Преди 100 години, хората са се хранили с храна, която са произвеждали сами – месо, яйца, риба, плодове, зеленчуци, ядки, семена и вода. Търсили са прости методи на съхранение – чрез добавяне на сол, захар оцет и олио. След това индустриалната революция и масовото производство поема контрола над производството на храни и може би над здравето ни. Към храната започват да се добавят изкуствени съставки. Целта е не само по-висока трайност, но и подобряване на вкуса, оцветяване, конкурентност. Започва използването на пестициди с цел борба с вредителите. Почвата и водата е замърсена. Животните получават антибиотици и хормони – за да израстват по-бързо, да са по-здрави...Нуждата им от паша и свободно движение бива пренебрегната. Появяват се нови технологии за обработка на храната, като например съкратеното сушене, които променят съдържанието на минерали, витамини и протеини.  Появяват се и микровълновите печки.

Не само животните и растенията са лишени от естествените си нужди, но и хората. Подлагаме храната си (и храната на храната си, и храната на храната на храната си) на същото изпитание, на което подлагаме и себе си. Химия и обездвижване.

Човешкият вид се адаптира постепенно към нови храни. Няма систематични данни колко време отнема тази адаптация и дали тя винаги е възможна или пък безобидна. Научният напредък е причина да елиминираме масови заболявания, но и да индустриализираме храненето, а с това, да провокираме нови масови заболявания като затлъстяването и наднорменото тегло, диабета, сърдечно-съдовите, рака.

Българските деца са на шесто място по затлъстяване в Европейския съюз.

Нутригеномиката и епигенетиката навлизат революционно в науката за храненето, като ни съобщават следното:

Неправилното хранене може да предизвика трайни промени в нашия геном, които да се предадат на няколко поколения напред. Тези промени се натрупват още преди да сме се родили: по време на оплождане (храненето и гените на бащата и майката), по време на развитие на бебето (храненето на майката) и след раждането до пубертета. Затова през тези периоди храненето е от решаващо значение. 

Списъка с полезните и вредните храни

Можем да наричаме полезните за детето храни "Храни на растежа". Към тях се добавя и животинското мляко, макар че то е включено по-късно към менюто ни.

Можем наричаме нездравословните изкушения "Нездравословни изключения". Все пак, всеки има нужда и от малки удоволствия, стига да не се превръщат в навик и да са на фона на здравословно и балансирано хранене.

Важното е да знаем какво да включим в списъка с кодовото название "Нездравословни изключения." Ако храната, съставката или метода на приготвяне е липсвала преди 100 и повече години, по-вероятно е да попадне в този списък.

Имало ли го е това по времето на пра-пра баба ви?

1. Рафинирани продукти и захари

Пшеницата, ориза, овеса и други зърнени храни, също както захарта, са въглехидрати (нишесте). За да бъдат усвоени от клетките, те се превръщат в прости захари (прочетете за метаболизма). За да достигнат до клетките, тези захари попадат в кръвта, а хормонът инсулин отговаря за транспортирането им до всяка клетка. Въпросът е как ги поднасяме в кръвта, където ги "чака" инсулинът. Бързо или бавно.

В кръвта винаги трябва да има захар – така познатата ви кръвна захар. Но тя трябва да бъде ни повече, ни по-малко. Когато поднесем бързо захарта, се отделя по-голямо количество от хормона инсулин, за да може тази захар да стигне до клетките за обичайното време. След като инсулинът си свърши работата, захарта рязко спада. И тогава се появява глад за сладко. Включва се и хормонът адреналин, който път отговаря за повишаването на кръвната захар. Свързваме хормоните с настроението и поведението. Захарта се покачва и спада рязко, също както настроението. Освен това, адреналинът пречи на съня – детето може да се буди нощем в нервно състояние. 

Фибрите (= влакнини) в обвивката на зърното и в целите плодове забавят скоростта, с която захарта попада в кръвта

Да се върнем на зърнените храни и рафинирането. В обвивката на зърното има фибри и хранителни вещества. С рафинирането, обвивката се обелва (можете да опитате това вкъщи и да го покажете на детето) и остава основно нишестената част, която представлява около 80% от зърното. Именно обвивката обаче помага за по-бавното освобождаване на захарите в кръвта. Тоест, както прекомерното количество захар под каквато и да е форма (бомбони и други лакомства), включително фрешове, така и прекомерното ежедневно количество въглехидрати (най-често бяло брашно и всички тестени, направени от него) поддържат постоянно високо нивото на инсулина. А инсулинът стимулира превръщането на излишните въглехидрати в мазнини. (складират се в мастните депа). Това води до затлъстяване. Образувалите се в ранна детска възраст излишни мастни клетки остават за цял живот и винаги имат нужда от храна = апетит и трудно отслабване.

Постоянно повишеното ниво на инсулин застрашава здравето, защото постепенно организмът губи чувствителността си към него и той спира да изпълнява основната си функция – да намалява нивото на захарта в кръвта. Това означава диабет.

Така можете да направите връзката между наднормено тегло, затлъстяване, диабет, резки промени в поведението, хиперактивност. 

За да избегнете всичко това, добре е храните с висок гликемичен индекс (= бързо освобождаващи захари в кръвта) да бъдат добавени към списъка "Нездравословни изключения" или да ограничим количеството, в което ги приемаме.

Това се отнася и за сладките напитки, много от тях са подсладени с глюкозо-фруктозен сироп. И за по-сладките плодове. По-добре е те да се консумират в умерени количества и не под формата на сок.

1. Трансмазнини

Растителните мазнини се втечняват на стайна температура. Това затруднява производителите. Затова използват технологията хидрогениране – химично третиране, което позволява на мазнините да останат твърди и по-дълготрайни. Процесът включва загряване до висока температура и добавяне на водород. Това може да доведе до превръщането им в трансмазнини (=трансмастни киселини). Те увеличават вредния холестерол и са причинител на редица хронични заболявания, включително диабет и сърдечни заболявания. С тях се приготвят много лакомства, както и маргарина.

Ако на етикета не е посочено съдържанието им, за да ги получите, извадете от общото количество мазнини всички останали мазнини (наситени, поли- и моно- ненаситени). Или гледайте за съдържание на частично хидрогенирано масло.

1. Изкуствени хранителни добавки

Всички добавки тип адитиви (additives) се контролират от Европейския научен комитет за храни. Известни са ни като - Е-та. По-голямата част от тях са изкуствени. Предназначението име да направят храната най-вече по-вкусна, по-дълготрайна и прясна преди консумация, по-цветна или сладка. Някои от тях са доказано свързани с поведенчески проблеми при децата. Това са най-вече влаганите в напитките изкуствени оцветители.

В книгата си "Здраве от природата за най-малките", д-р Джон Брифа цитира изследване от 2002 г на Британския научноизследователски център за астма и алергия сред 277 тригодишни деца. Изследва се влиянието на изкуствените оцветители Е102 (тартразин), Е110, Е122 и Е124 и консерванти Е211 (натриев бензоат), които децата приемат под формата на плодови сокове. Изводът е, че тези съставки са увеличили проявите на проблемно поведение у изследваните деца, а именно: склонност към прекъсване, безцелно въртене на предмети в ръцете, държане, което притеснява другите, проблеми със заспиването и концентрацията, избухвания.

През 2007 г изследване на Британския Университет Саутхемптън публикува ново изследване сред 300 деца на 3 и 8 години. Резултатите показват значително увеличение на децата с хиперактивно поведение, включващи импулсивно поведение и загуба на концентрация. Изследователите установяват, че 6.6% от децата във Великобритания до 12 годишна възраст страдат от Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност и че тази цифра може да бъде намалена с 30%, ако добавките бъдат забранени. В резултат Британската Агенция по Хранителни стандарти (FSA), финансирала изследването, препоръчва 6 изкуствени оцветители, намиращи се в бонбоните, бисквитите и напитките, да бъдат премахнати от храните. Според последните данни 10 водещи вериги ресторанти, сред които  McDonald's и Pizza Hut, 90 производители на храни и др. са се съобразили с препоръката. А Европейският Парламент е изискал ясно означаване на тези оцветители върху етикетите на храните и напитките, както и предупреждения за страничните им ефекти върху вниманието и поведението на децата.

Подробна информация за добавките (Е-та)

Добрата новина е, че нараства тенденцията изкуствените консерванти и оцветители да се заменят с растителни – извлечени от растения. Програма на Агенцията за контрол на храните в Белгия има задачата да изучи и контролира ефекта на растителните консерванти в сокове. 

1. Екологично замърсени продукти

Освен посочените до тук, в храната ни могат да попаднат пестициди, инсектициди и фунгициди (използвани в селското стопанство) и примеси от пластмасовите продукти за хранене и съхранение на храната, включително т.нар. BPA - бисфенол А.

Те внасят в храната ни един нов вид хормони – ксено-естрогени – това са изкуствени естрогени, които имат действие като на естествения естроген – карат клетките да се размножават и нарастват. Затова естрогените нарастват по време на бременността, за да стимулират бързото израстване на плода. Но ако други, а не клетките на плода, бъдат изложени на по-високи нива естрогени, те също ще нарастват. Това са раковите клетки. Ксено-естрогените вдигат нивото на естрогените и водят до хормонален дисбаланс.

В храната ни също така могат да попаднат тежки метали (от замърсяването на въздуха), нитрати и нитрити от азотните торове, антибиотиците (използват се за лечение и стимулиране на растежа на животните), ароматни въглеводороди (от замърсената с нефтени продукти вода). 

Можем да добавим само, че вашата прабаба вероятно се е хранила с екологично чисти продукти.

1. Сол

2/3 от солта, която по-големите деца приемат, е скрита в храни като бисквити, снаксове, чипсове, сирена, колбаси, сирене, зърнени закуски, консервирани меса и риба, туршии, сухи супи, кетчуп, готови сосове  и др. Допустимото дневно количество сол е под 1 грам до 12 месечна възраст, 2 грама от 1 до 3 години и 3 грама от 4 до 6 години. Максимум 5 грама за деца от 7 до 10 годинки и възрастни. Прочетете за солта и вредите от нея в статията солта в храната на децата.

За съжаление приемаме солта предимно под формата на Натриев хлорид. Ако срещнете наименованието натрий и на етикета – това е сол = натрий х 2.5. Високият прием на натрий увеличава загубата на калций от костите и така може да повлияе на растежа. Освен това, високите количества натрий водят до задържане на вода в тялото, а с това натоварват бъбреците. 

В изброените (полуготови) храни, та дори в зърнените закуски, има повече от очакваното количество сол. Можете да се уверите сами, като си правите следния експеримент. Прочетете означеното количество сол в 100 г от продукта – например кетчуп. Претеглете количеството, което детето изяжда – например, количеството кетчуп върху 2-3 парчета пица. Ще видите, че половината от дневното количество сол за деня вече е доставено само с няколко парчета пица!
 

1. Акриламид

Образуването на акриламид се дължи на химична реакция, която се случва при определени условия при приготвянето на храната, а именно при приготвянето на продукти, съдържащи едновременно нишесте (захари) и аминокиселини, най-вече аминокиселината аспарагин. При печене или пържене между тях може да се получи химична реакция, която се познава по кафявия загар. За съжаление именно предпочитаните от децата „вредни храни“ като чипса, солетите и бисквитите са с най-висок риск от съдържание на акриламид. Друг риск е пърженето и дори печенето у дома, при което храната придобива загар. Какво представлява акриламида, в кои храни се съдържа най-много, какво се случва когато попадне в нашето тяло и можем ли да го избегнем? На тези и още важни въпроси отговаря ново проучване на специалистите от EFSA (European Food Safety Authority), за което можете да прочетете в статията Акриламид в храната – какво представлява и как да го избегнем.

Предлагаме ви откъси от превода на доц. Петя Димитрова на текстовете по темата в официалния сайт на EFSA – Европейската асоциация за безопасност на храните.

1. Недостатъчно храна за дъвчене

Употребата на сурови храни – плодове и зеленчуци дава възможност да сдъвкваме храната – процес, които се пренебрегва но е ключов за правилното храносмилане и усвояване на витамините и минералите. В нашето ежедневие обаче предпочитаме обработени храни в по-лека за бързо хранене форма. Еволюзионно погледнато, отпадането на нуждата от дъвчене на хранате е свързано с липсата на зъбни зародиши за постоянни зъби при някои деца. 

Дъвченето подготвя и подобрява перисталтиката на червата, подготвя стомаха, за да отдели определено количество храносмилателни сокове (ензими, промяна на киселинността). Подготвя жлъчката и тънките черва и т.н. Повече за дъвченето можете да прочетете в статията Защо дъвченето е важно за правилното храносмилане.