Какво са емоциите?

Емоциите са енергия, която се заражда в нас и предизвиква физическа реакция като зачервяване или пребледняване на лицето, прилив или спад на енергията, отделяне на хормони и др, и която ни подготвя за действие. Естествената посока на една емоция е отвътре-навън, тоест заражда се в нас и се изразява навън, както децата естествено плачат или се смеят.
 

Важно ли е да се изразяват емоциите?

Да, важно е, тъй като риска от подтискнето им е избухване, когато най-малко очакваме и загуба на контрол над поведението ни. A при продължително затъване в негативни емоции като гняв, вина, тъга, недоволство и др. може дори да се разболеем.

Емоциите при децата

Когато родителят обръща внимание на емоциите на детето и изразява и управлява своите по подходящ начин, всъщност го учи на емоционална грамотност със своя пример. Уважаването и зачитането на детските емоции и потребности е в основата на равнопоставени и партньорски отношения между родител и дете, които надхвърлят ролите и запазват човешкото отношение. Това означава, че както родителят, така и детето преживява емоции и се опитва със своите действия да задоволи потребностите си.

Способността да разбираме емоционалното състояние на децата, а и на хората по принцип и да виждаме зад поведението и желанията им техните истински потребности, може да се формулира с думата емпатия. Колкото по-емпатични сме към децата си, толкова по-свързани сме с тях и това засилва връзката помежду ни.

Как да покажем, че разбираме детето?

Например, при ситуация с дете, което е тъжно, защото са му се скарали, че 6 часа е играло на компютъра, истинските нужди зад тези 6 часа игра са – да му бъде забавно и интересно, сам да решава как да прекара времето си, увереност че може да мине всички нива на играта. Когато родителят знае за тези потребности, може да помисли за други варианти, така че да е забавно, да решат заедно как да прекарат времето, и по този начин и нуждите на детето ще бъдат зачетени, и на родителя, че се погрижил за здравето на детето.

Родителят може да проявява емпатия към детето като формулира въпроси към него, с които да отгатва емоцията и потребността:

„Тъжен си, защото искаш да се забавляваш ли?“

„Ядосан си, защото искаш сам да решаваш какво да правиш ли?“
 

Важно е да назовем и емоцията и потребността в едно изречение:

Така помагаме на детето да си изясни какво се случва с него, тъй като ако го попитаме „Защо си ядосан?“ или „Защо плачеш?“ може да му е трудно да обясни.

Ориентир дали сме в правилна посока е когато детето отговаря с „да“ на въпросите ни.

Продължаваме със задаването на въпроси, докато детето замълчи и на въпроса „Има ли още нещо, което искаш да ми кажеш?“, отговаря с „не“.

Когато даваме емпатия на детето, зад неговите думи – „той ми взе играчката“, „удариха ме“, „скараха ми се, че играх на компютъра“, търсим коя е основната емоция и коя е потребността – „Раздразнен си, защото искаш да разполагаш с вещите си ли?“; „Ядосан си, защото имаш нужда от сигурност ли?“; „Тъжно ти е, защото искаш да имаш право на избор ли?“. По този начин имаме по-ясна и дълбока представа за чувствата и потребностите на детето и можем да търсим решения, които да са приемливи и за двете страни.

Важно е да сме наясно, че потребностите на хората са универсални, всеки ги има в някой момент, т.е. всеки човек има нужда от сън, почивка, близост, доверие, любов, подкрепа, съчувствие и т.н.

Авторката е водещ на курсове за емоционална грамотност за деца и емпатични умения за родители и учители.