Меню

Какво трябва да се промени в училище – общуване и мотивация

Какво трябва да се промени в училище – общуване и мотивация

13.09.2012 г

В търсене на отговор какво трябва да се промени в училище и кой може да го направи, се обръщаме към хора с различни допирни точки до темата образование.

Първите мнения идват в два разговора, напълно независими един от друг, но сякаш пророчески допълващи се: те са на Силвия Андреева, която от 15 години се занимава с обучение на възрастни, и на Цвета Брестничка – председател на асоциация „Родители“.


В училище са нужни повече общуване и мотивация

В отговорите и на двете се открояват думите общуване и мотивация – и че това са основните неща, които трябва да се променят в училище.

И докато Силвия говори повече за промяна в общуването с децата, за Цвета основното е да се промени общуването между възрастните: учители с родители, а също и учители с учители.  

И докато за Силвия липсва мотивация у децата да учат, за Цвета мотивация е нужна на учителите, за да преподават.

И двете работят за ускоряване на промените, свързани с общуването и мотивацията. Силвия е обучител по програмата за трениране на успешни родители на Gordon Training International и помага на родителите да открият, усвоят и използват ефективни начини на общуване с децата си, така че да подобрят взаимоотношенията си с тях и да укрепят връзката родител-дете. Цвета и председателстваната от нея асоциация „Родители“ реализират обучения за учители и работят за популяризиране на идеята за по-качествено общуване  в учителските екипи, както и между учители и родители.

Пълните интервюта може да прочетете в раздел "Училище".


Родителите могат да направят много повече

И въпреки, че инициативата се очаква по-скоро от учителите, родителите  могат да направят много – всъщност, те са свързващото звено дете-училище: общуването им с децата може да помогне заедно с учителите да ги разбират по-добре и да ги научат преди всичко да се справят, а не просто да изпълняват учебните програми. От друга страна, родителите могат да бъдат и не просто изпращачи и „спонсори“, а да подкрепят учителите в изграждането на  училищна общност, състояща се от родители, учители и деца: да се опознават с другите и да се доверяват на другите родители и най-вече на учителите.

Сигурна съм, че много родители изпитват затруднение в това накъде да ориентират детето си и търсят отговора от учителите – къде се справя най-добре, коя дисциплина му е най-интересна, какви таланти проявява. Безсилие да отговорят на тези въпроси все още се открива и у двете страни. Затова, защото общуването и мотивацията, за които Силвия и Цвета говорят, все още се срещат в малко български училища.


Образованието ще ни заведе в бъдещето

В последните години технологиите „изстреляха“ възможностите за знание и общуване толкова напред, че едва ли преди 50 години някой е можел да си представи днешния свят. Както казва Сър Кен Робинсън (за когото съвсем скоро ще можете да прочетете повече тук), „предназначението на образованието е да ни откара в необозримото бъдеще“. С това си обяснявам защо погледите днес са насочени към създаването на творчески, самостоятелно мислещи, проактивни личности: за да могат по-лесно да се адаптират към бързо променящия се свят.

Клише са вече подходите, с които са израсли поколенията до 90-те години в опита да бъдат превърнати в еднакомислещи, неинициативни възрастни. Насочвани „за тяхно добро“ от родителите им, сред тях днес има много инженери, които са несбъднати художници или лекари, така, както има и много икономисти, които са несбъднати архитекти и т.н. Успокоението идва от това, че и на Запад проблемите са близки до нашите: и там търсят нови модели, които да им помогнат да образоват по-креативни личности.

Уменията, които днешните работодатели по целия свят ценят са най-вече проактивност, инициативност, творческо мислене, работа в екип, умение за търсене и даване на обратна връзка – кое е добре, кое не е добре.

Според Драгомира Шулева, управител на консултантска фирма „Заедно“ в областта на управлението и развитието на човешките ресурси, всички тези умения се тренират, но истината е, че колкото по-отрано се започне, толкова по-добре.

Вече има ясно осъзнат стремеж към това – както сред учители и родители, така и от страна на държавни институции и неправителствени организации. Вече за всички е ясно, че няма как промяната да стане само „на хартия“ и че е нужна промяна в самите нас. Но проблемът е, че именно ние, които не сме учени на инициативност и работа в екип, които сме били направлявани от родителите си и порицавани от учителите си, ще трябва да станем носители на тази промяна. Така се затваря омагьосаният кръг, в който лично аз намирам обяснението защо нещата стават толкова бавно.

 


Снимка: pixabay.com

Още по темата

Публикации

Харесай ни във Facebook