"Дневникът на мама и татко" продължава серията интервюта с експерти, които имат различни допирни точки до темата образование. В разговор с Мария Янкова, мениджър „Програми“ и координатор на „Младежки бизнес“ в „Джуниър ачийвмънт – България“, отново търсим отговор на въпроса какво трябва да се промени в училище.

Всеки казва, че българското училище не подготвя децата за реалния живот. Какво трябва да се промени в него?

Смятаме, че то трябва да започне да възпитава различно поведение, свързано с по-добро ориентиране в обкръжаващата среда, с по-активна гражданска позиция. Образованието трябва да развива креативността и въображението, които са естествени за децата – училището трябва да им позволи да развиват тези свои таланти в по-добра посока, така че тези деца на следващ етап да са по-добре ориентирани в живота, да са подготвени с практически знания, да възпита различно поведение.

Къде според вас са ключовете за такива промени?

Ние вярваме, че това може да бъде постигнато с обучението по предприемачество. Много често това обучение се схваща погрешно, особено в началния му етап. То не винаги е свързано със създаването на бизнес, с развиване на конкретни бизнес умения. В началния етап става дума за възпитаване на по-предприемчиво поведение още от крехка възраст. И това е възможно. Работим не само с ученици от първи до 4 клас, но и с по-малки – деца от детска градина. Те наистина успяват да постигнат целите, които залагаме в обучението.
Другата насока е работа с учителите. Защото началният учител е човекът, който дава много на децата. Учителите трябва да влязат в ролята на мотиватори, да припознаят себе си в характеристиките на предприемача и да предадат тази емоция на малките деца.

Кои са конкретните стъпки, от които трябва да се започне?

Образователната система се променя. Подобни идеи и по-нова тематика вече се включват в учебните програми. И това е единият от начините. Често родителите са наясно какво трябва да бъде включено в обучението на децата, но ако то не бъде заложено в училищните програми, остава въпрос на добра воля на родителите и на обкръжението на децата.

А конкретните инициативи, които биха довели до развитието на такъв дух?

Нашата фондация работи много активно в тази насока, имаме разработени програми за всеки етап от училищното образование, подходящи за съответните възраст. Сега наблюдаваме желание от страна на министерството подобни дейности, свързани с насърчаване на инициативността и  предприемчивостта, да бъдат заложени в учебните програми. Това означава, че с новите промени в училище ще се изучава предприемачество и предприемчивост – важна компетентност, която досега е била може би недооценявана. Това е добра насока, която ще стане факт, и сме убедени, че ще доведе добри резултати.

От самото училище ли трябва да започнат да се променят нещата?

По-скоро комбинация от дейности, които се извършват в училище, дейности от извънучилищната среда, които да доразвиват тези умения, участие в различни инициативи, активна работа с родителите. Комбинацията от всичко това ще даде добрите резултати.

Какво може да мотивира учителите, учителските екипи, да направят това?

Когато започнахме програмите по предприемачество, учителите отначало работеха по-неуверено, по-боязливо, тъй като прилагаха нови за тях похвати, нова методика, по-разчупена, много симулации, много ролеви игри, поставяне на учениците в различни ситуации и казуси. В началото действително беше въпрос на по-активни по-амбициозни учители, които да започнат такова обучение. Добрите резултати помогнаха за разпространението на този опит в цялата страна и много учители изявяват желание да бъдат обучени и да включат дейности и елементи от обучението по предприемачество в своята работа. Само за последните няколко месеца 1200 учители преминаха такова обучение, което говори за желанието на колегите да разнообразяват учебния процес. Първо, те виждат добрите резултати и мотивацията на децата и на родителите. И второ, особено в по-малките населени места, където има борба за ученици и много силна конкуренция между учебните заведения, това е много важно.

Всичко опира до мотивацията – чия мотивация е най-важна?

Първо мотивираме учителите, те са нашият канал за въвеждане на обучението по предприемачество, те от своя страна мотивират родителите, защото ние не винаги имаме пряк контакт с тях.

Тоест важно е учителите да общуват с родителите?

Точно така, и да успеят да предадат заряда и емоцията на този тип обучение. Но това е процес, който постепенно се случва. Учителят е нашият контакт, нашият канал към родителите и децата. Макар че много често се случва родители, които по някакъв повод са разбрали за обучението по предприемачество, да ни се обадят и да питат  дали работим с училището на неговото дете. Така че често родителите са мотиватори и инициатори на процеса.
Обучението по предприемачество не обхваща само учителите и учениците, то ангажира цялото училище, училищното настоятелство и предприемчивостта се пренася от учителите към учениците, към родителите, към училищното ръководство. И колеги, които са успели да разгърнат своята предприемчивост и инициативност,  поставят училището в центъра на обществения живот, в центъра на всичко случващо се в населеното място.

В поредицата интервюта, които правим за необходимите промени в българското училище, бе подчертано голямото значение на общността, която се създава около училището. Успявате ли да създадете общност там, където работите?

Успяваме, да. Хубавото е, че говорим не само за големите градове, но успяваме да създадем обществена подкрепа и в много малки населени места. Обучението по предприемачество насърчава учителите и родителите, ръководствата на училищата да популяризират тази своя дейност. Както се шегуваме, обучението по предприемачество не може да премине тихомълком. То е публично, със споделяне на добри практики, с много открити уроци.

Как привличате родителите?

Мотивирането на родителите също е постепенен процес. Като цел в методиките на „Джуниър ачийвмънт“ те са съществена част от обучението. Не може да говорим за обучение по предприемачество, без то да е практически ориентирано. Родителите често внасят този практически елемент. Много често виждаме ефекта на доминото – един родител се включва, да речем като консултант, представя елемент от темата, свързан с неговата дейност, което кара и останалите родители да се включат. Много активни са родителите в състезанията на децата, в базарите и благотворителните инициативи. Наистина родителите са гърба на обучението по предприемачество.

В малките населени места училището някак естествено е център на такава общност, докато в големите градове то е по-анонимно. Как се справяте в големите градове?

Може би в големия град нещата са малко по-безлични, но не винаги, това се отнася само за конкретни случаи. И в София имаме много активни училища. Всичко е въпрос на мотивация и инициативност на конкретното място. То е комбинация от усилия. Не може такова обучение да има зелена светлина, колкото и да е активен и ангажиран учителят, без подкрепата и визията на директора, на мениджмънта, на училищното настоятелство, на родителите. Отново опираме до мотивацията, до предприемчивостта и инициативността на хората, която чрез това обучение се опитваме и да възпитаваме, и да насърчаваме. Защото вярваме, че предприемачите не се раждат, те се създават – това е и мотото на нашата организация.
Това е дългосрочен процес – процес, в който младите хора могат да се изградят като успешни граждани и лидери. Може би силни думи, но наистина виждаме резултатите още отсега. Проследяваме развитието на малките ученици в средния и в горния курс – подготовката и нагласите, поведението им са по-различни.

С Мария Янкова разговаря Чайка Христова