В продължение на години, екипът на "Асоциация на родители на деца с бъбречни заболявания" провежда срещи, разговори с деца, родители, представители на образователната система и медицински специалисти по отношение състоянието на санитарните помещения в училищата. Очертаха се няколко акцента по проблема, изказани от различни страни.

От медицински специалисти и лекари:

• Има доста подобрения в последните години по отношение на вида и ремонта на тоалетните, но има множество проблеми, които стоят пред чистите и добре изглеждащи помещения и редовната им употреба от децата.
• Масово, ремонтираните тоалетни не са съобразени в максимална степен с физиологическите нужди на децата. Например мивките са високи за децата и те не могат да ги затварят добре, водата тече и след използването им, децата се подхлъзват по плочките, падат и стават инциденти.
• Лекарите споделят от практиката си, че децата стискат най-често, защото им е мръсно, някой им влиза, докато са в кабинката, и това ги притеснява, както и защото майките им забраняват да ползват тоалетните, защото са мръсни.

От родители:

• Мокрите подове с настилка от плочки са проблем – те са хлъзгави и децата падат.
• Дезинфекцията в тоалетните не е на ниво. Случва се да се дезинфекцира със силни препарати, които са в концентрат, разреждат се в неправилни пропорции и могат да създадат и други проблеми.
• Броят на децата е голям и персоналът не е достатъчен, за да се почисти след толкова много деца.
• Една от трудностите, които имат децата е вида на тоалетната – дупка, врати, които се отварят навътре, къси, развалени брави, което притеснява децата.

От представители на институциите:

• Няма приемственост между условията в детската градина и тези в училището.
• Натрупват се много ученици в централните училища, което води до по-мръсни и по-трудно поддържани тоалетни, тъй като човеко-потока е много голям. 
• Броят на децата в едно училище не е съобразен с реалните нужди по отношение на свободния им достъп до санитарните помещения.

В доказателство, че децата не посещават санитарните помещения са и фактите, установени от екипа на доц. Буева, национален консултант по детски болести – „40 000 деца живеят с неподозирани аномалии на отделителната система”: „Открихме, че 9,9 % или 118 800 деца, отнесени към общия брой, имат голям пикочен мехур, тъй като се стискат и не ходят редовно до тоалетната. Това стискане води до чести цистити и пиелонефрити."

При потърсено съдействие от представители на Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, стана ясно, че институциите имат воля да направят нужните законодателни промени. Само това не е достатъчно, за да се осигури чистота на санитарните помещения в училищата. Необходими са общи усилия от страна на родители, учители, директори, представители на Министерства и Общини. 

В момента действаща е НАРЕДБА № РД-02-20-3 от 21.12.2015 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата, в сила от 20.04.2016 г.

Ние, като родители можем да търсим съдействие и промяна от директора на учебното заведение, от представители на РЗИ (Регионална здравна инспекция) и Общината, от представители на Министерство на здравеопазването и Министерство на образованието.

Забележка: При изготвяне на статията са използвани данни от проект  „Чисти санитарни помещения в учебните заведения. Предизвикателство или грижа за детското здраве”, финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Към 2019 г. данните от него са все още актуални. 

Снимка: pixabay.com