В наши дни деца имат достъп до смарт-телефон още от бебешка възраст. Родители с нескрита гордост наблюдават бързото скролване по екрана и ловкото отваряне на приложения; с възхита възприемат първите английски думички, които мъникът като папагал повтаря и блажено се наслаждават на спокойствието, което цари когато телефонът е в ръцете на детето. А дали в този момент детето не е в ръцете на телефона?

Тук накратко ще погледнем рисковете за развитието, за да разберем защо специалистите не препоръчваме да се отглеждат децата пред екран.

Рисковете от употребата на телефони за ранното детско развитие

1.  Прекомерното екранно време* на все по-ранна възраст се свързва с риск от забавяне в експресивната реч.

Игрите и клиповете на телефона не предполагат детето да участва в диалог. То просто получава наготово визуални и звукови стимули, без да е попитало, без да се е заявило. Често изображенията са стилизирани, понякога плашещи, цветовете – ярки и контрастни, мелодията на репликите - неестествена. Игрите пък действат буквално като наркотик на мозъка и неволно детето иска и още и още.

Ако допуснем времето за разговори, играене и споделяне да се измести от време пред екран, пречим много сериозно на проговарянето и на развитието на мисловните процеси у децата си. Мисленето се основава на езика, ние изразяваме мисълта и чувства си през думите. Усвояването на езика минава през натрупване на думи, разбирането на значението им и употребата им. Ако децата ни растат ограничени в социалното си общуване, в създаването на приятелства и включването в съвместни игри, ако ние, възрастните, не разговаряме с тях, те просто нямат стимул да говорят, да питат и да разказват...

В допълнение липсата на всички компоненти на невербалната комуникация – усмивката или смръщения поглед, жеста за покана или забрана, допълнително влошават цялостното вписване в реалната среда.

1. Повишеното екранно време се свързва със занижени параметри на вниманието:

Намалява концентрацията и уменията за задържане на вниманието при извършване на една дейност. Ярките образи и динамичните картини от дисплея натоварват незрялата нервна система. През детските очи влизат огромно количество образи и звуци, но не остава време нито един обект да бъде разгледан спокойно, детайлно и триизмерно. Така, както една кукла може да бъде гушкана и носена, обличана и обгрижвана, да познаваме тъканта на дрехата, мекотата на косата и да наблюдаваме като в огледало изражението на лицето.

1. Изместването на конструктивните игри с дигитални пречи на формирането на пространствено мислене и ориентация в средата.

Страда развитието на грубата и фина моторика, както и координацията. Двигателните умения на цялото тяло, и в частност на ръцете, не се развиват достатъчно и детето може да изпитва затруднения в извършването на елементарни дейности от ежедневието си – като дори да си отвори само бутилката с вода.

За да построи замък от кубчета, от друга страна, детето се нуждае от сръчност при сглобяването им, учи баланс при издигането на кулите, пропорции и мащаб при строежа, прави грешки и ги поправя, и най-важното: създава собствен свят когато избира елементите.

1. На по-късен етап се забавя процеса на ограмотяване.

В начална училищна възраст, децата, отглеждани пред екран, срещат сериозни затруднения да хванат моливче, да повтарят по пунктир, да изписват елементи от букви и оттам да пишат.

Ако обаче, от ранна детска възраст, мъниците рисуват, играят с пластилин, режат и апликират, преходът към писането ще е лек и забавен.

1.  Екраните са и рисков фактор за затлъстяване.

Повишеното екранно време на практика се свързва и с намалена активност на открито. Физическите дейности и спонтанни игри са редуцирани. Децата, които израстват пред екран, често са склонни да имат по-малко здравословна диета. Приемането на лакомства и снаксове без достатъчна физическа активност е рисков фактор за затлъстяване, а оттам и развитие на диабет. Имунната система не се развива добре и има опасност детето често да боледува.

Ние обаче можем да стимулираме децата си да тичат, скачат и прескачат, да карат велосипеди, кънки и какво ли още не, да играят на колективни игри с топка, на криеница, на всичко, което ни хрумне. Би било и забавно и полезно.

Ето и още няколко притеснителни последствия от злоупотребата с екранно време:

1. Децата с по-голямо екранно време, особено над 2 часа на ден, са склонни да имат повече депресивни симптоми.

Недостатъчните социални контакти и спонтанните игри с деца водят и до затруднение в развитието на емоционалната интелигентност, формирането на умения за сътрудничество, развитие на способност на емпатия и т.н.

1. Ако допуснем кратките клипчета да заместят четенето на приказки, ограничаваме възможността на детето да развие фантазно мислене, да мечтае, да планира и да твори.

Книжките крият цял свят от образи, в тях има герои, има и „лоши“, има трудности и помощници, има цели и препятствия, път и срещи – всичко, което има и в реалния живот.

1. Повишеното екранно време влошава качеството на съня, а така също намалява и продължителността му.

Светещият екран преди заспиване влияе неприятно на съня и на нас, възрастните, но при децата това е много, много опасно, тъй като мозъкът все още се развива и почивката е много важна за него. При недоспалото дете всички по-горе изброени рискове отново са налице: то не може да се концентрира, тъжно и уморено е, няма стимул да говори или играе, и само телефонът лесно може да го хване в злата си прегръдка. Внимавайте!

Какво да правим с децата си?

Нека да завършим с това какво да правим с децата си, вместо да им дадем дигитален наркотик.

Общувайте! Общуването не е само обмен на знания и информация. То е споделяне на впечатления или мечти, задаване на въпроси, изразяване и аргументиране на лично мнение, умението да изслушаме другия, да прочетем невербалните послания. Да прегърнем или да обгрижим, да оставим лично пространство или простор на фантазията. Децата много повече учат подражавайки поведение, реакции и лицев израз, отколкото инструкции.

Общуването е да правим нещо „общо“. То ни свързва на вербално, дейностно и емоционално ниво. Да бъдем с децата си. Да говорим и да си мълчим, да играем или учим, да споделяме и да изслушваме, да готвим или да се храним заедно, да наблюдаваме и да изразяваме, да пеем и да се смеем, да се състезаваме или обединяваме, да се гледаме и да се виждаме.

Да порастваме заедно.

Таблица "Екранно време"

* Таблицата „Екранно време“ е достъпна за свободно сваляне и разпечатване във формат А3 и А4. В нея има систематизирани правила, съобразно възрастовите групи. Включили сме примери със занимания, които стимулират развитието на езиково-говорното развитие.