Груповата психотерапия може да помогне на родителите
Какво е груповата психотерапия
Всеки от нас в даден момент от живота си е израствал, ставайки част от група: в семейството, в училище, в работата. Да бъдем част от група ни помага да се развиваме като човешки същества, откривайки и изследвайки отношенията с другия. Принадлежността към определена група (от майки, студенти, деца) носи усещане за свързаност и ни прави част от общност. Общите интереси, проблеми или потребности са това, което ни обединява.
Груповата психотерапия не е по-различна. Тя предлага място, където всеки един от нас среща другите, за да сподели проблеми или грижи, затруднения, тревоги и радости. Това ни дава възможност за по-добро разбиране на собствената ситуация и за научаване един от друг. Така груповата терапия ни помага да преодолеем чувството за изолация и самота, да научим повече за самите себе си и да подобрим общуването с другия.
Терапевтичната група използва потенциала и възможностите на груповите отношения с цел промяна. В такава група определен брой участници (обикновено между 8 и 10) се събират в определен ден и час и заедно с водещия на групата, който е преминал специализирано обучение за психотерапевтична работа с групи, получават подкрепата на групата по отношение на различни житейски дилеми. Този метод на работа е приложим към различни структури като например бизнес, учебни или социални организации. Различни групи от хора могат да се възползват: хора, които имат затруднения във взаимоотношенията; хора, които се опитват да се справят с чувства на тревога,страх и безпокойство; други, преживели загуба; хора, които намират определено поведение за възпрепятстващо ги; други, които искат да се справят с трудни за тях настроения и много други.
Груповата психотерапия за родители може да им помогне да намерят решение по различни въпроси като например:
- Въпроси, свързани с отношенията с децата в различните етапи от тяхното развитие;
- Въпроси, свързани с разпознаването на това какво ни казват децата чрез определен тип поведение и нашите собствени реакции и отговори на тях;
- Въпроси, свързани с изграждане на идентичност и развиване на самочувствие у детето; развиване на емоционалната интелигентност в детето;
- Въпроси, свързани с поставянето на граници, правила и забрани;
- Въпроси, касаещи родители – къде и как нашите амбиции и желания срещат потенциала на детето и как подкрепяме силните му страни.
В работна група родителите развиват свои специфични умения за разбиране на детето – те започват да отдават повече значение на начините, които детето намира, за да съобщи нещо за своето състояние, за да предаде своя емоция или желание.
В хода на работата родителите разбират, че любопитството им към детето може да бъде поднесено и представено по много начини, не единствено по директен път – като му задават въпроси, изискващи отговор. Така родителят може да гради свое автентично отношение към детето и по този начин да насърчава негови уникални качества.
Когато родителите обменят свой опит в група, успяват да достигат до общо разбиране за начините, по които да различават типа поведение у детето. По този начин родителят развива нагласа за деликатно откликване на детето, без да пренебрегва трудните и не дотам позитивни емоции, каквито са гневът, разочарованието, тревогата.
Работата предполага акцент върху разбирането за състоянията на детето, така че това да способства за по-ефективни отношения между родителите и децата и да допринася за коректното поставяне на граници.
Освен получаването на подкрепа, груповата терапия е мощно средство за израстване и личностна промяна. В този процес ние не само получаваме ново разбиране и помощ от хора, които се сблъскват с подобен вид проблеми, а също придобиваме нова и различна перспектива и можем да погледнем нещата по алтернативен начин. Често участниците в групи споделят, че това, което се е случило, е надминало техните предварителни очаквания.
Поради всичко това, участието в група дава възможността да преживеем свой проблем или затруднение по различен от досегашните модели начин. Нещо повече, в групата човек може да бъде не само участник в дадена ситуация, но и наблюдател на това, което се случва. В групата участникът неизбежно заема позиция, изискваща себеизследване и себе-наблюдаване.
Как протича срещата
Още в първата групова среща, всеки от участниците влиза със своите очаквания и заема роля. Така можем да изследваме различните пътеки, по които поемаме в общуването с останалите. Понякога ролите, които поемаме като участник са познатите ни от ежедневното общуване, но понякога можем да бъдем изненадани от самите себе си, откривайки нови страни и аспекти. Често наборът от роли има своите полюси – роли на доминиране, роли на подчинение, силни и слаби роли. Придобиването на ново разбиране за ролите, които поемаме е от голяма важност за нашето по-нататъшно развитие като участници в групата и като част от външния свят.
Много хора пристъпват към груповата психотерапия с тревогата, че тя или той в своето затруднение или проблем е единствен и че останалите не могат да го разберат; че само тя или той има толкова неприемлив проблем, мисъл или импулс. Други се притесняват от фокуса на внимание – поставят въпроси като:
- Ще трябва ли да говоря пред останалите в групата?
- Ще трябва ли да споделям?
- Как ще ме приемат другите?
- Как ще се справям без групата, когато тя приключи?
- Дали групата/водещият може да гарантира сигурност и поверителност на отношението?
Почти без изключение, след първите няколко групови срещи те започват да се чувстват достатъчно спокойни във взаимодействието си с другите. Груповата обстановка на доверие и защитеност способства за изграждането на уменията да пренесем това усещане за доверие и защитеност и в нашите семейни, приятелски или професионални връзки; да намерим оптималния за нас баланс между независимост и близост.
В зависимост от своите цели, групите въздействат на различни нива и така помагат на хора с емоционални, духовни, телесни, психологически и образователни потребности. Чрез споделянето на собствения опит, идеи и преживявания, в процеса на слушане и разговаряне, хората успяват да продължат житейския си път подкрепени, с чувство за разбиране и с нови сили.
Срещата между родители
Тук акцент е откриването на смисъла, който родителят придава на определено поведение, жест или ситуация, свързана с детето. Основната задача е групата да подкрепи родителите в изграждането на свое разбиране за детето, за да бъдат способни да насърчават потенциала му, силните му страни и изграждането на самочувствие.
За да се изследват в дълбочина причините за поведението на родителя спрямо детето, се работи върху съответните родителски реакции: в групата се изясняват мотивите за дадена реакция. След изясняването им, родителят започва да развива свой собствен алтернативен начин на справяне.
В групата се изграждат и умения за изграждане на по-добра връзка родител – дете като се насърчава отворената комуникация с детето. Това означава родителят да споделя свой опит с детето, да успява да развие нагласа за приемане на детето като уникално и различно от себе си. Следвайки родителския опит, детето се научава да посреща трудни за него ситуации, да различава чувствата, без да се плаши от тях, да понася противоречиви аспекти на едно преживяване, без това да носи объркване, да свърже определена ситуация с конкретно чувство и причина, да свързва познанията за света с чувствата в него.
Влиянието, което родителският модел на поведение оказва върху детето, оставя своя отпечатък през целия жизнен път на детото. Към възрастния е отправено сериозно предизвикателство – да осмисли значението на „успешното поведение“ и да го предаде на децата си. Обръщането към себе си става възможно, когато възрастните посрещнат своите опити да бъдат автентични, отворени и честни със себе си.