Свежестта на обилната зеленина и още неизгорялата трева мами всички ни да отидем „на зелено“. Топлината и влагата обаче са идеални и за изпълзяването на кърлежите, които само чакат да „помиришат“ човешка кожа.

На територията на България се срещат 28 вида „пасищни“ кърлежи (от общо няколко хиляди). Тези кръвосмучещи паразити нападат пасящите животни, кучетата и хората. Различните видове минават през различни стадии на развитие, но общо казано това са: яйца, ларва, нимфа и зрял организъм. И се нуждаят от топла кръв, за да се развиват, в някои или във всички от стадиите си на развитие. Затова и се забиват в кожата на животни и хора и смучат. Някои видове снасят и яйцата си там.
 

Къде може да ги срещнем

По влажни тревисти местности, близостта на гора и вода прави срещата още по-вероятна. Щом времето се затопли, те тръгват „на лов“.

Според едно изследване на Калифорнийския институт в Бъркли, ако седнете на пън в гората само за пет минути, вероятността да ви налази кърлеж е 30%. Това обаче не значи, че лежането и търкалянето по тревата е безопасно. Особено ако тя е избуяла.

Дори да сте сигурни, че в парка, който посещавате, е пръскано срещу кърлежи, не смятайте това за 100-процентова гаранция. Осмоногото живее от поне 65 милиона години на Земята (най-старата негова вкаменелост е оттогава) и токсичните химикали не го плашат особено.
 

Кърлежите са опасни

Те може да са заразени с вируси, бактерии, протозоа (едноклетъчни) и да пренесат тази зараза чрез кръвосмученето. На всичкото отгоре един кърлеж може да носи в себе си няколко вида причинители на болести и съответно да зарази „гостоприемника“. Дори ако не носят зараза, тези паразити и техните нимфи и ларви може да причинят различни вреди на тъканите.

Разпространените у нас кърлежи пренасят причинителите на марсилската треска, лаймската болест, кърлежовия енцефалит, Крим-Конго хеморагична треска. В различните райони на страната, в зависимост от климата и ландшафта, преобладават и различни зарази, носени от кърлежи. Общото на тези заболявания е, че са тежки, лекуват се нелесно, засягат целия организъм, а „белезите“ от тях остават за цял живот.

Обикновено женският кърлеж, който всъщност напада хора и животни, забива главата си под кожата. Няколко часа до два дни след това, заедно със слюнката си, излива в мястото на захапване и заразата, която носи. Лошото е, че дори да не носят зараза, някои видове, ако не бъдат отстранени няколко дни от кожата, отделят токсини, които са невротоксични и могат да причинят парализа. Случаите са редки, но това не ги прави по-малко опасни, още повече, че от кърлежовата парализа страдат предимно деца до 10 г.

И тъй като здравната култура е решаваща за това дали ще се разболеем или не след ухапване от кърлеж, важно е да знаем не само как да се предпазим от ухапване, но и как да предотвратим заразяването с вирусите и бактериите, които кърлежите евентуално носят.
 

Как да се предпазим от ухапване

На практика няма 100% ефективни средства.
Носенето на светли дрехи през пролетта и лятото е едно от предпазните средства, тъй като прави паразитите лесно видими. Препоръчват се и дългите ръкави и крачоли, високите обувки. Това обаче е трудно осъществимо по време на горещините.

Много хора мажат кожата на откритите части на тялото с репеленти (отблъскващи насекомите средства), когато се разхождат на открито. За да са ефективни и срещу кърлежи, на етикета им трябва да пише, че съдържат DEET – колкото по-висок процент (максимум 30%), толкова по-голям е ефектът. Лошото е, че има чувствителни към този химикал кожи, особено при децата. Разранена кожа също не трябва да се маже, да се пазят очите, както и вдишването при пръскане.

Препаратите, съдържащи перметрин (permethrin), се използват за третиране на дрехите – когато кърлежът попадне в контакт с този химикал, той загива.
Перметринът, както разбирате, е отрова – невротоксин. И е силно токсичен за котките, ако имате коте, по-добре се откажете от използването му.

Макар да се смята, че е безвреден за човека, познати са и отравяния с перметрин при вдишване на по-голямо количество или при непрекъснат контакт с него. Затова при деца трябва да се прилага много внимателно, ако изобщо се прилага. Дрехите, третирани с него, трябва да минат през няколко пранета, за да сме сигурни, че са добре изчистени. Накисването им с вода на слънце разгражда химикала за няколко часа.
 

Какво да направим, когато го открием на кожата

Ухапването на насекоми свързваме обикновено с болка. Кърлежът обаче е потаен. Той хапе безболезнено и обикновено хората и животните не го усещат. Затова е важно винаги след разходка из затревени площи да проверим тялото си и тялото на децата за впити кърлежи – малки тъмни точки, на пръв поглед подобни на бемчици, които се виждат само при щателен оглед. Кърлежите обичат гънките, свивките, нежните места на кожата, но също и лицето и главата.

Отстраняването на кърлежа е спешно – трябва да се направи веднага, щом бъде открит, впит в кожата. То обаче не е съвсем просто. Ако имате късмет, главата на паразита няма да се е забила много дълбоко. Сложете ръкавици и с фина пинсета или друг, специално изработен за това инструмент (такива произвеждат няколко фирми, има и ветеринарни), трябва внимателно да го захванете съвсем плътно до кожата и още по-внимателно, с равномерно и стабилно движение, да го измъкнете – цял, заедно с „челюстите“.

Никакви въртеливи движения! Никакви намазвания на мястото с алкохол или мазнина, както „съветват“ някои многознайковци! Когато паразитът страда или се чувства застрашен, той излива течностите си на мястото на захапването, а с тях и заразите, които носи. Може да помогне единствено напръскване с лидокаин, който след около минута ще обездвижи и обезчувстви насекомото. Лидокаин обаче не само трудно се намира, но и някои хора са алергични към него.

След изваждането на кърлежа дезинфекцирайте със спирт или йод мястото, където е бил захапал. И не мачкайте паразита – пръски от течностите му може да попаднат в очите на околните, а това значи и носените от него вируси или бактерии. Добре е да го запазите в добре затворен съд със спирт, например, за да може да бъде изследван при съмнение за заразоносителство.

Ако паразитът е дълбоко впит и не сте сигурни, че ще успеете да го измъкнете цял, или ако останат части от него под кожата, трябва да се обърнете към лекар колкото може по-скоро, за да избегнете заразяването.
 

За какво да следим след ухапване от кърлеж

Първите две седмици мястото на ухапването трябва редовно да се проверява дали не се зачервява повече с течение на времето, дали не се променя. Трябва да се следи и за обриви по кожата на цялото тяло или за грипоподобни симптоми, с каквито започват повечето от инфекциозните заболявания, причинявани от кърлежи.

Когато реакция на кожата на мястото на ухапването е силно изразена, са описани случаи на забавена алергична реакция към храни (като червено месо, например) през следващите 6 месеца след ухапването. Този тип алергични реакции може да се проявят включително с анафилактичен шок (кожен обрив, оток на гърлото, подпухване на лицето, ниско кръвно налягане, затруднено дишане, дори загуба на съзнание) няколко часа след хранене.