Думата „авторитет“ ме плаши. Когато я чуя, винаги се чудя какво точно влагат хората в нея. Особено когато се използва за родителската роля. Често чувам и чета за „родителския авторитет“ и че „родителят трябва да е авторитет за децата си“. Дали имат предвид, че трябва да знам и мога определени неща и по този начин да създавам впечатление на много голям „авторитет“ по въпроса? Други казват, че „децата трябва да знаят кой е авторитетът у дома“ и „децата трябва да имат респект от родителите“ – на мен ми звучат малко като „да им вземем страха“. Сигурно част от хората мислят, че родителският авторитет е просто набор от правила, които родителят трябва да „въведе“ в семейството и да „следи“ те да се изпълняват.

На мен обаче всичко това ми е много объркано, а и явно всеки влага различен смисъл в думичката „авторитет“. Чудех се откъде идва – дали от „автор“, нещо като автор на правила и морал, или пък от права – правото и властта да налагаш определени действия. Авторитетът власт ли е или позиция? Имаме ли го по подразбиране като родители или е необходимо да го градим?

Произход и значение на думата авторитет

Въоръжена с тези въпроси, се гмурнах в Google, за да открия каква е етимологията на думата авторитет. Оказа се, че идва от латинската auctoritas, която буквално означава „произвеждам“, „производство“, „изобретение“, „основание“. От своя страна в корена на латинската дума auctoritas стои auctor, което означава „производител“, „баща“, „родоначалник“, „създател“, „творец“, „изобретател“, „основател“. Накратко: auctor по някакъв въпрос или на нещо е този, който го е създал или установил и първоначално е научил другите на него. „Охо, – казах си, – това е далеч от нещата, с които първосигнално свързвам думичката авторитет като я срещна в речта“.

Поразрових още малко в тълковния речник и открих следните няколко определения на авторитет:

1) властта да се определя или произнася по даден въпрос или спор, правото на контрол или команда;
2) делегираната власт или право, дадено разрешение;
3) лице или орган, на които е възложена власт (като правителствена агенция например);
4) официални власти, които имат право да създават и прилагат законите;
5) всепризнат източник на информация, съвет, мнение.

От своя страна синонимният речник предлага сравнения като престиж, влияние, респект, тежест, важност, значение, обаяние, уважение, достойнство; както и власт, мощ, сила, господство; и накрая владичество, надмощие, управление, ръководство, контрол, въздействие.

Помислих си, че всички тези определения и синоними са все силни, мощни думи, изразяващи по-скоро власт, отговорност и агресия, отколкото въплъщение на родителската роля такава, каквато си я представям аз – смесица от любов, съпричастност, разбиране и споделено достойнство, удовлетворени нужди и диалог. След по-внимателен преглед на тези значения, обаче, виждам и скритите значения като сигурност, обезпеченост, опора, лидерство и пластовете ми се понаместват. „Във всеки случай, – казах си, – всичко това ми се вижда доста видоизменено като значение сравнено с произхода на думата“.

Това заслужава да се проучи!

Многото лица на авторитета

Преди да се сблъскам с обученията, които водя за родители и „Модела Гордън“, основан на правилото да се отнасяме с другите така, както искаме те да се отнасят с нас, се чудех как често, когато стане дума за авторитет в отношенията родител-дете, всеки разбира различни неща. По време на обучението ми за инструктор научих, че съществуват цели четири вида авторитет.

Нека поговорим за тях.

Експертният авторитет е този, основан на знанията, опита, образованието, обучението, уменията, мъдростта. Често казваме за някой, че е „авторитет ” в областта си. Това обикновено е придобит авторитет. Този вид авторитет често е заложен в семейните отношения – аз например разчитам на авторитета на съпруга си да ми помогне в ремонта на колата, а той разчита на мен да изпратя емейл или да проверя нещо в интернет. Децата се осланят на моя авторитет в избора на дрехите им, а аз на техния, когато става дума за избор на игрите, които можем да играем всички заедно.

Друг вид авторитет е този, основан на позиция и титла, или нека го наречем длъжностен авторитет. Той се придобива заедно със задълженията на длъжността, която някой заема. Например полицаят има правото да ви издаде акт за превишена скорост, тъй като това е в неговите правомощия, т.е. от авторитетната позиция на полицай. Този тип авторитет обобщава правото да казваме на хората около нас какво да правят по определени въпроси, но не и за всичко. Основно правило за прилагането на този вид авторитет е да е „взаимно договорен, разбран и приет”.

В някои семейства този тип авторитет се прилага като част от разпределянето на домакинските задължения. Например ако изхвърлянето на боклука е част от задълженията на съпруга ми, то няма да е проблем да му кажа, че кофата е пълна. Ако големият ми син има задължение да купува мляко, ще бъде в реда на нещата да му съобщя, че млякото в хладилника е свършило. Ако малкият ми син има задължението да подрежда масата за хранене и не го е направил, а съм готова да сервирам вечерята, мога да го помоля да побърза с тази задача.

Третият вид авторитет е този, основан на неформалните контакти. Този авторитет се заражда в многообразието от уговорки, разбирания, споразумения, които човек прави ежедневно, общувайки и взаимодействайки си с други хора. Ако например някой от семейството е оставил бележка, че ще се прибере в определен час, и знае, че ще закъснее, е редно да се обади и да препупреди останалите. Целта на това взаимно разбиране очевидно е да се предотврати притеснението и объркването от закъснението.

Този тип авторитет наричаме авторитет на взаимното разбиране. В семейството има много примери за такъв тип авторитети – например общото разбиране да се чука на нечия врата преди да влезеш, ако тя е затворена, или пък неформалното разпределение кой на кой стол сяда за вечеря около масата, или пък който се прибере първи в къщи, пуска парното. Този тип авторитет е силно обвързан с ангажираността на човека, който го притежава.

Последният вид авторитет е този, основан на властта, която един човек има или би могъл да има върху друг. Да наречем този тип авторитет на властта – властта да контролираш, доминираш, принуждаваш, да огънеш нечия воля, да накараш някой друг да направи нещо, което не желае да прави.

Този последен вид авторитет се има предвид почти всеки път, когато хората обясняват как родителите трябва да извоюват или упражняват авторитет. Или когато казват как биха искали техните деца да имат „респект пред авторитета на възрастните“. Или когато говорят за „срив в авторитета“ в семейството си. Или когато искат децата да бъдат „покорни пред авторитета“. Или когато се оплакват, че децата в днешно време се „бунтуват срещу авторитета на възрастните“.

В поредица от няколко статии ще разгледаме кои са разрушителните ефекти на авторитета на властта по отношение на децата и как родителите използват този вид авторитет. Ще видим как най-често този авторитет се изразява в практиката чрез награди и наказания в опита да контролираме децата, както и ще открием защо наградите и наказанията толкова често не работят и никога не са работили в дългосрочен план.

Всеки родител притежава власт над децата си. Разликата е в това как, кога и с каква цел я използва.