В модерния свят майчинството се разбира като лична отговорност на майката, а същевременно е обект на публично обяснение, намеса и оценяване. Различни експерти и обществени политики класифицират „добри” и „лоши” практики на родителство, изказват мнения, оказват влияние. Данните от съвременни проучвания показват, че ключов фактор за успеха на кърменето е увереността на майката – увереност в самия процес на кърмене (умение, което се научава) и увереност в себе си и в способността на жената да кърми по принцип. За да бъде успешно кърменето, жената трябва да научи това умение.

В редки случаи кърменето протича в началото съвсем без никакви проблеми. Това, че кърменето е естествен процес, не означава, че е автоматичен процес. Кърменето се учи. То е научено, а не придобито умение. Нужна е много подкрепа и адекватни съвети в първите дни и месеци след раждането. Без такава подкрепа много жени не успяват да продължат да кърмят. Това, от своя страна, им носи чувство на вина, усещане за провал, губят идентичността си на „добра майка”.

За много жени кърменето не е привлекателно. Те го възприемат като трудна и тежка работа, свързана с много ограничения. Несъмнено, кърменето предполага майката да бъде наоколо, докато при храненето с адаптирано мляко тя по-лесно може да бъде заменена от друг човек. Разбира се, има много възможности кърмещата майка да предостави грижите за бебето и дори някои от храненията на друг човек. Може да се изцеди кърма и да се предложи с лъжичка или с биберон, може майката да си почива от грижите за бебето между кърменията. Оказва се обаче, че повечето кърмещи майки рядко правят това (по предварителни данни от провеждано в България изследване на дълго кърмещи майки). Вероятно повечето от тях предпочитат наистина да бъдат близо до детето си през по-голямата част от времето.

Майките, които имат различен опит с кърменето на децата си – дете, което не са кърмили или са кърмили кратко и дете, което е кърмено или е кърмено дълго време – са удовлетворени в много по-голяма степен от опита си като кърмещи майки. Много от тях споделят чувства на болка, вина и желание да бяха кърмили и другото си дете (което обичайно е по-голямото). А майките, които имат опит с продължителното кърмене, обикновено биха кърмили поне толкова дълго и следващото си дете.

От какво зависи изборът на една жена да кърми или да не кърми детето си?

Малко майки решават предварително, че няма да кърмят детето си. Само 1% от 194 майки, участващи в изследване за нагласи към кърменето (Атанасова, А., 2011), са взели предварително решение, че няма да кърмят. Осемдесет и три процента от майките в това изследване са взели решение още прeди ражднето, че ще кърмят децата си. Останалите не са взели категорично решение преди раждането. Оказва се, че 51% от всички майки кърмят децата си по-малко от 6 месеца. Защо толкова голям процент (50%) от майките не кърмят децата си по-дълго време, въпреки че не са взели категорично решение за това?

Причините за този все още нисък процент на продължително кърмещи майки са многобройни:
 

1. Медикализацията на кърменето

Това е една от основните причини в исторически план за намаляването на продължителността на кърменето. Разделянето на майката и бебето в периода след раждането (честа болнична практика); възприемането на кърменето предимно като механичен процес на хранене, който трябва да бъде консултиран от здравни специалисти (т.е. предоставянето на грижите около раждането и кърменето на здравните специалисти), много често нарушават възможността да се установи успешно начало на кърменето.
 

1. Неувереността на съвременните майки и липсата на успешен опит, свързан с кърменето

Професионалистите по физическо и психично здраве имат основен принос в продължителния процес на обезвластяване на майките. Отправяни са многобройни препоръки и обвинения към майките – да не бъдат толкова позволяващи, строги, „студени”, „меки”, свръхконтролиращи, отзивчиви или неотзивчиви спрямо нуждите на децата. Наличната днес „специализирана” информация от различни източници, не винаги достатъчно достоверни, допълнително объркват и подкопават увереността на жената във вродената й способност да намери правилния начин за хранене и грижа за детето си.
 

1. Липсата на социална подкрепа

Това също се оказва важна причина за неуспешното и/или краткотрайното кърмене. Кърменето на по-голямо дете (след 12-месечна възраст) обикновено се прави на непублични места, тъй като все още не е достатъчно социално приемливо. Освен широката обществена подкрепа, е изключително важна подкрепата от партньора. Според едно изследване на Анн Синнотт (Sinnott, 2010) в извадката на семействата с дълго кърмени деца процентът на бащите, които също са кърмени, е много по-висок от средностатистическия. Авторката на изследването разсъждава, че е възможно жените, които кърмят продължително, несъзнателно да избират за свои партньори мъже, които са кърмени като деца. Вероятно алтернативното обяснение е, че именно позитивните нагласи на бащите към кърменето (когато самите те са кърмени като деца) са причина за продължителното кърмене на техните деца. Когато партньорът не е подкрепящ по отношение на кърменето, много жени отбиват децата си преждевременно. Вероятността кърмените мъже да са подкрепящи по отношение на кърменето е четири пъти по-висока в сравнение с некърмените мъже (Sinnott, 2010).

Съществуват многобройни данни от съвременни изследвания, според които нагласите и съветите на здравните специалисти са значителен фактор за успеха на кърменето. В споменатото вече изследване на нагласите към кърменето (Атанасова, 2011) се установява, че майките, които използват информация за кърменето от здравни специалисти, е по-вероятно да кърмят по-кратко време (под 6 месеца) в сравнение с майките, които не разчитат на здравните специалисти като информанти за кърменето.
 

1. Работната заетост на жените

Работната заетост се дискутира в литературата като основен фактор за намаляване на честотата и продължителността на кърменето, въпреки че единомислие по въпроса не е постигнато.
 

1. Сексуализацията на женското тяло и гърди

Сексуализацията измества възприемането на гърдите през тяхната биологично зададена функция – кърменето. Въпреки че в западната култура женските гърди имат предимно еротична функция, според антропологични данни това не е така в много култури по света. Понякога за мъжът от съвременната западна култура може да се окаже трудно да „дели” гърдите на жена си с кърменето дете. За други този аспект не повлиява негативно техните чувства и интимни отношения.
 

1. Рекламите

Те присъстват активно в нашето ежедневие и несъмнено са мощен изтоник на влияние върху многобройни аспекти от живота ни, дори когато не си даваме сметка за това. Изследвания на влинието на рекламите върху начина на хранене на бебето и детето в различни страни по света (САЩ, Великобритания и Австралия) разкриват негативните ефекти, които рекламите на храненето с адаптирани млека имат върху кърменето (Scott, 2011). Установена е взаимовръзка между броя на рекламите на адаптирано мляко и честотата и продължителността на кърменето.

Все повече майки днес искат и успяват да кърмят децата си, въпреки многобройните негативни фактори и обществени влияния. Майките, които кърмят децата си по-дълго, възприемат кърменето като процес, който създава близост между майката и детето. Според много източници кърменето определено има важна роля в установяването на добра връзка между майката и детето. Кърменето е много повече от хранене. То е предимно социално и емоционално взаимоотношение между майката и детето.

Майките, които кърмят децата си по-дълго, смятат кърменето за най-естественото нещо. Кърменето е част от живота им. За много от кърмещите майки алтернатива няма, защото това е единствено правилния, възможен, естествен, нормален начин на отглеждане на бебето и детето.