Меню

Детската градина – каквото зависи от родителите

Детската градина – каквото зависи от родителите

През септември започва поредното начало. Начало на детската градина. Кои са въпросите, които са важни?

Отделяне от вас

В първата година детето възприема себе си и своята майка като едно цяло. Отделянето му от нея е важно да се случи в периода между 1 и 3 години. Понякога то е болезнено. Резултатът е тревожност, плач, съпротива от страна на децата. Често децата усещат, че самите родители изпитват тревожност и не са готови да ги пуснат. Осъзнаването на това от родителите понякога е трудно. Но погледнато в перспектива – съвсем скоро ще искаме децата ни да бъдат самостоятелни, да умеят да решават проблемите и да се справят с емоциите и болката. Това е част от естественото им развитие и Отделянето е важна част от този път. Затова ви предлагаме отделен материал по темата...


Отделянето на детето от нас – криза и порастване

Отделянето на детето от нас – криза и порастване
След 1 годинка детето започва да се отделя от нас, както и ние от него. Това отделяне е започнало много по-рано и е много важно за бъдещата самостоятелност на детето. Какво е отделяне, готови ли сме ние и децата ни да се "отделим", защо понякога ни е трудно, защо е важно да се случи? Прочетете в статията на психолога Милена Каменова
 


Честото боледуване

Имунитетът е способността ни да се защитим от болестотворни микроорганизми (вируси, бактерии или накратко наричани патогени). За това отговарят нашите имунни клетки, които реагират при среща с тях – реакцията може да се изразява например във вдигането на температура, отпадналост, загуба на апетит, появата на хрема. С някои от имунните клетки се раждаме, а други придобиват способността да ни защитават едва след срещата си с врага (болестотворен вирус или бактерия). Но затова е нужно време. При малките деца тези имунни клетки просто нямат достатъчно опит с вирусите и бактериите, затова малките са по-болнави. Детската градина им дава възможност да общуват, като подобряват имунитета си при среща с микроби.

Но има и още нещо. Някои деца се срещат често с патогени и въпреки това боледуват всеки път, без да развият имунитет към тях. В тези случаи, възможно е да сме подценили ролята на добрите бактерии. Те са тясно свързани с имунитета ни – обучават имунните ни клетки да се справят с патогените и им помагат да ни защитават от тях. Често обаче ние не се грижим добре за добрите бактерии – като не им осигуряваме от любимата им здравословна храна, държим на прекалената стерилност в дома и средата, в която играе детето (полезни бактерии се получават и от играта сред природата), бързаме с антибиотиците и лекарствата, вместо да оставим време на имунните клетки да се запознаят с поредния вирус или бактерия. Прочетете повече за Имунитета и за Добрите бактерии
 

Социализация

Става дума за общуването с възрастните и с другите деца. Нормално е детето да  умее да общува с другите, спазвайки правила на поведение според ситуацията, както и да умее да отстоява своето. То обаче все още не може да контролира емоциите си. В този смисъл е важно да се знае понятието Емоционален Коефициент (ЕК). Според Лорънс Шапиро, автор на книга и методика за обучаване на деца в ЕК, емоционалният коефициент е по-важен за успеха на детето, от коефициента на интелигентност, но за разлика от коефициента на интелигентност на нашите деца, емоционалните и социалните им умения се влошават. Сред тях са и уменията на децата да се сприятеляват и поддържат приятелствата си, да работят по групи, да говорят и слушат ефикасно, да се доказват, да се противопоставят на грубияни, да се учат на съпричастност към другите.

  1. Информирайте се от Госпожата

В някои детски градини децата са много и индивидуалното наблюдение и подход са невъзможни и при най-доброто желание на учителките. Със сигурност обаче, те могат да ви съдействат (както и вие на тях). Наблюдението на детето по време на игра може да ви ориентира за неговата социализация. Правете го лично при всяка удобна възможност, но и разпитвайте учителите за това как играе детето – дали се включва в играта на другите или ги наблюдава отстрани, или играе самостоятелно. Дали има отношение към чуждата игра. Ако откриете, че обичайното поведение на детето е да не играе с останалите, потърсете причините, консултирайте се с психолог. 

Прочетете повече за: Рисковете за детето от продължителния престой в детско заведение и как родителите могат да подпомогнат социализацията на детето.

Дисциплина

Дисциплината е важна за сигурността на детето и вашето спокойствие. Когато говорим за дисциплина, говорим за наличието на граници, правила, ред и разбирателство. И говорим за поведение, което може да бъде приемливо или неприемливо според мястото и ситуацията – спомнете си приказката "Ти къде се намираш?". Някои деца се справят трудно с дисциплината. Някои учители също. Някои родители също. Просто не е лесно. Понякога децата в една група са толкова много, че се губи най-ценното - индивидуалният подход. Но все пак, ролята на родителите остава, независимо колко са децата – всяко от тях се учи на дисциплина както в детската градина, така и у дома. 

  1. Родителски стилове на възпитание

Според отношението им към дисциплината и връзката с детето има авторитарни родители, при които думата им е закон и мнението на детето е без значение. Счита се, че деца на такива родители израстват с по-ниска самооценка за себе си и с по-малко доверие към другите. Има разрешаващи родители, техните деца нямат ограничения и са оставени да избират и решават сами. За тези деца се казва, че често не знаят границите, но истината е, че границите са важен ориентир за тях и тяхното поведение. Третите са авторитетните родители. Както пише Лорънс Шапиро, тези родители "умеят да балансират. Те имат ръководна роля, но не налагат контрол: дават обяснение за това, което правят, докато разрешават на децата да вземат участие във важни неща. Авто­ритетните родители ценят независимостта на децата, но поддържат високи стандарти на отговорност към семейст­вото, връстниците им и обществото. Зависимостта и бебешкото поведение не се окуражават. Компетентността се хвали и поощрява. Както може и да се очаква, според многото проучвания авторитетните родители отглеждат де­ца, които са самоуверени, независими, творчески, приспособими и харесвани - деца с висока степен на емоционална интелигентност." В забързаното ежедневие се налага и още един тип родители - нези, които неглижират детето. 

  1. Първата възрастова криза

Между 2,6 г и 4 г детето преминава през своята първа криза на възрастта. Това е перид, в който детето детето иска да опознае света само – да прави нещата само. Аз сам. Спазването на чужди нареждания се възприема като диктатура. В действие влизат тръшкането, тропането с крак, хапането и други хватки с възрастния. И тук идва важната роля на авторитетния тип поведение към детето, както у дома, така и в детската градина. Разбирането на детето, но и спазването на правилата и нормите понякога са предизвикателство в голямата група деца в детската градина.

  1. Хиперактивните деца

Напоследък за много деца се казва, че имат "хиперактивно поведение". Важно е да знаете, че има разлика между хиперактивно поведение и диагнозата Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). Причина за импулсивно, хиперактивно поведение, може да бъде родителския стил на възпитание и средата в детската градина или училището. Може да бъде начина на хранене, проблеми с примитивните рефлекси, изпълнителската функция на мозъка и др. Прочетете повече. Логопедът или психологът към детската градина могат да помогнат.

Учене 

Често бъркат ученето с образованието. Ученето започва с раждането и дори преди него и продължава през целия живот. Дори запознанството със собственото тяло и неговите възможности е част от ученето. Малките деца учат активно – чрез всичките си сетива, проби и грешки, преживявания и неуспехи и най-вече, чрез играта. Особено чрез свободната игра. С други думи – не е нужно да запълваме всяка минута от времето им с организирано учене и занимания. Най-важното, което би трябвало да развие в детската градина е интересът и любопитството, защото именно те са движещата сила на всяко учене, а това става чрез играта. 

  1. Следете развитието

Нещо важно обаче, което е добре да започнете да следите още в детската градина и за което може да ви обърнат внимание, е развитието на някои умения, включително интелектуални умения, които ще бъдат важни по-нататък, за неговата училищна готовност, като например: говорните умения, фината моторика на ръката, способността да създава собствени изречения и да разбира чужди изречения, паметта и др. (Следете за тях в нашите предстоящи възрастови страници). Не пропускайте консултациите при детския логопед и психолог, които могат да ви съдействат в проследяването на развитието). В този период могат да бъдат разпознати и рискове за бъдещи обучителни трудности като например дислексията. Открити достатъчно рано, те са преодолими. Прочетете повече в раздела Обучителни трудности. Разпитвайте за това и учителките в детската градина.

Базови умения

Преди всичко, помогнете на вашето дете да развива своята самостоятелност.

Научете го на някои основни умения за самообслужване: да се облича само, да се закопчава, да си завързва връзките на обувките. Ако все още му е трудно, помислете за тениски, обувки с лепенки вместо връзки и т.н. Поощрявайте го да се храни само, да сяда на масата с измити ръце, да се храни бавно и чисто и да не говори с пълна уста. Научете го да се грижи за личната си хигиена, както и самостоятелно да ползва тоалетната. След 3-годишна възраст е добре да използвате  детска седалка за тоалетна чиния, а не гърне.

Обогатете общите му познания: научете го да разпознава частите на тялото, цветовете и формите, обектите и тяхната употреба, звуците в заобикалящата го среда (лаенето на куче, клаксона на колата) и т.н. Обяснете му пространствените отношения: ляво-дясно, вътре-вън, горе-долу, отпред-отзад, около, над, между и т.н. Кажете му числата от 1 до 10, помогнете му да си изгради представа за количествата – 1 ябълка, 2 круши. Разкажете му за парите - левове, стотинки; за вашите професии. Окуражавайте го  да ви задава въпроси. Добре е то да знае трите си имена, адреса и телефонния си номер.

Насърчете вашето дете да общува с околните: да бъде вежливо и да спазва определени правила на поведение, да участва в игри по роли, да си събира и подрежда играчките. Научете го да изслушва внимателно другите, когато говорят. А и вие не забравяйте да го изслушвате. Нека то да свикне да изпълнява лесни домакински задължения и да пази личните си вещи. Дайте му възможност да прекарва известно време без вас сред други хора (роднини, възрастни приятели и т.н.), за да се адаптира по-лесно в детската градина. Поощрявайте приятелството му с други деца – от квартала, на приятелски семейства и т.н. Научете го да се справя с малките разочарования.

Помогнете на детето да натрупа впечатления за заобикалящия го свят: посетете зоологическата градина и му разказвайте за животните. Отидете на плажа, плувайте и събирайте мидички. Организирайте пикник в планината, събирайте шишарки, жълъди и листа. Направете  си хербариум. Правете заедно разни неща вкъщи – разтребвайте, печете сладкиши и т.н. Осигурете много хартия (гърбовете на ненужни документи вършат идеална работа), цветни моливи, пастели, така че детето ви да може да “пише” и да къса. Научете го да рисува прости фигури. Разказвайте му приказки, заведете го на куклен театър и на цирк. Подберете някои интересни предавания по телевизията, които то да гледа. Запознайте го с компютъра, купете му някои подходящи за неговата възраст програми и игри. Но не го оставяйте да стои пред телевизора или пред компютъра с часове. Специалистите препоръчват дневното “екранно време” – общото време, прекарано пред телевизор и компютър – да не надвишава 1-2 часа. 

Развивайте езика на детето: четете му книжки и разговаряйте с него всеки ден. Покажете му колко важни са писането и четенето. Ако е подходящо, казвайте му какво четете или пишете вие в момента. Окуражавайте го да говори с цели изречения и да се изразява ясно, да ви разказва за преживяванията си, да обсъжда с вас чути или видени по телевизията истории. Учете го на песнички и стихотворения. Запознайте го с някои букви от азбуката, научете го да си пише името и да го разпознава, когато е написано.

Научете вашето дете да спазва някои важни правила за безопасност: за да го предпазите от опасностите, които го “дебнат” в съвременния дом – електрическите контакти и уреди, острите предмети и т.н., добре е да му покажете тяхното действие и какво може да се случи с тях. Учете го на основните правила за безопасност на улицата още докато е малко и вие го водите за ръка.

Подкрепяйте нуждата на детето от движения: поощрявайте го да ходи, да тича, да скача, да се катери и т.н. Научете го да хваща голяма тупкаща топка, да подскача няколко пъти едно след друго на два крака, да тича и да спира по сигнал и т.н. Правете  редовно разходки на чист въздух.

Ако сте поставили основата на тези умения, ако вашето дете може да внимава активно 15-20 минути и да изпълнява кратки напътствия, можете спокойно да го запишете на детска градина. Това са умения, които се изграждат през цялата предучилищна възраст и изискват търпение и постоянство от страна на родители и възпитатели, но е много важно основата им да бъде поставена още преди постъпването в детската градина.

Как да подготвим детето за детска градинаБазовите умения са от книгата Как да подготвим детето за детска градина с автор Олга Георгиева. 

Ако сте поставили основата на тези умения, ако вашето дете може да внимава активно 15-20 минути и да изпълнява кратки напътствия, можете спокойно да го запишете на детска градина. Това са умения, които се изграждат през цялата предучилищна възраст и изискват търпение и постоянство от страна на родители и възпитатели, но е много важно основата им да бъде поставена още преди постъпването в детската градина.

 

Рутина

И последно, но не на последно място. За да се развива и справя добре, детето има нужда да знае какво предстои и как е организиран денят му. Това му дава сигурност. Но също има нужда от балансирано и правилно хранене, достатъчно сън през нощта, достатъчно движение и време за игра сред природата. А по отношение на дневния режим в детската градина, сънят и храненето понякога са предизвикателство, към което се налага индивидуален подход, дано такъв да е възможен.

 

Предлагаме ви и текста на Силвия Андреева, която преди няколко години сподели своя опит от тръгването на нейния син на детска градина и прилагането на модела Гордън:


Адаптация в детската градина: наистина ли?

Адаптация в детската градина: наистина ли?

„Мамо, моля те, не ме оставяй!“ – малко момиченце с цикламено якенце на бели точки на възраст някъде между 3 и 4 г. плаче на вратата на групата в детската градина. Майката, елегантна и интелигентна дама, се опитва да отвлече вниманието на детето в друга посока, за да спре да плаче...

 


Ако има още въпроси и теми, които са важни за вас или желаете да споделите своя опит и полезни идеи с нас, пишете ни на нашата facebook страница или имейл dnevnikat@namamaitatko.bg

 

 

Още по темата

Публикации

Харесай ни във Facebook