Меню

Език и общуване - част 2

Език и общуване - част 2

За слушането и „слушкането“

Един от основните аспекти на общуването, които децата трябва да усвоят през първите години от живота си, не е само говоренето, а и слушането. Да изслушаш другия, да вникнеш в неговото послание и да реагираш адекватно, като така засвидетелстваш уважението си към него – малко от нас се раждат с това умение. Много по-лесно е да кажем какво искаме ние, вместо да чуем какво ни казва отсрещната страна.

За да ги научим да ни изслушват, самите ние трябва да ги изслушваме без да ги прекъсваме.

Доста възрастни обаче не си дават сметка, че за да научат децата да изслушват, те самите трябва да развият умението си да изслушват децата. Може би искате да обясните, че не е приемливо да се прекъсва чужд разговор (случвали ли ви се е детето да ви задърпа за нещо, когато разговаряте по телефона например?) – обърнете внимание колко  често вие самите си позволявате да го прекъснете в средата на изречението, за да му кажете нещо, което според вас е по-важно (и тук не става дума за ситуация при пресичане на улицата или друг момент, когато безопасността е приоритет).  Или пък бащата прекъсва майката в средата на изречението (патриархалната традиция все още е доста силна в много семейства и това се възприема като съвсем нормално поведение). Говоренето едновременно е проблем, върху който е нужно да работим – но не само по отношение на децата, но и на себе си.

Много родители се оплакват, че децата им не ги „чуват“. В това има скрито очакване, че децата трябва да изпълняват заръките на родителите си подобно на войници, изпълняващи команди – остатък от авторитарните възгледи във възпитанието, с което много от нас са отраснали.„Слушкаш ли мама/татко/баба/дядо?“ е един от стандартните въпроси от познати и непознати към децата.

Неслушането се оказва и едно от големите предизвикателства пред много родители - проблем, който те се опитват да разрешат от позицията на силата.

Но макар и да е ефективен в краткосрочен план, този подход не позволява на детето да развие комуникативните си умения и да изгради уважение към себе си и останалите. Това, на което подходът учи, е подчинение и послушание пред по-силния. Слушането и вслушването трябва да е взаимно, както и уважението. Ако осъзнаем това просто правило, ще ни е много по-лесно в общуването ни с децата и най-важното – ще им предадем безценен урок.


А нещо за учтивите думи?

Много родители си дават сметка, че е важно да предадат на децата си не само езиковите, но и социалните норми на родния език – изразите и правилата за учтивост. Поздравите, учтивите фрази, използването на подходящите изрази в различни ситуации – всичко това спада към тънкостите на общуването, които са особено важни за успешното функциониране на индивида в обществото и е добре да се въвеждат от най-ранна възраст. Както и при слушането,

най-удачният начин да научим децата да бъдат учтиви е като самите ние сме учтиви един към друг в тяхно присъствие и към самите тях.

Може дори да преувеличим употребата на тези изрази, за да обърнем специално внимание на децата си към тяхната важност и начините за тяхната употреба.

„Благодаря, че ми подаде мечето“; „Може ли да ми помогнеш да съберем играчките?“; „Извинявай, че те ударих; беше без да искам“ – ако очакваме да чуем тези думи от децата си, най-добре е самите ние да ги употребяваме по-често. Отново, основният принцип, на който се гради учтивостта, следва да е взаимното уважение, а не правото на по-възрастния или на по-силния.


Чужд език – откога?

Живеем в глобален свят и много родители си задават въпроса откога е удачно да се въведе втори чужд език. Други са изправени пред ситуация да живеят в семейство или в среда, в която се говори повече от един език – смесени бракове, емигранти, многоезични общности. Билингвизмът и мултилингвизмът са реалности за много хора по света, а изследванията показват, че

изучаването на повече от един език в най-ранна детска възраст има благотворно влияние върху развитието на мозъка.

И макар че паралелното усвояване на два и повече езика може да затрудни детето и да забави проговарянето, в дългосрочен план ползите далеч надхвърлят загубите, а владеенето на повече от един език е безспорно богатство. Имайки предвид пластичността на мозъка при усвояването на първия (майчиния) език, би било чудесно, ако детето има възможност да усвои и друг език (или езици) по сходен начин от най-ранна детска възраст - чрез наблюдение, слушане на песнички, броилки, игри, приказки с картинки, кратки образователни филмчета, а най-добре чрез активна комуникация с възрастен, който говори на този език (известно е правилото в много двуезични семейства – „един човек – един език“, т.е. всеки родител говори на детето само на един език, за да му помогне да отдели двете паралелни системи).

Чужд език – откога да започнем?

Защо толкова рано?

Много родители смятат, че е твърде странно детето да започне да учи чужд език на невръстната възраст от годинка, преди още да е проговорило своя собствен. У нас дори все още се счита, че чуждите езици в ранна възраст биха объркали детето в неговото когнитивно* развитие. Още през 1962 обаче в Канада научното изследване на Пийл и Ламберт, посредством серии от тестове за интелигентност, обръща тези теории наопаки, като доказва, че двуезичните деца се справят по-добре на тестовете, имат по-гъвкав ум и по-абстрактно мислене.

Няма начална възраст за стартиране на чуждоезиково обучение и ако човек започне да учи език на 1 година, той ще има много години преднина пред този, започнал на 9 години:

  • Ранните занимания с чужд език обогатяват разнообразието от игри, приказки и любими песнички на детето;
     
  • Допринасят за развитието на когнитивните умения и, както много проучвания доказват, в по-късна възраст помагат за по-добрите академични резултати, развитието на социални умения, богата социо-културна компетентност, както и разрешаването на различни проблеми;
     
  • Доказано е, че двуезичните деца (както наричаме тези от тях, започнали да учат чужд език преди да навършат 3) по-бързо се научават да четат от своите едноезични връстници. Това от своя страна води до по-широк достъп до информация и обща култура;
     
  • Техните когнитивни и езикови умения също се развиват по-бързо – изследвания сочат, че децата, които говорят 2 или повече езика умеят по-ефективно да се концентрират при решаването и на неезикови проблеми. Както Др. Елън Бялисток от университета в Йорк, Канада твърди в своя труд „Влиянието на ученето на втори език и двуезичието в ранна възраст” , тези умения за мисловен контрол са в центъра на интелигентната мисъл. 

На около годинка и малко след това децата започват да разбират, че думите не просто назовават предмети, но и предизвикват ответни реакции у възрастния. Така например думичкатa "мляко" не просто назовава напитката, но кара мама да подаде млякото. По този начин малките разбират, че това е по-лесният начин да получат това, което искат. Това откритие играе важна роля в развитието на речта и комуникацията като цяло, особено в този период от живота, когато много основна функция на мозъка е да изгради достатъчен речников запас и цялостна езикова система, с помощта на която човек да започне да комуникира.
 

На възраст около годинка и половина детето започва да научава по една нова дума на всеки три дни, а до 2 и половина ­ – до 3 нови думи на ден.

Тогава децата започват и да експериментират с езика, на което се дължат и многото измислени думи и песнички с неразбираем за възрастните текст, говоренето на себе си и повтарянето на думички. Освен всичко друго, много важен и е фактът, че

 преди да навършат 3 години, децата все още не правят ясна разлика между езиците.

Това ги лишава от стресовото преживяване от факта, че не разбират новия език, на който учителката говори и вместо да се притеснят, те активно се опитват да разберат смисъла на казаното в контекста на ситуацията, което води до работа на мозъка на по-високи обороти. Това от своя страна води до създаване на нови мозъчни връзки, които в по-късен етап от живота правят човек по-креативен и му помагат по-лесно да учи всякакави чужди езици. За съжаление времето за създаване на тези връзки в мозъка е до 5 годишна възраст. След това мозъка престава да бъде толкова гъвкав.


Какво да очакваме и какво да не очакваме, когато детето започне да учи чужд език от рано.

Много родители се надяват, че малко след записването на езиков курс, детето ще започне да казва думички на чуждия език. Важно е обаче да се знае, че усвояването и използването на чужд език не е бърз и лесен процес.

Нормално е когато детето за първи път се "сблъска" с нова реч, да настъпи така нареченият неезиков период:

Това е време, в което мъникът осмисля новата информация, наблюдава как различните думи и фрази работят и трупа знания, които по-късно ще започне да използва. Малко след като този „неезиков” период отмине, можем да очакваме детето да започне да смесва езиците и да прави изречения с български думи и думи на чуждия език. Това не бива да се тълкува като „объркване”, а по-скоро като работа с чуждия език ­– период, през който детето използва по-лесната дума от двата езика. Например Филип, който е на година и половина знае и "яйце" и "egg". Kогато обаче говори с майка си и я моли да му даде яйце, той ù казва: "Мамо, дай egg". Това е съвсем в реда на нещата, защото в българската дума имаме цели 2 срички, а в английската - само една. Филип избира по-лесната за изговор дума. След около 2 години редовни занимания, двата езика вече биват напълно разграничавани, като изказът се изчиства до голяма степен и детето започва да се придържа към този, на който се говори в конкретната ситуация.

При всички положения обаче първата година се счита за "сензитивна", т.е. мъникът се запознава с езика и започва да го разбира. При най-малките, които не говорят и своя собствен език, на пръв поглед изглежда най-трудно да разберем дали има ефект от обучението. Те обаче най-бързо започват да откликват на команди, зададени на чуждия език, което е първият индикатор за това, че детето разбира, макар и да не говори.

Работата  с детето вкъщи е много важна при изучаването на новия език в среда, в която той не е говорим.

С децата на възраст от 0 до 3 години няма по-голям авторитет от мама или татко и затова ако искате вашето дете да учи чужд език, най-добре е да го придружавате като наравно с него участвате в игрите, песните и казвате думите така, че това да изглежда  като нещо, което е в реда на нещата за мъника (щом мама ги казва/прави, значи всичко е наред). По същият начин повторението и затвърждаването на думичките вкъщи в подходяща игрова форма е от значение за ефективното усвояване на новия език. Затова съвместната работа между родителите и учителите е важен фактор за развитието на детските умения.

Време ли е за писане и четене?

Едва овладели основите на устната реч, от децата се очаква да се научат да пишат, четат и постепенно да опознаят и правилата на писмения книжовен език. И макар че за повечето деца това се случва в периода на предучилищното и начално училищно образование, т.е. след 5-госишна възраст, възможно е детето да прояви признаци на готовност и преди това – като опознае буквите и дори успее да прочете отделни думи и изречения, или пък да напише първите си послания: „Збранено за братми“, например.

Както и в усвояването на речта, тук също има „прозорци“, в които детето е готово да поеме нови знания или да развие нови умения и тези „прозорци“ трябва да се използват, без да се насилва детето, ако още не е готово.

Важно е родителят да следи индивидуалното развитие на детето си и да го запознава с буквите. Това може да става чрез различни игри и забавни занимания (например апликация, оцветяване, изработване на букви от моделин), чрез изписване на отделни думи (например на малки листчета, които се лепят по предмети, или пък под картинки на съответните думи); както и чрез съвместното четене на книжки и посочване на отделни думи например.

Всички тези занимания е добре да се случват през играта и общуването с детето, а не чрез натиск поради прекомерни родителски амбиции. По-важно е не на каква възраст ще започне да чете детето и дали ще изпревари съседчето; а дали ще развие любознателност и обич към писменото слово.


И накрая – време за вечерната порция смях.

Едно от най-хубавите свойства на езика е, че след като изучим правилата му, можем да се позабавляваме, като експериментираме с тях и дори ги нарушаваме  - нещо, в което децата с тяхната безкрайна креативност са особено добри.  Шеги, смешки, езикови игри, нарочни грешки, каламбури – хубаво е да завършваме всеки ден с вечерна порция смях, в която да поглеждаме към езика откъм смешната му страна и да разредим заедно с децата напрежението от деня.

 

 

 

Още по темата

  • Език и общуване - част 1

    За усвояването на звуците, думите и изреченията - едва ли си даваме сметка колко много информация трябва да обработи детето, за да научи майчиния си език. Много лингвисти...

  • Мамо, наблюдавай ме…говори ми… слушай ме!

    Все повече се говори за това колко е важно участието на родителя в терапията и ежедневието на детето с езиково-говорни нарушения.

    Ето няколко лесни за прилагане идеи...

  • Езикът на знаците за бебета

    Езикът на знаците за бебета

  • Бисквитка вместо учебник - учене на чужд език като майчин

    Как позитивният подход превръща ученето в игра или играта в учене. Разказът на една майка за това как детето й учи английски език, така както майчиния си език. Методът се...

  • Как да отгледаме четящи деца

    За да могат да се справят децата с предизвикателството на променящия се свят, те трябва да умеят да четат с разбиране. Това се постига единствено ако книгите са станали...

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook