Какво желаем за децата си?

Почти всички родители отговарят еднакво на този въпрос: да бъдат щастливи и да станат добри хора.

Според Аристотел щастието се постига чрез това да действаш добродетелно. Добродетелите са устойчиви добри качества на нашия характер – силните ни страни. Те не са вродени, а се развиват.

Учените са идентифицирали шест категории добродетели, които се срещат във всички култури и общества: мъдрост, смелост, човечност, справедливост, умереност и трансцендентност. Към всяка от тях спадат различни силни страни на характера, които присъстват у всеки човек в различна степен.

Още от най-ранна възраст родителите създават условията, в които тези добродетели започват да се развиват. Това става чрез ежедневните взаимодействия с детето и чрез собствения им пример. 

Четирите страни на смелостта

Четирите силни страни на характера, които изграждат добродетелта смелост (courage) в класификацията на Мартин Селигман и Christopher Peterson, са:

Храброст (Bravery)
„Действам според убежденията си и се изправям пред заплахи, предизвикателства, трудности и болка, въпреки съмненията и страховете си.“

Честност / Автентичност (Honesty)
„Честен съм към себе си и към другите, старая се да представям себе си и реакциите си точно пред всеки човек и поемам отговорност за действията си.“

Упоритост (Perseverance)
„Продължавам да се стремя към целите си въпреки пречките, обезкуражаването или разочарованията.“

Жизненост / Енергия (Zest)
„Чувствам се жизнен и изпълнен с енергия; подхождам към живота с активност и ентусиазъм.“

С порастването на детето ви пораствате и вие самите. Понякога децата са най-големите ни учители. Те ни помагат да се огледаме в тях и да израстнем, за да бъдем техен модел. 

Как да насърчим смелостта през първата година?

През първата година и половина смелостта се проявява като готовност да опитваш, защото се чувстваш сигурен и подкрепен от най-близките хора. Така постепенно, те те въвеждат в този съвсем нов и непознат за теб свят. 

• Когато го гушкате,
• когато му говорите,
• когато се отзовавате на плача му,
• когато задоволявате нуждите му,
• когато отговаряте на усмивката му
• и когато правите това последователно,

вие създавате ритъм и предвидимост в ежедневието и давате на детето усещане за сигурност – че може да разчита на вас и че при нужда ще бъде защитено и утешено.

Именно тази сигурност му дава смелост да започне да изследва света.

Особено между шестия и десетия месец, когато детето започва да се движи по-свободно, това става ясно видимо – то търси предмети, изследва, включва се в игра.

В тези моменти е важно да следвате неговия интерес, без да го спирате излишно или да отклонявате вниманието му. Или да се опитвате да помогнете. Понякога просто му дайте време. 

Когато детето опитва и успява – дори в малки неща – то започва да усеща, че може. Това усещане го кара да опитва отново.

И обратното – ако реакциите ви са непоследователни или липсват, детето не знае дали ще получи подкрепа. Тогава то става по-предпазливо и по-малко склонно да изследва света наоколо. 

Имайте предвид, че някои бебета по природа са по-предпазливи, други – по-смели. Това е част от темперамента им. Макар да не можете да го промените, можете да помогнете на детето да се чувства по-сигурно и да опитва повече, дори когато е по-предпазливо

Искаш ли да знаеш как да подкрепиш развитието на бебето си във всеки етап?
В Namama.app ще намериш насоки, съобразени с възрастта му – за сън, хранене, развитие и емоционална сигурност и тракери, с които да установиш режим на сън и хранене

Основни източници:

Peterson, C., & Seligman, M. E. P. (2004). Character strengths and virtues: A handbook and classification. New York: Oxford University Press and Washington, DC: American Psychological Association. Класификацията на VIA (Peterson & Seligman, 2004) описва 24 силни страни на характера, групирани в шест универсални добродетели, като същата рамка е популяризирана чрез VIA Institute.

https://www.viacharacter.org/character-strengths

• Теория на психосоциалното развитие – Ерик Ериксън
• Теория на привързаността – Джон Боулби
• Теория за самоефикасността - Алберт Бандура