Меню

Език и общуване - част 1

Език и общуване - част 1

 

Като възрастни обикновено приемаме езика за даденост и рядко си даваме сметка за огромния обем информация, който трябва да обработи детето, за да усвои майчиния език през първите няколко години от живота си. От една страна е фонетиката – звуците, които съставят дадения език; след това е лексиката – думите и нещата, конкретни и абстрактни – които тези думи обозначават; следва граматиката – начинът, по който думите се комбинират в смислени изречения; и накрая – умението да съчетаваме тези звуци, думи и изречения, за да общуваме: т.е. да разбираме чуждите и да изразяваме собствените мисли, идеи, чувства и желания.  

Езикът и общуването са тясно свързани, но и различни.  Езикът е едно от основните средства на детето за общуване. Но и преди да проговори, бебето общува с околните: то възприема гласа, допира, интонацията, погледа и изражението на лицето на обгрижващия го и съответно комуникира чрез зрителен контакт,  усмивки, гукане, рев и т.н. Постепенно детето осъзнава, че зад звуците, които издават околните, има скрит смисъл и се случва чудото на проговарянето.

 

„Пластичният“ мозък

Първите няколко години са ключови за изграждане на езиковите умения. Майчиният език не е генетично вроден, но според учените, вродена е способността на детето да усвоява езика, който се говори около него. Много лингвисти говорят за „прозорец“, през който мозъкът е максимално „пластичен“ и отворен за езикоусвояване.

 

Звуците

Тази способност се проявява най-силно в първите месеци след раждането – във времето, когато си мислим, че детето още нищо не разбира. Всъщност именно през първата година е най-силно изявена способността да се усвоят звуците на майчиния език, да се класифицира фонетичната система; да се подберат звуците и комбинациите, които носят смисъл на майчиния език и да се игнорират звуците, които не са често срещани; да се изработи умението за активно възпроизвеждане на тези звуци в говорния апарат и постепенно тези звуци да започнат да добиват някакъв смисъл.

Ето защо е толкова важно да говорим с детето още от раждането му – и не просто да говорим, а да осъществяваме активно контакт с него, като обогатяваме речта си с невербални средства като поглед, усмивка, жестове, допир и пр. Това е периодът на гукането, издаването на звуци заради самите тях и удоволствието от тях; след това – на звукоподражателните звуци и на първите думи, в които детето влага някакъв смисъл (ма-ма, ам-ам, бау-бау, ба-ба, дай и т.н.).

 

Думите

След началното овладяване на фонетиката (усъвършенстването на звуковата система може да отнеме няколко години) идва ред на лексиката. През втората година на детето (между 1 и 2 г) се проявява способността да се свързват звуците с конкретни реални предмети от обкръжаващия свят и отначало с бавни темпове, а после скокообразно се развива речникът. В началото на този период отделна или дори част от дума може да съдържа в себе си цяло изречение или мисъл, като значението се мени според контекста: „Бау!“ може да означава „Кучето лае“ или „Видях едно коте“ или „Подай ми плюшеното зайче!“ (като звукоподражателната дума за куче се разширява, за да обхване всички животни); „Ма“ означава „остави ме да го направя сама!“ и т.н.

 

Изреченията

Постепенно детето открива, че смисълът се обогатява, ако съчетае две или три думи в едно (например „ика бън“ - Искам да изляза навън) – началото на развитие на граматиката. Към третата година детето вече владее основните граматични правила за множествено число, образуване на минало и бъдеще време, спрягане на основните глаголи и пр. и умее да съставя прости и някои по-сложни изречения, макар и все още с грешки. Постепенно, докъм петата година, детето овладява все повече тънкостите на езика и усвоява една сложна система, която едва ли би могло да усвои с такава лекота в който и да било друг период от живота си.

Ако се пропуснат тези „прозорци” в развитието, след това става по-трудно, а понякога – невъзможно да се навакса пропуснатото, защото мозъкът се ориентира към друг вид дейности.

 

Какво можем да направим, за да подпомогнем езиковото развитие на бебето и детето?

Да откликваме на сигналите му – независимо дали това е плач, гукане нова дума или цяло изречение;

 Да използваме детски песнички, броилки, стихчета с ритъм и рими в ежедневното си общуване с него;

 Да откликваме на произвежданите от бебето звуци, като повтаряме като ехо или пък подаваме нови звукови комбинации с очакването то да ги повтори;

 Да коментираме нещата, които детето вижда наоколо си или в някоя книжка с големи картинки;

 Да водим „диалог“, като задаваме въпроси и отговаряме вместо бебето, за да му помогнем в умението да води разговор;

 Да слушаме внимателно и да реагираме с уважение на опитите за общуване на бебето и детето;

Да разглеждаме заедно книжки с картинки от най-ранна бебешка възраст и да изградим постепенно навик за четене;

 Да се радваме на всяко постижение в развитието на бебето и детето, като оценяваме огромното усилие, което се изисква от него за простички на вид неща и да коригираме неминуемите грешки много внимателно и деликатно. 

 

Всичко това дава възможност на детето да слуша майчиния си език; да опознае неговите звуци, думи и граматични правила, както и неговото богатство, мелодика, ритъм и красота. По този начин детето прави първите си опити за общуване чрез езика и има възможност да отсее това, за което в момента е готово. Нещо повече: чрез тези простички действия  показваме, че детето е важно за нас и изразяваме обичта си.

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Доброволно изтегляне на дигитален видео монитор Philips Avent (SCD620) 

Като предпазна мярка Philips доброволно изтегля и обезщетява притежателите на този модел. Прочети повече...

Харесай ни във Facebook