Дишането е процес, при който поемаме и издишваме въздух. Важна задача при този процес е 1) да се усвои кислородът от въздуха (виж състав на чист въздух), да се обогати кръвта на кислород, и да достигне до всички наши клетки и 2) да се отдели ненужния въглеродния диоксид от венозната кръв, идваща от органите чрез издишване. Процесът дишане се осъществява в белия дроб. Въздухът достига до него през трахеята и бронхите. След бронхите попада в бронхеолите, разклоняващи се като клоните на дърво, по върховете на които са разположени алвеолите. В алвеолите се “побира” вдишаният въздух – те приличат на торбички, които се издуват при вдишване и се свиват при издишване. Стените на алвеолите са тънки и до тях достига мрежа от кръвоносни съдове (венули), носещи кръв от органите към сърцето, бедна на кислород) и мрежа от кръвоносни съдове носещи кръв богата на кислород (артериоли).  Кислородът от въздуха пасивно преминава тънката мембрана на алвеолите и достига до венулите. Там кислородът (4-5% вдишания въздух) се свързва с веществото хемоглобин в червените кръвни клетки – така венозната кръв се обогатява на кислород и става артериална. Чрез мрежата от артериоли и после чрез кръвообращението, свързаният кислород се транспортира до органите. Там той е необходим за пълното разграждане на веществата до вода и въглероден диоксид, при което се получава и складира енергия. Т.е. кислородът е важен елемент за натрупване на енергия в огранизма, а отпаден продукт от този процес е въглеродния диоксид. За да се отстрани въглеродния диоксид, свободният от кислород хемоглобин се свързва с въглеродния диоксид (кръвта става бeдна на кислород – вeнозна кръв). Чрез вените и венулите въглеродният диоксид достига до белия дроб. Бронхиолите получават сигнал да се съкращават, а алвеолите се свиват - така се създава налягане, което изтласква въглеродния диоксид от мембраната на алвеолите навън – така ние издишаме.   

Алвеолите са "пристанището", през което трябва да премине въздуха на път за нашите клетки и обратно – от там минава освободеният от клетките въглероден диоксид, за да го издишаме. В белите дробове има много алвеоли, всяка от които чака да поеме полагащата й се глътка въздух, за да я насочи към кръвоносните съдове, до клетките на нашите органи. В кръвоносните съдове пък има определен брой молекули хемоглобин, които, подобно на куриери, очакват да получат своята пратка “кислород”, за да я занесат на клетките. Забелязвате ли – всяка алвеола трябва да се изпълни с въздух. И всяка молекула хемоглобин трябва да има кислород, който да пренесе. По една или друга причина обаче, не винаги всички алвеоли се изпълват с въздух и не всички молекули хемоглобин са натоварен с кислород, който да отнесат до клетките. Това се случва, когато не вдишваме достатъчно кислород, т.е. не дишаме добре.  

Състав на чист въздух