Рубрики

Повишената температура е един от симптомите, които най-много плашат родителите. Първата реакция винаги е да дадем нещо, което да я понижи – така сме свикнали ние самите, а навиците са най-трудни за преодоляване.

Температурата може да бъде знак за много неща – от стрес, прегряване, слънчев удар, поникване на зъбки та до шарки и вирусни заболявания.

Казват да не се бърза с температуро-понижаващите средства, като различните лекари дават различни стойности, при които следва да се прибегне до лекарствата. Мен лично ме посъветваха до 39 градуса да не давам нищо, стига детето да е в кондиция.

Когато за първи път получих тази препоръка, изпаднах в шок. Топлите ръчички и челце на детето ми действаха влудяващо и мисълта, че не правя нищо беше мъчителна. Всичкото четене, което изчетох не можеше да ме успокои. А прочетох много неща за това, че

температурата лекува,
че децата дават силен имунен отговор

на заболяването и затова вдигат така рязко високи стойности. Звучи логично, но можеш ли да издържиш, когато детето „гори”.

При едно по-дълго проточило се заболяване, когато температурата на детето спадаше след прием на парацетамол или ибупрофен, след което отново скачаше до 39,7, аз реших да се доверя на тези препоръки. Разбира се лекувахме детето, но спряхме да даваме лекарства за температурата, освен когато тя видимо тормозеше дъщеря ни или не ѝ позволяваше да заспи. И чудото стана – постепенно температурата спадна, а детето се оправи.

Колкото и парадоксално да звучи, като майка си признавам, че това е едно от най-трудните решения, които съм взимала.

Да пребориш страха си

и това, с което си израсъл, се оказва трудна работа. Резултатът обаче надхвърли очакванията ми – не просто защото детето се оправи, а защото страхът отстъпи място на спокойната преценка, която винаги е по-добър съветник.

Постепенно с времето разбрах, че

когато тонусът на детето е добър,

мога да изчакам (стига да няма друг остър симптом, който да изисква незабавна консултация с лекар) дори и при висока температура. Ако температурата обаче стигне 40 градуса и не мога да я сваля нито с лекарства, нито с влажни кърпи, чаршафи или хладен душ, задължително търся лекарска помощ.

Традиционните методи за сваляне на температура, които изброих, както и кърпите, натопени във вода с оцет, могат да помогнат или да се съчетаят с действието на парацетамола или ибупрофена. От личен опит мога да споделя, че за моите деца мокрите кърпи или чаршафи в момента, когато кожата им гори, са болезнени. Затова, когато стигнем дотам, аз разсъбличам детето, противно на бабините съвети болното дете да е добре навлечено (стига да не му е студено, разбира се), и го обтривам с влажна кърпа, след което му вея леко с нея – оказа се, че е приятно, а и разхлажда.

Другото, което веднага можете да направите вкъщи е

засилен прием на течности

– нещо, което помага почти за всичко. След 3-годишната възраст на голямата ми дъщеря, започнах да превръщам лечението в играта „Да победим болестта” – правим чай, слагаме сламки и бързаме да го изпием, за да можем по-бързо да оздравеем, слагаме мокри кърпи, приемаме лекарства или витамин С и т.н.

Случаите от друга страна, в които температурата е сравнително ниска, но детето се чувства видимо зле, изискват сериозни мерки – както лекарства, така и специализирана помощ.

Ако малкото е раздразнително, още повече пък отпуснато,
трябва задължително да потърсите лекар.

В заключение бих си позволила да посъветвам всеки родител да търси помощ винаги, когато не се чувства спокоен в решенията си, но най-вече да се опита да прецени състоянието на детето си трезво, без да се поддава на страха и набитите с годините разбирания.

Това ще му позволи да действа адекватно и да е наистина полезен на детето си особено, когато трябва да се реагира нощем и връзката с лекаря е по-затруднена или невъзможна. Пише го човек, който преди време винаги беше квалифициран от лекарите като „много притеснителна майка”.