За слушането и „слушкането“

Един от основните аспекти на общуването, които децата трябва да усвоят през първите години от живота си, не е само говоренето, а и слушането. Да изслушаш другия, да вникнеш в неговото послание и да реагираш адекватно, като така засвидетелстваш уважението си към него – малко от нас се раждат с това умение. Много по-лесно е да кажем какво искаме ние, вместо да чуем какво ни казва отсрещната страна.

1. За да ги научим да ни изслушват, самите ние трябва да ги изслушваме без да ги прекъсваме.

Доста възрастни обаче не си дават сметка, че за да научат децата да изслушват, те самите трябва да развият умението си да изслушват децата. Може би искате да обясните, че не е приемливо да се прекъсва чужд разговор (случвали ли ви се е детето да ви задърпа за нещо, когато разговаряте по телефона например?) – обърнете внимание колко  често вие самите си позволявате да го прекъснете в средата на изречението, за да му кажете нещо, което според вас е по-важно (и тук не става дума за ситуация при пресичане на улицата или друг момент, когато безопасността е приоритет).  Или пък бащата прекъсва майката в средата на изречението (патриархалната традиция все още е доста силна в много семейства и това се възприема като съвсем нормално поведение). Говоренето едновременно е проблем, върху който е нужно да работим – но не само по отношение на децата, но и на себе си.

Много родители се оплакват, че децата им не ги „чуват“. В това има скрито очакване, че децата трябва да изпълняват заръките на родителите си подобно на войници, изпълняващи команди – остатък от авторитарните възгледи във възпитанието, с което много от нас са отраснали.„Слушкаш ли мама/татко/баба/дядо?“ е един от стандартните въпроси от познати и непознати към децата.

1. Неслушането се оказва и едно от големите предизвикателства пред много родители - проблем, който те се опитват да разрешат от позицията на силата.

Но макар и да е ефективен в краткосрочен план, този подход не позволява на детето да развие комуникативните си умения и да изгради уважение към себе си и останалите. Това, на което подходът учи, е подчинение и послушание пред по-силния. Слушането и вслушването трябва да е взаимно, както и уважението. Ако осъзнаем това просто правило, ще ни е много по-лесно в общуването ни с децата и най-важното – ще им предадем безценен урок.

А нещо за учтивите думи?

Много родители си дават сметка, че е важно да предадат на децата си не само езиковите, но и социалните норми на родния език – изразите и правилата за учтивост. Поздравите, учтивите фрази, използването на подходящите изрази в различни ситуации – всичко това спада към тънкостите на общуването, които са особено важни за успешното функциониране на индивида в обществото и е добре да се въвеждат от най-ранна възраст. Както и при слушането,

1. най-удачният начин да научим децата да бъдат учтиви е като самите ние сме учтиви един към друг в тяхно присъствие и към самите тях.

Може дори да преувеличим употребата на тези изрази, за да обърнем специално внимание на децата си към тяхната важност и начините за тяхната употреба.

„Благодаря, че ми подаде мечето“; „Може ли да ми помогнеш да съберем играчките?“; „Извинявай, че те ударих; беше без да искам“ – ако очакваме да чуем тези думи от децата си, най-добре е самите ние да ги употребяваме по-често. Отново, основният принцип, на който се гради учтивостта, следва да е взаимното уважение, а не правото на по-възрастния или на по-силния.

Чужд език – откога?

Живеем в глобален свят и много родители си задават въпроса откога е удачно да се въведе втори чужд език. Други са изправени пред ситуация да живеят в семейство или в среда, в която се говори повече от един език – смесени бракове, емигранти, многоезични общности. Билингвизмът и мултилингвизмът са реалности за много хора по света, а изследванията показват, че

1. изучаването на повече от един език в най-ранна детска възраст има благотворно влияние върху развитието на мозъка.

И макар че паралелното усвояване на два и повече езика може да затрудни детето и да забави проговарянето, в дългосрочен план ползите далеч надхвърлят загубите, а владеенето на повече от един език е безспорно богатство. Имайки предвид пластичността на мозъка при усвояването на първия (майчиния) език, би било чудесно, ако детето има възможност да усвои и друг език (или езици) по сходен начин от най-ранна детска възраст - чрез наблюдение, слушане на песнички, броилки, игри, приказки с картинки, кратки образователни филмчета, а най-добре чрез активна комуникация с възрастен, който говори на този език (известно е правилото в много двуезични семейства – „един човек – един език“, т.е. всеки родител говори на детето само на един език, за да му помогне да отдели двете паралелни системи).

Време ли е за писане и четене?

Едва овладели основите на устната реч, от децата се очаква да се научат да пишат, четат и постепенно да опознаят и правилата на писмения книжовен език. И макар че за повечето деца това се случва в периода на предучилищното и начално училищно образование, т.е. след 5-годишна възраст, възможно е детето да прояви признаци на готовност и преди това – като опознае буквите и дори успее да прочете отделни думи и изречения, или пък да напише първите си послания: „Збранено за братми“, например.

1. Както и в усвояването на речта, тук също има „прозорци“, в които детето е готово да поеме нови знания или да развие нови умения и тези „прозорци“ трябва да се използват, без да се насилва детето, ако още не е готово.

Важно е родителят да следи индивидуалното развитие на детето си и да го запознава с буквите. Това може да става чрез различни игри и забавни занимания (например апликация, оцветяване, изработване на букви от моделин), чрез изписване на отделни думи (например на малки листчета, които се лепят по предмети, или пък под картинки на съответните думи); както и чрез съвместното четене на книжки и посочване на отделни думи например.

Всички тези занимания е добре да се случват през играта и общуването с детето, а не чрез натиск поради прекомерни родителски амбиции. По-важно е не на каква възраст ще започне да чете детето и дали ще изпревари съседчето; а дали ще развие любознателност и обич към писменото слово.

И накрая – време за вечерната порция смях

Едно от най-хубавите свойства на езика е, че след като изучим правилата му, можем да се позабавляваме, като експериментираме с тях и дори ги нарушаваме – нещо, в което децата с тяхната безкрайна креативност са особено добри.  Шеги, смешки, езикови игри, нарочни грешки, каламбури – хубаво е да завършваме всеки ден с вечерна порция смях, в която да поглеждаме към езика откъм смешната му страна и да разредим заедно с децата напрежението от деня.