Като възрастни обикновено приемаме езика за даденост и рядко си даваме сметка за огромния обем информация, който трябва да обработи детето, за да усвои майчиния език през първите няколко години от живота си. От една страна е фонетиката – звуците, които съставят дадения език; след това е лексиката – думите и нещата, конкретни и абстрактни – които тези думи обозначават; следва граматиката – начинът, по който думите се комбинират в смислени изречения; и накрая – умението да съчетаваме тези звуци, думи и изречения, за да общуваме: т.е. да разбираме чуждите и да изразяваме собствените мисли, идеи, чувства и желания.  

Езикът и общуването са тясно свързани, но и различни.  Езикът е едно от основните средства на детето за общуване. Но и преди да проговори, бебето общува с околните: то възприема гласа, допира, интонацията, погледа и изражението на лицето на обгрижващия го и съответно комуникира чрез зрителен контакт,  усмивки, гукане, рев и т.н. Постепенно детето осъзнава, че зад звуците, които издават околните, има скрит смисъл и се случва чудото на проговарянето.

„Пластичният“ мозък

Първите няколко години са ключови за изграждане на езиковите умения. Майчиният език не е генетично вроден, но според учените, вродена е способността на детето да усвоява езика, който се говори около него. Много лингвисти говорят за „прозорец“, през който мозъкът е максимално „пластичен“ и отворен за езикоусвояване.

Звуците

Тази способност се проявява най-силно в първите месеци след раждането – във времето, когато си мислим, че детето още нищо не разбира. Всъщност именно през първата година е най-силно изявена способността да се усвоят звуците на майчиния език, да се класифицира фонетичната система; да се подберат звуците и комбинациите, които носят смисъл на майчиния език и да се игнорират звуците, които не са често срещани; да се изработи умението за активно възпроизвеждане на тези звуци в говорния апарат и постепенно тези звуци да започнат да добиват някакъв смисъл.

Ето защо е толкова важно да говорим с детето още от раждането му – и не просто да говорим, а да осъществяваме активно контакт с него, като обогатяваме речта си с невербални средства като поглед, усмивка, жестове, допир и пр. Това е периодът на гукането, издаването на звуци заради самите тях и удоволствието от тях; след това – на звукоподражателните звуци и на първите думи, в които детето влага някакъв смисъл (ма-ма, ам-ам, бау-бау, ба-ба, дай и т.н.).

Думите

След началното овладяване на фонетиката (усъвършенстването на звуковата система може да отнеме няколко години) идва ред на лексиката. През втората година на детето (между 1 и 2 г) се проявява способността да се свързват звуците с конкретни реални предмети от обкръжаващия свят и отначало с бавни темпове, а после скокообразно се развива речникът. В началото на този период отделна или дори част от дума може да съдържа в себе си цяло изречение или мисъл, като значението се мени според контекста: „Бау!“ може да означава „Кучето лае“ или „Видях едно коте“ или „Подай ми плюшеното зайче!“ (като звукоподражателната дума за куче се разширява, за да обхване всички животни); „Ма“ означава „остави ме да го направя сама!“ и т.н.

Изреченията

Постепенно детето открива, че смисълът се обогатява, ако съчетае две или три думи в едно (например „ика бън“ - Искам да изляза навън) – началото на развитие на граматиката. Към третата година детето вече владее основните граматични правила за множествено число, образуване на минало и бъдеще време, спрягане на основните глаголи и пр. и умее да съставя прости и някои по-сложни изречения, макар и все още с грешки. Постепенно, докъм петата година, детето овладява все повече тънкостите на езика и усвоява една сложна система, която едва ли би могло да усвои с такава лекота в който и да било друг период от живота си.

Ако се пропуснат тези „прозорци” в развитието, след това става по-трудно, а понякога – невъзможно да се навакса пропуснатото, защото мозъкът се ориентира към друг вид дейности.

Какво можем да направим, за да подпомогнем езиковото развитие на бебето и детето?

Да откликваме на сигналите му – независимо дали това е плач, гукане нова дума или цяло изречение;

 Да използваме детски песнички, броилки, стихчета с ритъм и рими в ежедневното си общуване с него;

 Да откликваме на произвежданите от бебето звуци, като повтаряме като ехо или пък подаваме нови звукови комбинации с очакването то да ги повтори;

 Да коментираме нещата, които детето вижда наоколо си или в някоя книжка с големи картинки;

 Да водим „диалог“, като задаваме въпроси и отговаряме вместо бебето, за да му помогнем в умението да води разговор;

 Да слушаме внимателно и да реагираме с уважение на опитите за общуване на бебето и детето;

Да разглеждаме заедно книжки с картинки от най-ранна бебешка възраст и да изградим постепенно навик за четене;

 Да се радваме на всяко постижение в развитието на бебето и детето, като оценяваме огромното усилие, което се изисква от него за простички на вид неща и да коригираме неминуемите грешки много внимателно и деликатно. 

Всичко това дава възможност на детето да слуша майчиния си език; да опознае неговите звуци, думи и граматични правила, както и неговото богатство, мелодика, ритъм и красота. По този начин детето прави първите си опити за общуване чрез езика и има възможност да отсее това, за което в момента е готово. Нещо повече: чрез тези простички действия  показваме, че детето е важно за нас и изразяваме обичта си.