Меню

Децата и парите

Децата и парите

Как да помогнем на децата да се ориентират в света на парите? Проблемът е достатъчно важен, за да оставим на телевизията и на училищната лавка да са единствените им опитни полета в „науката“ да управляват джобните си пари. В действителност обучението под форма на игри и забавления може и е полезно да започне доста по-рано.

Мъниците се сблъскват с явлението пари доста преди да тръгнат на училище. На 3-4 години (а някои и по-рано) те вече знаят какво е това и събират в джобчето попадналите им монети – за дъвка или за близалка. И това е времето, когато родителите могат да започнат обучението им по „управление на личните финанси“.
Звучи претенциозно? Или прекалено? Но на практика родителите и околните така или иначе го правят, без дори да помислят, че децата запечатват всяка тяхна дума или личен пример в отношенията им спрямо парите. И в малките им мозъчета се запечатват моделите на спестовника или на прахосника, на вечно притеснения парично от вида „това не е в моя социален статус“ или на разумно харчещия – „млякото е по-важно от бомбоните“.

Децата ще носят цял живот тези модели на отношение спрямо парите, независимо дали ги имат достатъчно, в изобилие или едва свързват двата края. И всъщност точно тези модели могат и да определят как свързват краищата, когато се превърнат в отговорни възрастни.

В магазина

Децата обичат да пазаруват – с мама, с тати или с баба. Някои родители обаче избягват да пазаруват с тях. Защото... Абе картинката е ясна – количката се пълни с всички любими лакомства, детски храни със съмнително качество, но придружени с пластмасова играчка или стикер, поредния чифт ненужни чорапи или тениска с принцеси, русалки, спайдърмени.

Точно в магазина обаче детето трупа личен опит как се пазарува и за какво се използват парите. Колкото повече мама тати или баба обясняват какво и защо, толкова по-полезен ще е и опитът на мъника. Ако мъникът е прекалено малък и светкавичните му действия са трудни за контрол, може да го сложите да седне в количката. Нареждайки до него необходимите ви стоки, му говорете – мляко за закуската, ябълки за десерт, сиренце за попарата... И накрая някое лакомство, но здравословно.

Плащането на касата е моментът на „реалните пари“ – в зависимост от това колко е голямо детето и доколко е запознато с числата, то научава (но само ако му помогнете) кое колко струва, колко давате, колко ви връщат и защо ви връщат.

Още по-лесно, а и по-полезно за „финансовите“ познания на детето ще е, ако вкъщи или в парка от време на време си правите

въображаем магазин

Децата обичат ролевите игри. А ролята на магазинер много им допада – навярно в техните очи той е човек с голяма власт, който „държи“ толкова желани неща. Трябва да призная, че вкъщи тази игра я „въведе“ внучката ми – беше около 4-годишна. Избира си винаги някое високо място (символ на властта?) и започва да диктува цени и стоки. Отначало цените бяха произволни, но когато поотрасна, превърнахме играта в упражнение по аритметика (колко струва, колко дава клиентът, колко ресто да върне магазинерът) и доста се доближихме до реалните условия.

Ако си направите труда да отпечатате на принтер малко картинки на български левове и измиете малко истински монети, „финансовото“ училище се превръща в много полезна игра. А тя наистина привлича мъниците – когато я играем навън, към нас се присъединяват като клиенти или като помощници в магазина поне няколко деца. Важно е ролите да се сменят, за да няма сърдити.

Седмична сметка

Децата растат, стават ученици, получават дневни пари, които харчат не винаги за желаните от родителите неща. Има начини да се внесе някакъв „разум“ в консуматорското им поведение и те не винаги опират до „забранено е“. Отделете половин час в седмицата да направите рекапитулация на пазарувките им за периода. За по-интересно може да седнете пред компютъра и заедно да смятате с негова помощ (в ексел, например), а защо не и с картинки.

„Всеки ден по 2 лева, плюс три лева за снимки, плюс... – колко ти се събраха до петък? Колко са ти останали в портмонето? Дай да видим какво си купи в понеделник, във вторник, в сряда... Излиза, че за бонбони си похарчил/а цели 7 лева през седмицата.“

И така нататък. В зависимост от това какво искате да поощрите и какво да контролирате, направете списък на позволените покупки, измислете бонуси за „разумните“. А ако сте решили, че е време да научите детето на спестовност, да го въведете в по-сложния свят на финансите, давайте общата сума за седмицата в понеделник и оставете решението за дневния бюджет на детето. Никога не субсидирайте по средата на седмицата „фалитите“, но удвоете седмичният остатък като награда – доста висока „банкова“ лихва, но това ще го подготви за времето, когато ще е достатъчно голямо, за да има своя банкова карта с разплащателна сметка. И тя да не е вечно „на червено“.


Игрите тип „монополи“

също може да развият финансовото мислене на децата – стига да се играят с обяснения. С тях те се научават и да печелят и да губят, да понасят разумно загубите, да влагат печалбите си в смислени „инвестиции“.

Като разберат добре смисъла на играта, може и сами да я играят, например в компютърен вариант. Има различни версии в нета, включително и безплатни за сваляне. 

В днешния свят, където всяко следващо поколение трябва да знае много повече за управлението на парите, отколкото предишното, игрите от типа „монополи“ не са достатъчни, защото в тях почти всичко зависи от зара, и много малко – от взетите решения и направените избори. Много по-полезни за постигането на финансова грамотност са новите онлайн игри, описани да речем от The Wall Street Journal, или събрани в този списък. Недостатъкът им е, че са на английски език. Но това може да се превърне и в предимство – ученето на чужд език по време на игрови занимания по финанси.

Един голям и труден въпрос, свързан с обучението на децата да се справят с парите:

Как да печелят

От една страна те трябва да се научат, че домашната работа е нещо, за което всеки член на домакинството трябва да има принос. Прибирането на играчките, почистването на стаята, миенето на чиниите или вдигането на масата, грижите за домашния любимец са част от тези дейности. И за тях никой вкъщи не получава пари. Учението е отговорност към самия себе си, затова добрите оценки в училище не бива да са "платени“.

Децата сами си измислят игри, в които да печелят. Като например започват да творят и да продават на околните произведенията си - рисунки, глинени фигурки и каквото въображението им роди. В някои страни е по-разпространена идеята, че всяка къща се нуждае от услуги, за които плащаме на външни хора. В този случай може би родителите трябва да проявят повече въображение и да решат  за какво може да „наемат“ детето.  Основното почистване на гаража или на тавана, измиването на прозорците може да са сред тези платени услуги.

Често баба и дядо дават подаръците за рожден ден или за голям празник в парично изражение, за да избегнат риска вкусът им да се размине тотално с този на внука или на родителите му. А всяко дете мечтае за нещо по-голямо – нов велосипед или скъпа автоматична играчка, за мечтана екскурзия, дори за свой компютър или мобилен телефон. Ако дадете подаръчните пари на децата да ги управляват (или част от тях), те ще се научат на много неща – да изчакат събирането на необходимия бюджет за покупката, да не посягат към тези пари за „глупости", включително и на това как се наказват неразумните покупки.

Още по темата

Децата трябва да знаят как да търсят помощ в трудни моменти ►►►

Откъс от книгата на Монсе Доменеч "Възпитай ме добре" 100 отговора на въпроси на загрижени майки и бащи.

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook