Колонизацията с добри бактерии става постепенно. Веднага след раждането в червата на бебето преобладават ентеробактерии и стафилококи. Началото на кърменето е първият важен етап от колонизацията на чревната микрофлора, следван от периода на захранването. 

1. Етап 1: периодът на кърменето: БИФИДОБАКТЕРИИ

Чрез кърмата бебето получава основно бифидобактерии и лактобацили. Тези бактерии подпомагат усвояването на лактозата. 

В първите 6 месеца в червата на здравите деца преобладават бифидобактериите (90%) и лактобацилите. Тяхната роля е да помогне за съзряването на имунната и храносмилателната система. 

Рискове при ниски нива на бифидобактерии: алергии и затлъстяване
Според проучванията, смущения в микробиотата в ранния етап от живота, като ниски нива на бифидобактерии, предхождат развитието на някои заболявания като алергия (например атопичен дерматит, алергичен ринит, хранителни непоносимости) и затлъстяване.  

Добавки: На детето при нужда могат да се дават директно пробиотици за бебета като добавка в млякото.При невъзможност за кърмене, може да се включат специални адаптирани формули с добавка на нужните бифидобактерии.

1. Етап 2: периодът на захранването

Комбинирането на кърмата с храна от немлечен тип постепенно увеличава разнообразието от микробни видове в чревния микробиом. С твърдата храна се промотира растежа на бактерии, чиито гени позволяват усвояването на по-голямо разнообразие от въглехидрати, както и спомагат синтеза на витамини и др. от храната.Така постепенно се постига след първата година доминиране на представителите на родовете Firmicutes и Bacteroides, характерно за здравия микробиом.

1. Етап 3: Периодът от 2 до 3 г възраст

В този период микробиотата на детето добива характеристиките на тази при възрастните и за всяко дете се оформя индивидуална чревна флора. Дори еднояйчни близнаци формират различен собствен чревен микробиом.

Липсата на баланс в чревната микробиота в ранна детска възраст може да доведе до нежелани състояния, засягащи здравето както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Раждане с цезарово сечение, липса на кърмене, антибиотична терапия, твърде стерилна среда, в която детето расте и играе могат да са причина за израстване на нездравословен микробиом, резултатите от което са по-често боледуване, по-висок риск от наднормено тегло, алергии и хранителни непоносимости още от ранна възраст, астма, отражение върху развитието на мозъка и др. Затова много родители си задават въпроса дали приемът на пробиотици под формата на хранителни добавки може да помогне. Отговорът е да. В комбинация с подходящ начин на хранене и живот, това е възможно. 

Някои от видовете добри бактерии, които населяват нашите черва, са изолирани от природата и разработени под формата на пробиотици. Пробиотиците са живи микроорганизми. Повече за тях прочетете тук. Изборът на пробиотик трябва да е съобразен с конкретните нужди. Например, за да компенсира липсата на бифидобактерии в първите месеци след раждането, бъдещата майка и кърмачка може да приема бифидобактерии под формата на пробиотична добавка.  

1. Кои пробиотици са препоръчани за деца?

Всеки пробиотик съдържа различни полезни бактерии. Много е важно те да бъдат подбрани правилно. Водещите организации в областта на гастроентерологията са направили обстоен преглед на предлаганите на Европейския пазар (основно в Западна Европа) пробиотични добавки и тяхното действие, за да направят своите препоръки според степента на ефективност, включително при деца. Важно е да се знае, че и най-добрият пробиотик за едни може  да се окаже безполезен за други. Защото всеки има свой индивидуален микробиом и конкретни нужди от полезна микробиота, в зависимост от здравословния статус и проблем.

След обстойни прегледи и анализи, Европейското общество по педиатрична гастроентерология, хепатология и хранене - ESPGHAN, препоръчва следните пробиотици като подходящи при лечение на деца:

В  доклад от 2017 г Световната гастроентерологична организация излезе с подробни препоръки и за децата:

За дозировка се обърнете към лекаря или прочетете пълната версия на документа

 

Прием на пробиотици по време на бременност и кърмене

Приемът на пробиотици в късната бременност може да има благоприятно въздействие върху развитието на чревната микробиота на бебето. Засега има малко проучвания (основно с наложените на пазара продукти), но техните резултати дават основание за важни изводи. Така например, проучванията показват, че консумацията на бактерията Lactobacillus rhamnosus GG от майката засилва развитието на по-сложна и разнообразна Bifidobacterium микробиота у детето. Приемът на L. rhamnosus GG от бременни пък предава този щам на новороденото, като присъствието му е документирано за поне 6 месеца и само в определени случаи продължава до 24 месеца. Бебета, чиито майки са получили L. rhamnosus GG по време на късната бременност, по-често се колонизират с видовете, принадлежащи към най-изобилната група Bifidobacterium микробиота, присъстваща в червата на здрави кърмачета и в майчиното мляко, B. longum.

Обаче трябва да се отбележи, че отделно клинично проучване съобщава, че L. rhamnosus GG не модифицира микробното чревно разнообразие на бебетата, въпреки че насърчава полезен профил на Bifidobacterium. 
 

Пребиотична добавка

Пребиотиците са фибри (като състав от групата на олигозахаридите), които са неразградими в горните отдели на храносмилателната система. В дебелото черво те достигат и служат като храна на добрите бактерии. Налични са в природата (зеленчуци, кореноплодни, зърнени и др. открити са в храни като зеленчуци, пшеница и соя), но днес се предлагат и под формата на добавка – пребиотични фибри. Най-често изследваните съединения до момента са инулин от групата на фрукто-олигозахариди, някои глюко и галакто-олигозахариди. Важно е да отбележим, че майчината кърма съдържа естествени галактоолигозахариди, които подпомагат обогатяването на чревния микробиом с бифидогенна флора. Не всички олигозахариди са пребиотични: за да бъдат пребиотици, те не трябва да се разграждат в стомаха и тънките черва, и могат да бъдат ферментирани само от полезните бактерии, стимулирайки растежа/активността на лактобацили и бифидобактерии. Клиничните проучвания съобщават, че ранното пребиотично допълване (като галакто-олигозахарид и полидекстроза) през първите 2 месеца от живота може да облекчи симптоми, свързани с плача и тревожността при недоносени кърмачета. Освен това пребиотичното допълване в ранния неонатален период увеличава разпространението на Bifidobacterium longum в червата на бебето, като допълнително насърчава разнообразието на щамовете. Въпреки, че засега данните са ограничени, те предполагат, че пребиотичната добавка при бебета, изложени на микробни нарушения в началото на живота им, може да представлява жизнеспособна стратегия, благоприятна не само за чревната микробиота, но и за имунитета, метаболизма и стомашно-чревната функция на бебетата.
 

Синбиотична добавка

Комбинацията от пре- и пробиотици има синергитично благоприятно въздействие върху имунната и метаболитната системи. Модификацията на чревната микрофлора с комбинация от специфични пребиотици и пробиотици (познати като синбиотици) може да предложи нова и рентабилна стратегия за намаляване на риска от риновирусни инфекции и възстановяване на забавената колонизация на Bifidobacterium spp. при бебета, родени с цезарово сечение. Данни от клинични и предклинични проучвания показват, че някои алергии може да бъдат предотвратени чрез използване на синбиотици. Синбиотиците могат да повишат общите нива на антиоксидантния капацитет в майчиното мляко. Освен това синбиотиците могат да предотвратят драстичната загуба на тегло при кърмачки и да повишат наддаването на тегло на кърмачетата.

Източници:

https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1323893017301119
www.espghan.org/guidelines/nutrition/
www.worldgastroenterology.org/UserFiles/file/guidelines/probiotics-and-prebiotics-english-2017.pdf
Интервенционни стратегии при нарушена ос микробиота-черва-мозък след цезарово сечение