Меню

Рубрики

Какво представлява нощното напикаване?

Откъс от книгата "Моето дете. От 3 до 6 години" на Ан Бакюс

Тази книга е дарение по програмата „Рекламирай с кауза“ на фондация „Дневникът на мама и татко“.



Напикаване в леглото

Ако става дума за редки случаи, не е необходимо да се притеснявате. Но ако контролът върху пикочния мехур въобще отсъства след като детето е преминало физиологичната си зрелост, тоест между три и половина и четири години, се касае за явление, което на медицински език се нарича „енурезис”.

Независимо от ситуацията, от възрастта или от диагнозата, нека веднага да кажа, че да мъмрите, подигравате или посрамвате детето, което се подмокря, няма да помогнете да се реши проблема му. Което не означава, че трябва да пренебрегвате ситуацията и да не се погрижите да я отстраните.
Напишкалото се дете най-често се срамува или се тревожи, защото е безсилно да направи нещо смислено, за да се освободи от кошмара, наречен енурезис*. Ето защо е нужно да опитаме с различни средства и начини да помогнем на безпомощното същество.


Какво представлява нощното напикаване?

Не можем да говорим за нощно напикаване преди четири-петгодишна възраст. Среща се сравнително често – засяга между 10 и 15 процента от децата, и 4 процента от възрастните хора. Засяга два пъти по-често момчетата, отколкото момичетата, и може да се появи в множество варианти:

  1. Дневният енурезис е свързан е с неотложната нужда на детето от уриниране и невъзможността да го отложи. Нощният енурезис е най-често срещаният. От него са засегнати около 65 процента от всички, страдащи от това и именно него ще разгледаме.
  2. Първичен енурезис (най-редкият) – когато детето без прекъсване, неспирно се подмокря;
  3. Вторичен – когато след шестмесечно прекъсване, детето отново започва да се напикава, вследствие на емоционален шок – раздяла на родителите, смърт на близък човек, преместване в нов дом и др.
  4. Ежедневен енурезис, който бива епизодичен, тоест детето се подмокря от време на време, и цикличен, когато е свързан с периоди на силни емоционални преживявания.

Преди да се постави диагнозата и да се потърсят психологическите причини за заболяването, трябва
да помолите лекаря да провери няма ли физиологична или медицинска причина, каквато е инфекцията на пикочопроводнаите пътища. Това важи най-вече за вторичния енурезис. След като медицинските и физиологичните причини бъдат елиминирани, остава да разберете на какво се дължи страданието на детето ви.


Причини за енурезиса

Те са многобройни, различни, трудни за разпознаване и варират. Взаимосвързани са – една причина
може да бъде туширана или подсилена от друга. Затова рядко можем да се задоволим с едно-единствено заключение. Ще се опитам да обобщя и да класирам причините за напикаването.

Семейно или наследствено страдание

Има цели фамилии, чиито членове страдат от енурезис. Ако се знае, че детето е „като татко“, навярно родителите ще са относително спокойни. В тези случаи би могло да се предположи кога приблизително енурезисът ще изчезне. Но това не означава, че трябва да се изчаква, без да се предприемат мерки, тъй като е знак, че майката и бащата са подценили неудобството, стоварило се върху детето им. По принцип колкото по-старо е заболяването, толкова по-трудно е да бъде излекувано.

Физиологичният фактор

Причината за енурезиса може да бъде физическа, без обаче да е медицинска. Възможно е пикочният
мехур да е по-малък от нормалното, или налягането във вътрешните органи да е по-високо, така че
детето трудно да може да издържа цяла нощ, без да уринира. Сфинктерът (мускулът, който държи пикочния мехур затворен) би могъл да не е достатъчно силен. В този случай могат да помогнат някои
обикновени упражнения.

Фактор, свързан със съня

Много деца с енурезис спят наистина дълбоко, което не обяснява защо не се събуждат, когато се
налага да станат и да се изпишкат. Нали мнозина от спящите дълбоко, никога не подмокрят леглото
си. По неизвестна причина децата с енурезис не се събуждат, когато мехурът им изпраща сигнал на
мозъка, че е пълен. Учени са установили, че т.нар. енуретични деца често сънуват вода (игри, къпане и др.) или им се присънва, че пишкат.

Психологични фактори

Те са много и различни. Засягат едновременно личността на детето и неговото обкръжение. На всички е познат примерът за момчето, което започнало да се напикава след като се родило братчето
му, или за детето, което спира да се подмокря в деня, когато тръгва за „зелено“ училище. Ще се опитаме да групираме случаите.

  1. Личностните черти

От една страна, изглежда, че децата, които са по-глезени, по-притеснителни и чувствителни и от друга, агресивните и инатливите момченца и момиченца, по-често проявяват симптомите на енурезиса. Първите, защото искат да си останат „бебето на мама“ и, привличайки по този начин вниманието ú към себе си, получават нейните ласки.

Вторите, защото така откриват възможност да се противопоставят на всичко, което се очаква от тях. Разбира се, говорим твърде опростено за т.нар. неосъзната мотивация.

  1. Нощното напишкване, като послание

Някои особено интелигентни и преждевременно развити в умствено отношение деца, които са прекалено притискани или отрано товарени от родителски изисквания, откриват в енурезиса начин да покажат, че са още твърде малки. Други, нещастни и потиснати от тягостната семейна среда, напи-кавайки се, протестират срещу липсата на обич, срещу разприте между майките и бащите или между братята и сестрите си.

  1. Въпрос на възпитание

Начинът, по който детето бива приучавано да остава сухо, играе важна роля за появата на енурезиса. Касае се предимно за прекалено строга или вечно забързана майка, която много често и от ранната му възраст е слагала детето на гърнето. Заплахите, упреците и поощренията вероятно са съпътствали този вид обучение и са превърнали въздържането вместо в естествено явление, в сложен емоционален проблем. Колкото по-голямо значение родителите отдават на хигиенните навици, толкова по-сериозна е възможността да се проявят симптомите на енурезиса.

  1. Неподходящите реакции

Следните два фактора могат да задълбочат явлението, да преврърнат обикновеният енурезис в постоянен:

  • лошата, неправилната реакция от страна на родителите (наказания, подигравки);
  • „прекалено добрата“ реакция (майката изпитва удоволствие да мие детето и да продължава да се грижи за него като за бебе).

Лечение

Много деца с енурезис, както и семействата им, сякаш нямат проблем, защото без съпътстващите я други смущения, болестта се смята за безобидна и не пречи на общуването с близките, с приятелите и познатите. В тези случаи напикаването само компенсира някакво незначително притеснение. Впрочем, много често, около петгодишна възраст нощното напикаване изчезва от само себе си. Ето защо не е нужно скорострелно да се прибягва до лечение. Можете обаче да се вслушате в някои от дадените по-долу съвети.

Основни съвети

Те се отнасят до начина, по който детето и семейството му изживяват този период.

  1. Подмокрянето не е проява на лоша воля от страна на момчето например. То уринира, докато спи, и затова не може да бъде обвинявано. Ако би могло да постъпи по друг начин, със сигурност щеше да го направи. Разискването на проблема с лекар, педиатър или с психолог, позволява на страдащото дете да разбере какво го гревожи, и да не изпитва чувство за вина.
  2. Безсмислено е детето да се лишава от вода. Точно обратното, пиенето на много вода през деня (някъде до следобедната закуска) може да доведе до уголемяването на твърде малкия пикочен мехур. Вечер, в случай че ожаднее, можем да му оставяме чаша вода на нощното шкафче.
  3. Често детето се напикава в леглото около два часа след като заспи, макар че преди да си легне, е посетило тоалетната. Тогава решението на родителите е да го събудят час и половина след заспиване и да го заведат да се изпишка. Това няма да го свикне да се буди, но ще му създаде усещането, че е сухо. Ще помогнем на детето и като му обясним, че спи прекалено дълбоко и мозъкът му не успява да чуе сигнала, който му праща „пълният мехур”.
Лечение на психиката

Психологическите причини са водещи при страданието от нощното напикаване. В началото на всяка психотерапия е желателно да обясним на детето причината за присъствието му при психолога и механизма на „напикаването в леглото”. Колкото по-мотивирано е и колкото повече желае да не се подмокря през нощта, толкова по-добре ще протече лечението. Целта е малкото детенце да осъзнае едновременно причините за изпускането на урина, както и да постигне самостояелност, да контролира тялото си, като поеме нещата в свои ръце. Този вид психотерапия обикновено трае кратко. В по-заплетените случаи, когато напишкването е свързано с разстройства на психиката, се налага да се прибегне до по-продължителна терапия.


* Енурезис – нощно напикаване след три-четири годишна възраст. – Бел. ред.

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook