Април 

Пролетта в България е сезонът на дървесната алергия. През 2014 година наприме в месеците февруари и март имаше много висока въздушна поленова концентрация. Причината е, че след  сравнително топла зима февруари беше с нетипично високи температури и почти без валежи. Това доведе до много ранно и бурно развитие на дърветата, което продължи и през март. 

Докато през февруари и март цъфтят изключително само дървесни видове, то през април започва цъфтеж и при много тревисти растения – житни треви, цветя и др.

Хубавото време през април предполага повече разходки в парковете и сред природата. За какво трябва да внимават при тези разходки родителите на деца с поленова алергия? На първо място през този период  в топли, сухи дни с лек вятър трябва да избягват паркове и детски площадки в които има брези. Причината е, че в средата на март стартира цъфтежа на брезите, чийто  полен е най-силно алергизиращ  сред дървесните видове. Освен това брезите образуват огромно количество полен, който се задържа във въздуха дълго време след като е преминал цъфтежа. Така поне до средата на април концентрацията на брезов полен във въздуха ще е сравнително висока.

При екскурзии в природата трябва да се избягват габъровите гори защото през април е периодът на цъфтеж на габъра, чийто полен  също е силно алергизиращ.  

По отношение на тревистите причинители на алергии, през април родителите трябва да бъдат бдителни децата им да не берат и прегръщат големи букети глухарчета. Поленът на глухарчетата не е особено силно алергизиращ, но при по-чувствителни деца трябва да се внимава да не влизат в тесен контакт с него

Май

С април приключва цъфтежа на най-силно алергизиращите за България дървесни представители – видовете от сем. Брезови. Заедно с тях прецъфтяват и видовете от сем. Върбови – всички тополи и върби. Във въздуха престава да се носи цветен прашец и от ясен, тис и бряст, но се появи такъв от нови дървесни представители.  

1. Дъб

В нашата страна се срещат повече от 20 вида дъб. Част от тях са естествено разпространени в природата, а други се използват за озеленяване в населените места. Различните видове цъфтят поетапно и отделят голямо количество полен. По тази причина  в повечето населени места трудно може да се избегне контакт с прашеца на дъбовете. 

1. Орех, черница  

Обикновено започват да цъфтят след средата на април и приключват до средата на май. Имат значение като локален алерген в райони, където се отглеждат в масиви.

1. Сем. Борови   

Видовете са широко разпространени както в природата, така и като градска растителност.  Цъфтежът им стартира в края на април и до края на май във въздуха се носи голямо количество прашец. В по-високите планински райони дори през юни можете да се срещнете с  високата им поленова концентрация.

В края на април обикновено започва цъфтеж при много от тревистите растения. От тях най-големи проблеми създават представителите на сем. Житни.

1. Сем. Житни – Най-важният поленов алерген за България              

Към това семейство спадат повече от 300  вида диворастящи и култивирани треви. Могат да се срещнат навсякъде – от морското равнище до върховете на планините. В по-голямата част от страната най-интензивният цъфтеж  е през месец май, като съвпада с разпространението на семената на тополите (т.нар. пухчета). Това води до една честа грешка – много хора мислят, че имат алергия към пухчетата на тополите.  Всъщност пухчетата са механичен дразнител, който се вижда и усеща. Поленовите зърна на житните треви са невидими с просто око, но предизвикват алергични реакции при много хора.

Юни

Няма пухчета от тополи  –  няма алергични оплаквания. А дали е така?

През месец  май най-видимият и най-често упрекван, че причинява алергии дразнител, са пухчетата на тополите. На практика те не влияят на имунната система на хората и следователно не предизвикват алергични прояви. Те са просто досадни механични дразнители, които маскират истинските алергизиращи фактори във въздуха по същото време – а именно поленовите зърна на житните треви. За съжаление за много хора в нашата страна от май започва проблемен период, който продължава и през юни. Защото това е най-активният цъфтежен период за житните треви: май и юни. Трудно е да се избегне контакта с житния полен, особено за активните хора, които ходят на работа и имат задачи, свързани с излизане навън. При малките деца би могло да се предприемат някои мерки за ограничаване на този контакт.

Какво да направим, за да избегнем контакта с житния полен?

1. В сухи и топли дни да не се извеждат навън, а да се държат у дома на затворени прозорци.
2. Да се водят на разходка след като е преминал дъжд. Защото дъждовните капки отмиват поленовите зърна от въздуха.
3. Когато се налага пътуване в сухо време, то да става при затворени прозорци за да не прониква прашец в колата.
4. През юни трябва да се избягват екскурзиите в планините и сред природата, защото там цъфтят най-много треви  и има висока въздушна поленова концентрация. В големите населени места се наблюдава редовно окосяване на тревните площи, което до голяма степен може да доведе до по-слаб поленов фон.
5. Ако все пак се излезе навън, след прибиране у дома е добре да се сменят дрехите, да се обтрие косата с влажна кърпа и да се изплакне с вода лицето, особено очите и носа.
6. За хората с малки деца и кучета е важно да се погрижат и за кучето. Ако като кучетата тичат сред цъфтящи треви, то по козината им ще полепнат много поленови зърна и те ще ги пренесат в жилищата. Затова след разходка трябва да се мине с влажна кърпа и козината на кучето.
7. Тъй като поленовите зърна са силно хигроскопични, то във влажна среда те поглъщат влагата, натежават и се утаяват. Ето защо около големите водни басейни има по-ниска въздушна поленова концентрация. Разумно е през юни да се отиде на почивка край море, езеро, язовир или голяма река.