Откъс от книгата на Монсе Доменеч "Възпитай ме добре" 100 отговора на въпроси на загрижени майки и бащи.

Да се научим да ценим особените качества на нашето дете

Понякога имаме чувството, че децата ни са невъзпитани, че не възприемат нормите на поведение, които им внушаваме. Всеки възпитателен модел, включващ теория и практика, трябва да отчита особеностите на детето.

Приказливо и отворено дете или пък скромно и тихо. Или малчуган, който участва във всичко и напомня стихия. Възпитаваме ги по еднакъв начин, а те демонстрират собствените си характери. Това не означава, че децата не се съобразяват с нормите. Те го правят, но според личностните си особености. Всичко си има граници, но не е препоръчително да ги наказваме, да ги обвиняваме само защото не са поздравили както трябва. Важното в случая не е, че са пропуснали да поздравят хората, с които са се срещнали. Трябва да потърсим равновесието, да посочим специфичния код, според който различните характери биха могли да изразяват себе си и да се държат добре в обществото. Да бъдем внимателни, да не сравняваме братята и сестрите помежду им, освен ако искаме да ги поздравим за нещо, което  вършат добре. Нека всяко дете заема достойно място, защото с качествата си допринася за развитието на цялото семейство. Трябва да се откажем  от израза: „Колко е ученолюбив брат ти за разлика от теб...”

Невъзможните близнаци Тео и Алекс

Двама юноши близнаци минаха неотдавна през кабинета ми. Момчетата имаха проблеми в училище. Наложи се да ги викам поотделно, за да можем да разговаряме спокойно. Възприех ги като независими личности. Дадох си сметка, че се опитват да ме измамят – когато трябваше да се видим, се разменяха  и всеки  от тях се представяше за  брата си  близнак – игра, типична за близнаците. И двамата го правеха не само при мен, но и в училище. Учителите обаче го бяха забелязали, а родителите бяха отчаяни от всичките им номера, недостойни за 12-годишни момчета. Тео и Алекс мислеха само за забавления, като през ум не им минаваше да седнат да учат.

С майката решихме  да  вземем мерки – преди всичко да ги подстрижем различно, за да не могат да  се разменят. Купиха им и различни  дрехи, та дано и самите деца да се почувстват различни.

Поработих с всекиго поотделно, за да си организират по-добре работата в клас и у дома. Момчетата започнаха да се променят в положителна посока. А родителите промениха работното си време – така Алекс и Тео се оказаха в по-организирана обстановка, наблюдавана от майката и бащата.

Как да подобрим самоуважението?

Самоуважението е изключително важен и актуален въпрос. Под самоуважение разбираме способността на детето да оценява положително и по субективен път качествата си. Дали това се случва, разбираме, ако детето ни развива добре своите възможности.

Понякога преценяваме, че самоуважението при нашето дете е на много ниско равнище. Защото то е несигурно в решенията си, изоставило е начинанията си, търси помощ от другите, търси постоянно присъствие на възрастен човек, не се осмелява да експериментира, нито успява да балансира нещата. Ниското самоуважение често е съпроводено с агресивно поведение. Това ни подсказва, че детето не познава собствените си умения и качества. А може би ние не сме му ги посочили. Личността се крие зад защитна маска, която не отговаря на истинското състояние на детето. Когато не иска да се защити, то атакува другите, за да отклони вниманието им и да избяга от проблема, който не може да преодолее. Не поема отговорности, защото не е сигурно, че може да се справи с тях.

Лъжата е страх да не сбъркаш. Тя е резултат от липса на самоуважение. И извиненията започват да подкопават всекидневните рутинни пътища. Трябва да подобряваме самоуважението на нашето дете, като признаваме и оценяваме реалистично качествата му. Някои хора имат много качества, но не могат да ги оценят. А други, не особено надарени, са способни да дадат висока оценка на малкото, с което разполагат. Доброто самоуважение не означава да трупаш дарби, а да се стремиш към доброто у себе си и в другите.

Още от най-ранна възраст трябва да внушаваме на децата търпение, да развиваме у тях щедрост и въображение, за да изграждат в личността си повече положителни качества. Те трябва да познават слабите си страни, но ако непрекъснато им говорим за тях, като очакваме, че ще вземат бързи мерки, за да се поправят, можем да стигнем до нежелана цел – ниско самоуважение. Изрази като: „Ти си едно бедствие”, пречат на детето да изрази себе си, будят неоснователен страх. Нормално е то да реагира неочаквано на предизвикателствата или в някоя неконтролируема ситуация. Но ако действията  му са винаги свръх възможностите  и непремерени, детето ни дава знак, че просто не е щастливо.