Целта на вирусите е да достигнат до нашите лигавици и да проникнат в техните клетки, за да се намножат и от там – още по-многобройни – да навлязат в кръвта и плазмата ни. Как го постигат и какво се случва по пътя им, прочетете в следващите редове...

Вирусите попадат в тялото ни през нашите дихателни пътища – устата и носа. Отвътре устата и носа ни са покрити с лигавица. Когато там попадне вирус, лигавицата произвежда течащи или слузести секрети. Тези секрети са нашия първи защитен щит срещу вирусите. За да го преодолеят, вирусите разполагат със своя защита и оръжия:

Оръжия на вируса

На повърхността на вируса са разположени двете основни негови оръжия: гликопротеините невраминидаза – (N) и хемаглутинин – (H). За краткост от тук нататък ще ги наричаме с малките им имена – N и H. N успява да “пробие” преградата от секрети върху лигавицата и вирусът се закрепва за клетките ни. H помага за проникването на вируса в клетките на лигавицата ни.  

1. Намножаване на вируса – от един стават много

Всеки вирус носи генетичен материал, но няма апарат, с който да го възпроизведе. Затова му е нужно да проникне в наша клетка (клетка-гостоприемник). Той използва нейните структури, за да се намножи – т.е. да си създаде “потомство” от вируси. Всеки нов вирус буквално се сглобява вътре в клетката.*

Всъщност, нашите защитници (имунната ни система) “засичат” N и H на повърхността на клетката ни, малко преди те да се сглобят в нов вирус и да я напуснат, както и „идентифицират“ вируса, когато той е навлязъл в кръвта или се е отделил в пространството извън клетките.

Според това точно какъв H или N участва, грипните вируси тип А са разделени на подтипове. Има 18 различни хемаглутинин подтипове и 11 различни невраминидаза подтипове (от H1 до H18 и от N1 до N11 съответно).

Нашата естествена защита в действие

Целта на нашата защита (имунитет) е да разпознае и унищожи вируса, както и да унищожи собствени клетки, заразени с него. За тази цел тя разполага с:

1. Вродена защита – фагоцити

Вродената защита се формира преди раждането. Не прави разлика между различните патогени, затова атакува всички по един и същи начин.

Главни действащи лица са имунните клетки неутрофили, макрофаги и дендритни клетки и др. Тъй като имат фагоцитираща способност, т.е. могат да поглъщат други обекти, те се наричат още фагоцити. Анимацията илюстрира процесa на поглъщане. Източник wikipedia.

Неутрофилите атакуват заразената клетка чрез отделяне на много ензими и медиатори, които целят да увредят нейната структура и да предизвикат локално възпаление. Те отделят и малки молекули, които привличат други имунни клетки в мястото на заразяването – макрофагите и дендритните клетки. Макрофагите и дендритните клетки успяват да "изядат" заразените клетки, да смелят съдържимото и да обработят вирусните N и H, така че да ги „представят“ на клетките на придобития имунитет под формата на вирусни антигени. (антиген – от гръцки – "който поражда противодействие", означава се с Ig)

1. Придобита защита – Б- и Т-клетки

Клетките на придобития имунитет са доста добре обучени да разпознават вирусните антигени. Това обучение е резултат и от способноста им да запомнят вируса от предишни срещи с него. С порастването децата преболедуват грипни инфекции и срещат разнообразни грипни вируси. Клетките на имунитета запомнят вирусните антигени и при повторна инфекция със някои от преболедуваните вируси децата по-адекватно преодоляват инфекцията.

Разпознавайки вирусните антигени, Б- и Т-клетките започват да се множат – колкото по-многобройни са, толкова по-ефективно успяват да отстранят вируса от кръвта и околоклетъчното пространство. Освен това, те могат директно да премахнат заразената с вирус клетка, още преди вирусът да се отдели от нея. 

Б и Т клетките (=Б и Т лимфоцити) са основен елемет от придобития имунитет. Б-клетките произвеждат специфични антитела срещу вирусните антигени H и N. Целта им е да „неутрализират“ вирусна частица, попаднала в кръвта или върху лигавицата. Т-клетките пък директно и специфично се свързват със заразените от вируса клетки и ги унищожават. Т-клетките осигуряват по-пълната и адекватна защита и ограничават грипната инфекция, предизвикана от различни подтипове грипни вируси, някои потенциално пандемични.

Грипният вирус обаче „лъже“ имунната система чрез промяна – мутация в гените за H и N. Така новите изменени гликопротеини H и N по-трудно се разпознават от имунната ни система – наблюдава се т. нар антигенен дрифт.

* Как точно вирусите се намножават в клетката-гостоприемник – навлезвият вирус инжектира генетичния си материал в ядрото. Този генетичен материал се „сдвоява“ или „свързва“ с генетичния материал на клетката. И понеже в клетката непрекъснато се превежда информация от ядрото за синтез на белтъци, се произвеждат нови вирусни протеини и нов вирусен генетичен материал. Отделните части на вируса се саморазпознават в цитоплазмата на клетката и сглобеният вирус се отделя. Готов е да зарази нови клетки. Част от вирусните гликопротеини се появяват на повърхността на заразената клетка преди да се сглоби вируса. Така имунната ситема разбира, че нещо не е наред и се пренастройва да унижожи специфично вируса и заразената с вирус клетка.