Виждали ли сте как изглежда тоалетната в училището на Вашето дете? А говорили ли сте за това дали и колко често я ползва то?

Често пъти не се замисляме за темата със санитарните възли, или пък дори да се замисляме, не го коментираме на глас – защото е неприлично, или пък защото ни се струва, че това не е много важна тема. Състоянието на училищните тоалетни е обществена тайна – всички сме ходили на училище, и всички знаем, че то е под всякаква критика. И съответно се радваме, че сме оставили този въпрос зад гърба си. За децата, които ходят на училище в момента – а именно повече от половината от децата в България, той обаче е съвсем актуален. Толкова актуален, че:

70% от децата всъщност избягват да ходят до тоалетната в училище, тъй като „смърди ужасно”, „няма врати” и дори „нашата тоалетна е външна и през студеното време трябва да ходим навън”.
 

Тоалетните ли са най-големия проблем на българското образование?

Тоалетните може и да не са най-големия проблем на българското образование, но със сигурност лошото им състояние създава сериозни рискове за здравето на учениците.

Проучване на Националния център за опазване на общественото здраве показва, че в тоалетните в училище липсват топла вода, сапун и тоалетна хартия. Нещо повече, в една немалка част от тоалетните не работят промивните устройства, или пък има „достъп на насекоми”. В България има все още над 150 училища, чиято тоалетна се намира извън сградата на училището, а видът й напълно отговаря на представата за „външна тоалетна”.  Изводът от изследването е, че в масовия случай, санитарните възли в училище не позволяват спазването на елементарна лична хигиена.

Наръчникът за родители на първокласници на Асоциация Родители казва:

„Много първокласници в училище виждат за първи път в живота си тоалетна с дупка. За малките дечица това е сериозен стрес.

Важно е да помогнете на децата да преодолеят стреса на тема тоалетна. Научете ги задължително да измиват ръцете си след ползването на тоалетната, както и да ползват мокри кърпички. Заведете ги в училищната тоалетна, помогнете им да я използват и най-вече – успокойте ги.”

Тоалетните са проблем и за по-големите деца - представете си как седите в училище, от пет до седем часа всеки ден, и не ползвате санитарния възел – например, защото вратите на кабинките не се затварят, а и само по миризмата можеш да разбереш къде се намира тоалетната. Напълно обяснимо е защо децата страдат от повишено напрежение и проблеми с концентрацията – потребността от решаването на задачите по математика вероятно идва доста след потребността от това да отидеш до тоалетната.

Целта: децата ни да са здрави

А според Световната здравна организация „здрави” включва физическото, психичното и социалното благополучие на децата.

Много от децата спират да пият вода, за да не им се налага да посещават тоалетната – което на практика води до дехидратация. „Стискането” пък от своя страна води до редица рискове за здравето – от инконтиненция и възпаление на отделителната система, до хепатит А, хемороиди и дори рак на дебелото черво.

От друга страна, опитът ни да възпитаваме хигиенни навици се проваля напълно – как винаги да си мием ръцете, при положение, че няма топла вода, няма сапун, а понякога няма и никаква вода? Парадоксалното поведение, което проявяваме, създава рискове и за психичното им благополучие – от една страна, по принцип винаги трябва да сме чисти; от друга обаче, не съществуват условия за това; от трета – смешно и срамно е да се говори по темата с тоалетните! Това създава негативно усещане за собственото тяло, предразсъдъци и недоверие към околните. И накрая, абсолютната незаинтересованост на всички към темата с тоалетните учи на незаинтересованост към общите пространства по принцип, нежелание за включване и принос към общността.

Какво трябва да се случи, за да се променят нещата?

Необходимо е Министерство на здравеопазването да въведе стандарт, който да казва как точно трябва да изглежда една училищна тоалетна – да има топла вода, сапун, тоалетна хартия, да бъде почиствана редовно и начина, по който трябва да се чисти. Освен това трябва да бъдат отделени целеви средства за ремонт на тоалетните, който да позволи те да отговарят на стандарта.

Директорите на училищата също трябва да планират как да управляват училищните тоалетни така, че те да останат в добър вид, и да имат отделен бюджет за консумативи и почистване. От директора на училището зависи много, и ако санитарният възел е приоритет като основна потребност, то е напълно в неговата власт да подобри ситуацията.

Разбира се, голяма част от отговорността е на самите ученици – тоалетните никога няма да бъдат в добър вид, освен ако не бъдат пазени и оставяни в добрия вид, в който сме ги намерили.

Разбира се, може да се стигне и до абсурдни ситуации – като например, в едно варненско училище, в което е направен ремонт на тоалетните, но пък след това те са заключени – „за да не ги цапат децата”.  Именно за да не изпадаме в подобни ситуации, трябва всички – държавни институции, родители, учители, директори – да се съгласим около това, че здравето на децата е на първо място, и училищните тоалетни са приоритет.

Какво можем да направим ние самите?

Като родители можете да направите няколко неща:

да проверите състоянието на училищните тоалетни в училището на собственото си дете и да откриете има ли проблем

да подкрепите петицията, с която искаме приемането на Наредба, която да зададе стандарта за училищни тоалетни и отпускането на целеви средства за ремонт и поддръжка.

да поговорите с директора на училището за значението на това училищните тоалетни да бъдат годни за ползване. Можете дори да му препоръчате Практическото ръководство за управление на училищните тоалетни, което да му помогне.

много важно – да поговорите със своя ученик за това колко е важно да пазим общите пространства във вида, в който сме ги намерили – независимо дали става дума за чистотата на училищните тоалетни или хвърлянето на боклуци по улицата. В крайна сметка, това зависи най-вече от нас самите.

„Малка или голяма е нуждата от нови училищни тоалетни” е инициатива на Национална мрежа за децата (НМД), която има за цел да подобри състоянието на санитарните възли в училище. НМД поставя въпроса за пръв път през 2010 година и оттогава настоява за адекватни действия от страна на всички заинтересовани лица.

Национална мрежа за децата е обединение от 115 организации от цялата страна, работещи с и за деца и семейства. Повече на www.nmd.bg