Мартин, баща на Ария (1г и 9 м)

фото: Milenuity Photography

Какво е най-голямото ти откритие за бащинството?

Определям себе си първо като съпруг на Йоана и баща на Ария, като посветен християнин и като човек, вперил поглед във възможното бъдеще. Дъщеря ми е на година и девет месеца и този период е променил повече мисленето и ежедневието ми, отколкото всички досегашни успехи, падения, възможности и кризи. Този период ме е научил на повече за живота, отколкото всички образования, курсове, семинари и специализирани обучения. На първо място появата на детето не е изолиран факт, започва още месеци преди въпросния епичен миг, с всички предизвикателства на бременността на една жена, до която в този период (и във всеки друг) всеки уважаващ себе си мъж трябва да бъде неотлъчно. Това време е необходимо и за психологическа (и психическа) подготовка на двамата, както и за повишаване на образоваността по темата – чрез курсове, книги, материали, опит на преживелите. След това, преди да се усети човек, се появява сестрата, казва "Честито, Вие сте баща на здраво и прекрасно дете" – и животът, какъвто го познаваш, се промушва през две огромни доверчиви очи, които от този миг ще искат цялото време, цялото внимание и цялата любов, която светът е виждал.

Как бащинството промени пътя ти?

В различните етапи на растежа си детето има различни нужди и желания, но ако трябва да посоча едно най-важно нещо, това е, че детето живее единствено само тук и сега. То трудно разбира (или въобще не може да схване) какво значи "Ще ти обърна внимание после", "Ще се върна утре". То не знае защо човек говори по телефона, гледа телевизия или чати по телефона си, докато си играе с него. Не приема раздвоеното внимание, не разбира и не оценява мултифункционалността, за която шефовете ни обичат да ни хвалят. И постепенно започвам да се уча, че то умее да възприема света по един девствен и невинен начин, който ние сме забравили. Започвам да вярвам, че освен всичко друго, Господ ни дава децата, за да се научим да спираме за миг, да изоставяме служебни грижи и мисли, да намалим темпото и да се отдадем на мига. Дори този миг да е препрочитане на една книжка 20 пъти поред или изпяване на песничка 40 пъти, или спускане по пързалка 60 пъти. Мигът е толкова дълъг, колкото ще бъде щастлив един бъдещ живот.

Какви искаш да бъдат не само твоите, но всички деца на България? Какво искаш да промениш за всички?

Искам моите деца да бъдат преди всичко щастливи. Искам да положа в тях корените на щастието, за да се чувстват достойни хора, да умеят да допринасят и да бъдат полезни, да си знаят правата и да ги отстояват, да бъдат ученолюбиви и да мислят, като същевременно се отдават на мига и харесват това, което правят, овладяват го и се усещат ценни. Искам обаче също да имат общество, в което да могат да развиват своите качества, а не само безразборно скупчване на индивиди в една нелицеприятна територия. Затова бих искал да видя много неща променени – бих искал семействата и бъдещите родители да имат повече желание да се подготвят за това, което ги очаква. Бих искал да виждам повече инициативи за родители да набират скорост, да въвличат повече хора, да им дават отговори на трудни въпроси и да помагат. Бих искал да видя същностни и кардинални промени в системата на възпитание на децата ни във възраст между 2 и 5 години, че и в първите години на училището. И не е нужно да откриваме топлата вода, необходимо е само да проверим как са уредени тези въпроси в страните, които отдавна вървят по различен от нашия порочен път.

Какво правиш, за да го постигнеш?

Аз лично съм се впуснал в един дългогодишен проект за осигуряване на възможности за деца, лишени от родителски грижи, с наблег на това, какво се случва с тях след излизането от институциите. Разбира се, висшето образование им дава най-голям шанс за реализация в живота, затова се стремя да им осигуря курсове по български език и математика с цел да влязат в университет с добра матура, а за останалите – професионални курсове за реализация. Програмата е сравнително малка, но тя е моят настоящ принос за даването на равни възможности, където те липсват. Каквото и да захване човек, все ще е малко и все ще е полезно. Ако всички се хванем за ръце... Господ върши чудеса!