Захранване на бебето означава постепенно въвеждане на храни, различни от майчиното мляко и млеката за кърмачета (адаптирано мляко).  При захранването бебето постепенно ще добие едно ново умение - да дъвче и да се храни на вашата трапеза. Официалните препоръки кога и как да се проведе захранването на бебето се дават въз основа на насоките на Световната здравна организация (СЗО), Европейското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене (ESPGHAN) и други водещи организации. Тези насоки  се основават на сериозни научни изследвания, затова в тази статия се придържаме към тях. Тя е за онези родители, които обичат баланса между инстинкт и информирани решения при грижите за тяхното дете.

Захранване от 4 до около 6 месеца и преди да са изпълнени всички признаци за готовност може да се препоръча, ако детето не наддава добре на тегло, има  данни за хранителен дефицит или медицински проблем, например рефлукс. За безопасно захранване, консистенцията на храната и позицията на бебето трябва да бъдат съобразени със способностите му.

Ранно захранване преди 4 навършени месеца (17-та седмица) не се препоръчва, защото гастроинтестиналният тракт и бъбреците на бебето не са достатъчно зрели да преработват захранващи храни и защото всяка друга храна ще замести част от неговото мляко, но няма да бъде хранителна като него. При ранно захранване има по-голям риск от задавяне,  храносмилателни проблеми, хранителни алергии, тъй като бариерната функция на чревната лигавица е ограничена и е възможно преминаването на животински и растителни алергени в кръвта. Ранното захранване води до риск от наднормено тегло, тъй като захранващите храни внасят повече енергия. Има риск и от претоварване на незрелия организъм с електролити, особено готварска сол.

Основни признаци, че детето е готово за захранване

Захранването трябва да се ръководи от готовността на детето, а не само от навършената възраст. Признаците за готовност не са просто маркери, които да покажат, че детето е достатъчно голямо, за да се храни самостоятелно. Тяхното наличие гарантира, че храненето ще е безопасно и пълноценно. Без значение какъв подход на захранване ще изберете, признаците за готовност са едни и същи.

Признаците, че детето е готово за захранване са:

• не избутва храната с език навън, а я преглъща;
• може да държи стабилно главата си в седнало положение и да я движи свободно;
• може да седи стабилно с минимална помощ (например, в столче);
• показва интерес към храната, посяга да я пипне с ръце;
• може сам да взема предмети и да ги поднася с желание към устата си – важно условие за самостоятелно хранене (ЗВБ) с лъжичка или пръсти.

Какво е важно 

Да продължите да давате обичайното мляко – то все още е основният източник на хранителни вещества

Да насърчавате самостоятелното хранене от самото начало

• Дайте на бебето лъжица, подходяща за самостоятелно хранене или го оставете да си взима от храната с пръсти. Самостотятелното хранене и особено яденето със собствените ръце е част от развиващото мозъка опознаване на света – чрез храните. Как изглеждат, какви са на цвят, допир, вкус, консистенция, как се казват – назовавайте ги, когато ги давате. Самият им вид събужда интереса. Нека детето реши колко и какво да вземе. Taka заедно опознавате вкуса и апетита му.
• Позволете на детето да изпитва удоволствие при опознаването на храната – то не е запознато с нормите за културно хранене и има нужда да цапа.
• Дайте избор между различни неща – всеки има индивидуален вкус, а вие ще разберете какъв е този на вашето дете. Разнообразитето в предлаганите храни ще му помогне да се запознае с различни вкусове и текстури, а това е превенция на злоядството.
• Хранете се заедно с детето, защото храненето е ново умение, което детето трябва да научи от вашия пример.

Да предлагате вода, но в умерени количества, в отворена чаша или със сламка

• При включване на захранващи храни е нужно да предлагате вода. Макар че в периода на захранване много бебета все още я отказват, добре е да изградите навика да я предлагате.
• В кърмата, млякото и захранващите храни се съдържа вода. Затова допълнително предлагайте до 60-120 мл на ден, не повече, за да не измести ценните хранителни вещества от бебешкото мляко и другите храни. Много важно е да научите бебето да пие достатъчно вода за намаляване на риска от обезводняване. Следете броя на мокрите пелени – най-общо бебето трябва да има 4-6 добри, мокри пелени на всеки 24 часа. За улеснение, можете да използвате тракера за мокри пелени в namama.app.
• Предлагайте вода в отворена чаша или чаша със сламка, за да помогнете на бебето да развие умения за пиене от чаша.
• Ако давате вода по време на хранене, уверете се, че в устата на детето няма храна, за да избегнете задавяне.

Да осигурите безопасна за бебето среда за хранене, като:

• изберете подходящ и удобен стол за детето, който поддържа правилната позиция в седеж и има опора на краката;
• детето сяда на масата с желание, спокойно, с апетит и желание да се храни;
• детето е здраво и отпочинало по време на храненето;
• в близост до детето и със зрителен контакт има възрастен, който да реагира при необходимост от помощ;
• детето е правилно закопчано във високия си стол за хранене;
• храната, която поднасяте е безопасна като състав, консистенция и температура.

Да следите за признаци на непоносимост или алергии

• Не отлагайте въвеждането на храните алергени като яйца, фъстъчено масло и соя. Според съвременните научни доказателства въвеждането на алергенни храни преди 1-годишна възраст може да помогне на детето да избегне бъдещи алергии.
• Водете си дневник на захранването с помощта на тракера за захранване . В случай на непоносимост към някоя храна, ще бъде много по-лесно да я проследите и отбележите като потенциален алерген за вашето бебе. Можете да използвате записите от тракера и при прегледите със специалист.
• Признаци на непоносимост или алергия са обрив, хрема, кашлица, повръщане или диария. Обърнете се към лекар.
• Промяна в цвета, консистенцията и честотата на изхожданията е нормална в периода на въвеждане на нови храни. 

Яде ли достатъчно?

• Това да приемаш храна, различна от млякото, е нещо ново, на което всички се учим. Да прехвърляш храната в устата си и да я дъвчиш, заедно с усещането за нов вкус и текстура, е ново умение за бебето. Възможно е
• в началото то да я изплюе или откаже. Ако това се случи, опитайте отново в друг ден.
• Ако трудно приема вкуса на новата храна, можете да я добавяте по малко към такава, която вече харесва
• (например плодово пюре към зеленчуково).
• Не се тревожете, ако през първите седмици детето яде все още само символични количества от новата храна – това е съвсем нормално. Целта на този етап е то да свикне с нея, да се научи да се храни от лъжичка или с пръсти и да се научи да дъвче. В началото на захранването детето се нуждае от храна, равняваща се на 2-3 супени лъжици. Новите храни допълват млечното хранене, а не обратното.
• Не насилвайте бебето да яде, ако то не иска. В случай, че се притеснявате, се консултирайте с личния лекар или специалист.
• Знаци, че детето се е нахранило са да откаже храната като обърне глава, стане неспокойно или започне да си играе с храната повече, отколкото да яде.

Подходящи първи храни (всяка от изброените храни можете да предложите като първа)

С какво да започна (зеленчуци, плодове или каша)?

Зеленчуците са препоръчителна първа храна, защото съдържат повече влакнини, въглехидратите в тях са по-лесно усвоими, а за обработката им са нужни по-малко ензими в сравнение със зърнените каши. Плодовете не са подходяща първа храна заради сладостта им, а и за да не привикне детето първо към нея – после може по-трудно да приеме несладките храни.

Коя желязо-съдържаща храна да въведа първо (месо или каша)?

 Месото е препоръчителният избор, защото е натурален източник на желязо и цинк. Хемовото желязо, което се съдържа в него, се усвоява в най-голяма степен. Въвежда се, приготвено със зеленчуци.

Пюре, намачкано или на парченца?

Зависи от възрастта на захранване. Преди навършени 6 месеца плодовете и зеленчуците се предлагат под формата на пюре, след това – намачкани с вилица. След 6 месеца, когато детето вече проявява всички признаци за готовност за захранване, може и нарязани на меки ивички с дебелината на 2 женски пръста, които детето да може да вземе с пръсти. Твърдите плодове и зеленчуци – поради риск от задавяне трябва да са добре сготвени или настъргани. Консултирайте се със специалист.

Какъв вариант на захранване да избера?

Световната здравна организация (СЗО) препоръчва от 6 до 23 месеца детето да се храни самостоятелно и в отговор на неговите физиологични и развитийни нужди, които да насърчават саморегулацията при хранене и да подпомагат развитието му: познавателно, социално и емоционално. Този начин на хранене СЗО посочва като Отзивчиво хранене. С него се дава насока за бъдещите тенденции в захранването на бебетата по целия свят. 

1. Традиционно захранване: Започва се с един вид храна, под формата на пюре или намачкана, според възрастта на бебето. Постепенно се увеличава броят на въвежданите нови храни и количеството им и плавно се променя консистенцията. Прието е, че водеща роля има възрастният, който в началото храни детето. Вижте практическите насоки за традиционно захранване
2. Захранване, водено от бебето (ЗВБ): На бебето се предлага от самото начало да се храни самостоятелно с храни за ядене с пръсти или с прибори. Консистенцията на храната може да бъде пюре, намачкано или парченца храна. Връзката между детето и родителя при този вид захранване е партньорска като водеща роля има бебето. ЗВБ е вид отзивчиво хранене. Вижте практическите насоки за Отзивчиво, водено от бебето захранване

Водещи организации като Американската педиатрична асоциация дават насоки да се запази водещата роля на възрастния в избора на храни и да не се изключва напълно предлагането и на пюрета с лъжичка, което прави комбинирането на двата метода възможно. Ако се колебаете кой вариант да изберете, можете да помислите за комбиниран подход[i]. Например, да започнете с пюрета и каши – с лъжичка. Според готовността на детето, постепенно да го оставяте все по-често да се храни само, с вас и под ваше наблюдение. Да предлагате все по-едри консистенции, включително храни за ядене с пръсти. Детето от самото начало да е част и от семейната трапеза.

Защо не бива да предлагате плодови сокчета на малко бебе

Макар това да е остаряла и вече отречена практика, все още е възможно да получите съвет да предлагате на детето плодиви сокчета още след втория месец. Имайте предвид, че стомахчето на вашето бебе преди 4 месечна възраст все още не е готово за храна, различна от майчиното мляко. Това означава, че ако го предложите сега, стомахчето на бебето за първи път ще посрещне хранителни вещества, които не познава и за които не е готово. Заради по-голямата чревна пропускливост, те ще преминат лесно и в кръвта, което може да активизира реакция като към алерген. Бебето няма все още в пълен обем и нужните ензими, за да може да разгражда добре и да усвоява хранителни вещества от другите храни, заради което е по-вероятно и да получи проблеми с коремчето като колики или диария. Ранният прием на плодови сокчета създава риск от инфекции, предизвикани от Escherichia coli при възможното замърсяване на плодовете, както и поради незрялата имунна система. 

Предлагането на плодови сокове преди навършване на 6 месеца увеличава и риска от зъбен кариес, поради въздействието на плодовите киселини.

Защо не бива да отлагате за по-късно от навършването на 6 месеца

Защото след 6-тия месец майчината кърма и мляко не могат да задоволят нуждите на детето от хранителни вещества за оптимален растеж и развитие. Прочетете в следващите редове колко важни съставки е възможно да липсват на вашето бебе, ако не го захраните навреме.

Основни хранителни вещества, необходими за доброто здраве и развитие на бебето след шестия месец

1. Висококачествени белтъци (протеини) – важни са за растежа на тялото и му доставят енергия. Съдържат се в месото, рибата, яйцата, млякото, бобовите, ядките, зърнените храни. Недостигът на белтъци в храната води до забавяне на растежа и развитието в ранната детска възраст, намалява имунозащитните механизми и умствената работоспособност, води до анемия и др. 
2. Незаменими мастни киселини (полезни мазнини, най-вече омега-3 и омега-6) – важни са за умственото развитие и познавателните процеси, за имунната функция и устойчивостта към болести, те са необходими за ретината и функцията на очите, имат противовъзпалително действие, помагат при алергии и атопичен дерматит. Дефицитът на незаменими мастни киселини при децата може да затрудни растежа и развитието. Съдържат се в майчиното мляко и в млеката за кърмачета и преходните млека (различни структурно от тези в кърмата), растителните мазнини, рибата. Подпомагат усвояването на витамин D.
3. Въглехидрати - те са важен източник на енергия за тялото и са нужни за работата на клетките. Има две форми въглехидрати – прости (захари) и комплексни въглехидрати (нишестени  и хранителни влакнини). Лактозата (млечната захар) е основната захар в кърмата и млякото за кърмачета. Полезни захари (фруктоза и глюкоза) се получават от растителните храни - плодовете и някои зеленчуци. Приемът на въглехидрати трябва да е предимно за сметка на нишестените, като основен източник са зърнените храни (и продуктите от тях) и картофите. Даването на захар при захранването на бебето не се препоръчва, тъй като доставя само енергия, без да включва други полезни хранителни вещества, води до наднормено тегло и създава риск за зъбен кариес.
4. Витамин А – укрепва устойчивостта на детето към болести, има важна роля за растежа на костите, необходим е за поддържане структурите епителни клетки на кожата и другите органи, на роговицата, необходим е за поддържане на нормалното зрение. Недостигът му води до забавяне на растежа и развитието, влошена устойчивост към инфекции, промени в епитела на кожата и лигавиците. Съдържа се в майчиното мляко, черния дроб, месото, яйцата, млечните продукти.
5. Витамин D - образува се в кожата при излагане на ултравиолетови лъчи и това е основният източник на този витамин за организма. Витамин D се приема и чрез някои храни. Най-богати източници са мазнините на морските риби, съдържа се  и в черния дроб, млечното масло, сметаната, яйчния жълтък, млякото. Хранителният прием на витамина е много важен в периоди, когато има по-малко и рядко излагане на децата на слънчева светлина. Витамин D играе важна роля за всмукването в червата и използването от организма на минералите калций и фосфор, за нормалната минерализация на скелета и зъбите, което е особено важно при децата. Витамин D в майчиното мляко често е недостатъчно, поради което кърмените бебета трябва да получават дневна добавка на витамин D
6. Йод – за развитието на мозъка на детето и за имунитета. Недостигът му предизвиква нарушение в обмяната на веществата, понижение на имунитета, забавяне в развитието. Съдържа се в рибата, млякото, яйцата, спанака
7. Желязо – важно е за умствените и психическите способности, за правилния растеж и развитие, особено през първата година. Съдържа се в майчина кърма, млека за кърмачета, преходни млека и други бебешки храни, обогатени с желязо (четете етикета), черния дроб, яйцата, месото, пълнозърнестите храни, тъмно-зелените зеленчуци, варивата (бял боб, нахут, леща). Около 6 месечна възраст започват да се изчерпват запасите от желязо.  Според препоръките на експертните организации, ранното въвеждане на месни продукти и храни, обогатени на желязо (каши) са важна превенция на дефицити на желязо и желязно-дефицитни анемии при децата.
8. Витамин C – подсилва имунитета и помага за усвояването на желязото. Съдържа се в портокалите, дините, пъпешите, броколите, доматите, червените чушки, листните зеленчуци, магданоза, копъра и др. Важно е захранването с плодове, защото съдържащият се в тях Витамин C подпомага усвояването на желязото, което детето ще започне да приема най-вече с месото, обогатените с желязо каши, зелените зеленчуци. Храненето може да завърши с 1-2 лъжички плодово пюре „за десерт“.
9. Калций - един от най-важните минерали, които оказват значително влияние върху растежа и развитието на децата. Той има структурна роля в изграждането на костите и зъбите. Най-добри хранителни източници на лесноусвояем калций са прясното и киселото мляко и млечните продукти.

Според последните проучвания, месо може да се предложи на детето почти веднага след първата храна, но не преди навършването на 6 м., когато храносмилателната система все още не е готова за усвояването му. След тази възраст то е лесно усвоимо и важно заради съдържащото се в него желязо и пълноценни белтъчини. 

Захранване 
Първите храни – подходящи първи храни, схеми на захранване с лъжичка и примерни количества. 

В материала са използвани текстове от книжното издание Дневникът на мама и татко, страниците по възрасти и namama.app с консултант проф. д-р Стефка Петрова, включително препоръки на СЗО, ESPGHAN и NHS