Меню

Детето – в центъра на новото българско училище?

Знаете ли какво означава NEETs? Neither in Employment, nor in Education or Training – това са подрастващите и младежите в България, които нито работят, нито учат, нито се обучават. Според изследване на УНИЦЕФ от 2015 г, 22% от лицата на възраст между 15 и 24 г. у нас  (средни стойности за ЕС – 12.9%) са NEETs.

A  знаете ли, че на половината от учениците не им е интересно в клас? Сред най-големите проблеми в българското училище, учителите посочват незаинтересованост на учениците от учебния материал – 49%, липсата на толерантрност и разбирателство сред тях се счита за проблем от 29% от учителите.*

 

 

31 октомври 2015 г

Дали училището е само място, където се преподава? Може би деца, родители и учители са на различно мнение по този въпрос. Но истината е, че училището е средище. Тук се срещат очакванията на всички тях, дори oчакванията на цялото общество. Тук се събират деца от различни семейства; деца с различни таланти, интереси, умения или неумения. И освен това, къде, ако не в училището, излизаме от комфорта на собствената си среда и можем да се научим на толерантност... или на агресия? Именно тук би следвало деца, родители и учители да бъдат привлечени да общуват помежду си в името на успеха на всички, защото, нека си признаем, родителите могат да участват по-активно, а учителите – да бъдат не само преподаватели, но и мотиватори, и вдъхновители. Самите те да се учат от децата. Само така всяко, наистина всяко дете ще има равен шанс да открие себе си, да реализира своите заложби, да се превърне в личност. И не на последно място: децата не бива да бъдат спирани от училище. Ако то действаше като магнит, това нямаше да се случи. 

Програми и проекти и най-вече хора с кауза и визия, вече работят и носят надежда за промяна на българското училище. Общото между всички е, че поставят в центъра Детето. Надявам се това, което правят, да провокира у много от вас ентусиазъм и включване. 

 

Национална мрежа за децата

През 2014 г в 13 български училища стартира проектът на Национална мрежа за децата “Училището като център в общността”. Този модел на организация на училищния живот се различава от познатия ни тип училище по това, че се стреми да превърне училището в център, който събира в себе си целия ресурс на заобикалящата го среда. Училищата работят активно с родителите, общините, местния бизнес и неправителствени организации, съобразяват се с техните нужди и вече заедно предлагат множество инициативи, обучения и услуги, които са предназначени не само за учениците, но и за всички заинтересовани. Моделът се стреми към изграждане на лидерски умения у учителите; демократично вземане на решения за училищния живот (процес,  в който всички са поканени да участват), спомага за развиването на автономността на училището като институция, подтиквайки го непрекъснато да създава нови партньорства и проактивно да търси и оказва подкрепа. Педагогическият екип и неговите партньори самостоятелно проследяват своя напредък, благодарение на създадените 9 стандарта за качество и на база получените резултати се взима информирано решение за бъдещото развитие.

Училището предлага на своите учители, ученици и техните родители необходимата подкрепа при проблеми и предизвикателства, за които при настоящата ситуация по-трудно намират необходимото време, сили или решения за справяне. Така училището се превръща в една жива и активна мрежа и възможно най-добра среда за развитие на децата и младите хора.

В края на септемри 2015 г започна издаването на бюлетин на общностните училища, работещи по модела „Училището като център в общността“, в който можете да следите реалните дейности и инициативи по проекта.

 

 

Център за приобщаващо образование

В партньорство с 5 училища "Център за приобщаващо образование" изгражда българският модел за приобщаваща училищна среда, с подкрепата на фондация Америка за България.  “Приобщаващото образование е решение на проблемите на българското училище”  - заявиха неотдавна от Център за приобщаващо образование – неправителствена организация, която в последната година успя почти да удвои положителното отношение към него сред училищата, участващи в програмата “Едно училище за всички”.  По определение “Приобщаващото образование означава, че всички ученици в едно училище, независимо от техните силни или слаби страни, в която и да било област, стават част от училищната общност. Те са приобщени в усещането си за принадлежност към другите ученици, учители и непедагогически персонал.” Според Ива Бонева, изпълнителен директор на Център за приобщаващо образование, “Приобщаващото образование се случва в общообразователното училище, в класната стая. То е набор от училищни политики и от практики на училищно ниво и в класната стая, които осигуряват подходяща подкрепа за различието, така че всяко едно дете да може да развие напълно своите способности, да се чувства прието и ценено. Приобщаващото образование означава, че учители също са подкрепени и че родители са добре дошли. Приобщаващата училищна среда е онази среда, в която училищните политики, педагогическите подходи, партньорството с родителите и детската безопасност са координирани и работят в синхрон.”

Център за приобщаващо образование изгради и поддържа първия виртуален център за приобщаващо образование на български език www.priobshti.se, който събира на едно място идеи, материали и ресурси в подкрепа на всички учители, родители и специалисти в сферата на приобщаващото образование.

 

И ако все още се колебаете дали различните деца трябва да съжителстват – ето един пример - нечуващата София Калинова, завършила масово училище в Асеновград, беше избрана за една от десетте най-изявени млади личности в света за 2015 г. Благодарение на нея днес всички ученици, които не чуват, вече имат право да се явят на матура по чужд език. Не е задължително подкрепата, оказвана на такива деца от учителите, да бъде строго регламентирана, защото тя върви ръка за ръка с ценностите на учителя. А какъв по-добър пример за толерантрност от този, който самият учител може да даде?

 

 

Освен промяната в средата, която първо трябва да се случи вътре в нас, а после да се внедри успешно навсякъде, някои организации успяват да компенсират липсващото в училищното образование и да провокират любознателност у децата чрез своите програми. Така в училище влизат учителите от  "Заедно в час", програмата Jump Math, а сайтът "Уча се" е ценен помощник в подготовката на уроците. Приложим пример за обучение чрез игра дава една нова компания, която си е поставила за цел да заличи статистиките, които поставят децата ни в дъното на класации по грамотност, личностни компетенции и др. - LeadresPlay.

 

LeadersPlay

LeadersPlay е компания, създадена от млади хора, които вярват, че промяната в желанието на децата да учат, идва само тогава, когато учителят докосне сърцата на учениците. В LeadersPlay всеки час е изключително забавен, тъй като в основата му е методът на игровизацията. Така децата усвояват ключови за тяхното личностно израстване и развитие компетентности, които им позволяват спокойно да изявят себе си и да застанат зад позицията си на пълноправни членове на обществото. 

 

 

 

Тревожната статистика за NEETs говори за пълна апатия на младите българи към света, в който живеят. Незаинтересоваността към учебния материал сред половината ученици говори за същото. А може би е време всички заедно – родители, учители, директори, организации, управници ­– да повярваме, че доброто и обхващащо всички деца образование е пътят, по който всички заедно трябва да поемем, но преди да променим системата, трябва да променим себе си.

 

 

 


*Данните са от национално представително проучване сред учители от 1 до 8 клас, проведено от социологическа агенция Глобал Метрикс ООД

 

 

Още по темата

Публикации

Харесай ни във Facebook