Меню

Рубрики

Късното родителство – рискове и плюсове

Късното родителство – рискове и плюсове

Моя приятелка се омъжи в САЩ в края на 90-те години и остана там. От нея разбрах, че американките в големите градове отделят много години за своето образование и кариера и раждат към 35-годишната си възраст. По това време жените около мен раждаха своите деца към 26-та си година.

Когато обаче потърсих за втори път университет за по-висок образователен ценз, попаднах сред поколението, родено през 80-те години. Колежките ми, 7-8 години по-млади от мен, бяха като описаните от американизираната ми приятелка – те се учеха непрекъснато, търсеха перспективни работни места с възможности за изграждане на кариера, дълго не се омъжваха и раждаха късно, а повечето още не са решили да имат деца. Самата аз родих сина си в края на 31-вата си година и се дипломирах с бебе на ръце.

Явно в България, както и в другите модерни държави, тенденциите са към късно родителство. Все повече хора отлагат този важен момент – сдобиването с деца – за по-щастливи и икономически подсигурени времена. Дали може обаче да отлагаме безкрай? Проучих научната и научно-популярната периодична литература, за да получа представа към какво се движим.

Новата демография на майчинството

През 2008 г в САЩ завършва изследване на възрастта и обстоятелствата, при които американките се сдобиват със своето първо дете. Изследването е проведено от Pew Research Center – Washington. Според него нараства делът на ражданията над 35-годишна възраст – 14%, за сметка на дела на майките, раждащи в тийн възраст, паднал на 10%. Между 1990 г. и 2008 г. ражданията над 35-годишна възраст на майката нарастват с 64%. От тези „късни” майки 71% имат поне завършен колеж или по-високоо бразование.

Особеностите на съвременния труд, нуждата от по-високо и разностранно образование, повишаващо конкурентоспособността на трудовия пазар, променя майчинството и родителството. В сравнение с майките от 90-те години на миналия век, съвременната майка е по-възрастна и по-образована. Любопитно е, че все по-често тя е и неомъжена. Макар и относително малък, делът на жените, раждащи за първи път над 40-годишната си възраст, се е утроил в последните години.

Рискът от аутизъм се определя от възрастта на майката

Резултатите от друго важно изследване, приключило през 2010 г. и извършено чрез наблюдения на 4,9 милиона раждания от University of California, Davis, утвърждават, че рискът от аутизъм при детето зависи от възрастта на майката и нараства с нея. Предишни изследвания на детското здраве доказват, че същата зависимост съществува и при новородените с различни малформации, с по-ниско тегло и със синдрома на Даун. Нека направим уточнението, че лекарите смятат повишаването на риска от генетични заболявания и малформации на плода при майки след 35 г. и бащи след 42 г.

По-възрастна майка – по-умно дете

Върху детския интелект влияят различни фактори, като например дали отделяме време да четем на децата, присъствието на бащата във възпитанието и др. Списание Genetics&Evolution отчита резултатите от изследвания на детската интелигентност. Изводите показват, че при по-възрастните майки нараства шансът за по-умни деца, докато при по-възрастните бащи тенденцията е обратната.

„Изследване върху генните мутации и хромозомните аномалии при възрастните бащи”, проведено от д-р Ториело и колеги в Spectrum-Health (Michigan) стига до извода, че при възрастното бащинство като цяло има по-висок риск от дислексия на детето, Алцхаймер в по-късна възраст, биполярно разстройство, епилепсия. Нараства и рискът бебето да се роди със заешка устна или несрастнала небцова кост – т.нар. вълча паст.

Друго проучване, проведено в австралийския Queensland Center for Research от д-р Джон МакГрат и колеги тества интелекта и невро-когнитивните възможности на деца чрез различни задачи, съобразени с възрастта им, и открива устойчива тенденция за намаляващи възможности при деца на по-възрастни бащи. Обратно – децата на по-възрастни майки показват много по-добри резултати при същите задачи.

Майките могат да си отдъхнат, че решението им първо да направят кариера е било полезно за интелекта на техните рожби. Логичен и шеговит извод от изложената дотук информация е, че когато ние жените прехвърлим 30-те и решим да имаме деца, е добре да се огледаме за по-млад мъж.

Ако искате момче – родете по-млада

Отдавна семейните двойки се вълнуват от пола на бебето, особено ако имат вече две момчета и мечтаят за дъщеря. Различни са предположенията какво влияе за половата принадлежност на детето ни: диети, лунни фази, хормонален баланс... Всъщност се оказва, че определящо значение има и възрастта на родителите. В Psychology Today Сатоши Каназава представя изследователски труд, според който с нарастването на възрастта на двойката се увеличава шансът родителите да имат момиче.

При жените всяка следваща година намалява шансът за наследник от мъжки пол с 1,2%. Изследване върху мъжете над 40 г. разкрива, че те значително по-рядко имат синове. Изобщо в семейства, в които и мъжът, и жената не са млади, тенденцията е да се раждат момичета.

Младите майки са по-стабилни психически

По-възрастните майки са предразположени повече към психологически стрес и психични заболявания по време на бременността и след раждането. Това в частност се отнася за майките първескини на и над 32 г., но само ако в миналото са имали епизоди на депресия. Изследването е направено от Karolinska Institutet в Стокхолм от Вигдис Аасхайм и колеги.

„С нарастващата тенденция на забавяне на раждането в страните с по-висок стандарт, дефиницията за млада майка, раждаща за първи път, обхвана нова група жени, изложени на психически заболявания по време на бременността и ранното родителство” заключават Аасхайм и сътрудниците му.

От себе си мога да добавя, че съвременната майка над 30 години е изключително загрижена за своята роля като родител. Често тя е високо образована и непрекъснато информираща се. Четейки нови и нови трудове върху родителството, у нея се загнездват подозренията, че не се представя перфектно, и това, заедно с физическата преумора, съпътстваща майчинството в началото, създава у нея високи нива на тревожност и чувство за вина. От друга страна повишеното внимание към детето и стремежът то да бъде предпазено от възможни опасности може да насади у него наченките на възможни бъдещи психологически проблеми.

Тенденцията, описана от моята приятелка в САЩ и по-развитите икономически държави преди време, се наблюдава вече и в България. Бидейки честна пред себе си, признавам, че погледнато от сегашна гледна точка, наблягах на своето образование и реализация, на правилния и внимателен избор на партньор, загърбвайки естествената си функция като жена – раждането.

Вероятно това е проблем на стотици и хиляди съвременни жени, стараещи се да намерят своето място, да изградят кариера, да изберат партньора си разумно, да си осигурят максимално добри условия за живот. Нека не забравяме нашите баби и прабаби, които в условията на Втората световна война са раждали по пет деца, без да се опитват да подсигурят всички тях с жилище и скъпо образование.

След като повечето изводи, свързани с късното родителство носят негативно послание, очевидно трябва да се замислим дали не чакаме твърде дълго и дали не отлагаме щастливия момент, заради незначителни поводи и ефимерни материални цели.

Още по темата

Публикации

Харесай ни във Facebook