото време работех виртуално.



 

Радвам се, че освен  телеконференциите, които гледах да организирам, когато децата спят през деня, имах голяма гъвкавост по отношение на това, кога през денонощието върша работата си.

Работата ми винаги е била оценявана по резултатите

и никога по това дали съм на линия по цял ден през деня и ли работя през нощта. Гъвкавото работно време и работата от вкъщи ми даде възможност да съчетавам отглеждане, водене, кърмене на деца с работата, която винаги ми е била интересна, защото ми е давала необходимото интелектуално предизвикателство.

Когато се връщам назад си мисля, кои са онези неща, които са ми помогнали (освен разбира се многото хора, които са ме подкрепяли – семейството ми, моите преки ръководители, работната среда) ... – винаги съм вярвала, че кърменето е най-доброто, което мога да дам на децата си и че това е естествения начин за хранене, но и най-добрата грижа, която мога да дам. Освен това за мен кърменето е и най-лесното –

всичко е готово – с нужната температура, състав, количество,

което за мен като многодетна работеща майка винаги е особено важно, защото ресурсът време винаги е в постоянен недостиг.

Още по темата

Публикации


Пишете ни във facebook или по e-mail. Ще потърсим различни мнения сред специалисти и родители и ще публикуваме събраните гледни точки в нашия сайт, запазвайки вашата анонимност. С ваше съгласие, ще публикуваме вашите въпроси  ►►►

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook