Когато детето ви има къса юздичка на езичето си, това може да наруши подвижността му и да доведе до проблеми при кърмене. Юздичката е тъканта, която свързва езичето с пода на устната кухина. Прилича още на струна, която държи езика на мястото му. Понякога тя има намалена еластичност, може да е свързана по-близо до върха на езика или долната челюст, както и да е по-плътна и с повече тъкан. Всички тези състояния носят медицинския термин частична анкилоглосия. Тя се среща у 3,2 до 4,8% от новородените в термин и при 12% от кърмачетата с проблеми при кърмене.

При раждането на детето езикът му може нормално да се изкарва навън от ръба на долния венец при отворена устичка. При наличие на анкилоглосия подвижността на езика напред и нагоре е затруднена. 

Как да разпознаем дали бебето има къса юздичка?

• при оглед на детето по време на плач е възможно върхът на езика да изглежда изравнен с останалия ръб на езика или вдлъбнат навътре. При това може да придобие формата на сърце или буквата “V”.
• при натиск с пръст върху долната челюст последователно от двете страни, езикът може да не успее да последва пръста на изследващия. Причината е, че подвижността на езика в двете посоки е затруднена.
• при подаване на пръст, който детето засуква, нерядко няма обичайното усещане за обвиване на пръста от езика като „хот-дог”.

При тези случаи майката кърмачка също изпитва затруднения при кърмене. Например:

• зърната след кърмене нерядко изглеждат приплеснати и деформирани „като червило” поради притискането от езика и венците;
• често се наблюдават болезнени охлузвания и рагади.

Късата юздичка често води до проблеми при кърмене

Причината е, че децата не могат да се закрепят ефективно върху ареолата. Това се дължи на комбинацията от недостатъчно отваряне на устата, трудната подвижност на езика и ограниченото му движение. В резултат може да възникнат проблеми и при бебето, и при майката:

Най-чести проблеми при бебето:

• незадоволително наддаване на тегло - децата сучат често, на малки интервали, но неефективно;
• неспокойствие и продължителен плач поради недоброто притискане на ареолата от трудно подвижния език, умората при кърмене и последващия глад;
• издаване на кликащи звуци поради това, че често могат да губят създадения от устичката им вакуум;
• при опит внимателно да се открият устничките при сукане не се вижда езика на обичайното място над долния венец. При това детето губи лесно ваккуума и се отделя от гърдата.

Най-чести проблеми при майката:

• възпалени и охлузени зърна - възможно е детето да е с добра поза за сукане и да засуква надълбоко и добре, но майката да има проблеми със зърната;
• засилване на болката към края на сукането - причината е в умората на детето и компенсирането на затруднената подвижност на езика с притискане на зърното от венците;

Последващи усложнения могат да са недостатъчно освобождаване на кърмата от гърдите:

• забавен рефлекс на потичане на млякото поради болка;
• запушени каналчета;
• мастит;
• вазоспазъм – побеляване и болка в зърното най-често в края и след кърмене, между кърменията или при изстудяване. Дължи се на спазъм на съдовете на ареолата и зърното, най-често вследствие на по-продължителна травма.

Как да се справим с проблема

В медицинските среди има значителни противоречия около това дали анкилоглосията трябва да се лекува и какво трябва да се предприеме при наличието на такъв проблем. Едно от решенията е срязването на юздичката (френотомията), но както диагнозата, така и индикациите за срязване варират в широки граници.

Преди да се предпиеме радикално решение на проблема, може да се опитат обичайните начини за подобряване на ефективността на кърменето като например:

• внимателна корекция на позата с възможно най-дълбоко засукване;
• плътно притискане на детето към тялото на майката;
• промяна позата на сукане, така че детето да не дъвче постоянно едно и също място от ареолата и зърното;
• спиране на сукането от по-засегнатата гърда с редовно изцеждане за поддържане на лактацията;
• физиотерапия за овладяване на възпалението;
• използване на силиконови протектори за зърна.

Опитът показва, че нерядко при наличие на анкилоглосия, във времето до 2-3 месеца, състоянието се подобрява поради хармонизиране и свикване на майката и детето един с друг, както и поради минималните анатомични промени в лицевата част на главичката на детето, идващи с израстването му.

Ako въпреки това състоянието не се подобрява, би могло да се обсъди със специалист стоматолог, УНГ или лицево-челюстен хирург възможността да се среже юздичката. Усложненията са сравнително редки, но към тях се причисляват възможността за увреждане на слюнчевите каналчета, недостатъчен ефект от процедурата, кървене след манипулацията, инфекция, както и образуването на цикатрикс (ръбец, белег), който може във времето да влоши състянието.

Нерядко – както в страната, така и по света – анкилоглосията не се коригира от медиците и се приема подходът „да изчакаме и ще видим”, защото нерядко състоянието се преодолява от само себе си.
Краткосрочни и дългосрочни усложнения могат да бъдат проблеми с храненето и говора или ортодонтски (зъбно-челюстни) проблеми.