Ненасилствената комуникация (ННК) е метод за общуване, създаден от американския психолог д-р Маршал Розенберг, който ни учи как да разбираме и осъзнаваме емоциите си, как да намираме какво ги предизвиква и как да ги изразяваме в общуването си с другите, така че да преживяваме по-силна връзка с тях, основана на взаимно уважение, разбиране и подкрепа.

Независимо от ролите, които изпълняваме в живота – било то на родители, на деца, на служители – ако погледнем в по-широк мащаб, ние сме най-вече хора, които преживяват определени емоции и имат свои ценности и потребности, които се опитват да удовлетворят. Затова общуването с другите отвъд ролите в семейството и йерархията в обществото, през емоциите и потребностите, всъщност създава мост между хората и позволява по-качествени и обогатяващи взаимоотношения.

В този ред на мисли, приемаме децата като наши партньори, които също като нас изпитват различни чувства и имат своите нужди, които се опитват да задоволят. При общуването с тях, ако ги уважаваме и им даваме

свобода да изразяват емоциите си,

ако се опитваме да разберем потребностите отвъд поведението им, ако осъзнаваме своите емоции и потребности и търсим начини да ги зачетем, учим децата си още от малки на емоционална интелигентност, която е ключово умение за съвременния начин на живот.

Важно е да учим децата да изразяват чувствата си с думи, да обогатяваме речника им от емоции, да могат да назовават от какво имат нужда и да отправят молби за постигане на тези нужди – които са стъпките на ненасилствената комуникация в изразяването. Тези умения не само биха обогатили живота им, но са и жизнено значими за създаване на успешни взаимоотношения, за ясна комуникация и разрешаване на конфликти.

Важно е като родители да имаме умения за емпатия, казано по-просто съпреживяване. Да можем да изслушваме децата си, да разбираме какво преживяват и какво биха искали, за да са щастливи и спокойни. И освен това да можем да разграничаваме собствените си емоции, да намираме корените им – а това са значимите за нас неща като важни ценности и потребности (доверие, уважение, подкрепа, разбиране и др.) и да търсим начини да посрещнем както нуждите на децата, така и нашите собствени, за да преживяваме повече спокойствие и удовлетворение от живота.

Последното не означава, че трябва винаги

да изпълняваме всички желания и нужди на децата,

но ако не можем да го направим, препоръчително е да обясним причината и да покажем разбиране към преживяването на детето, да му дадем да разбере, че то е значимо за нас и че неговите чувства и нужди са чути и че му даваме достатъчно свобода да ги изрази. По този начин въпреки, че отказваме да изпълним желанието му, пак се грижим за връзката ни с детето.

Всяка емоция е енергия, която се заражда в нас и иска да бъде изразена и да се освободи по някакъв начин. Децата естествено изразяват емоциите си и нямат бариери, които да им пречат. Родителите могат да ги насочват в този процес, като ги подкрепят да обясняват с думи какво се случва с тях,

но не и да карат децата да потискат емоциите,

което в бъдеще може да повлияе негативно на здравето им на всички нива – физическо, емоционално и психическо.

Все повече осъзнаваме важността да градим умения да преминаваме успешно през различни ситуации, да се справяме с емоциите си, да намираме взаимно приемливи решения, да поддържаме дълготрайни отношения. И за всичко това е нужно да сме емоционално интелигентни, което би ни донесло удовлетворение, щастие, спокойствие и здраве. Струва си да възпитаваме такива умения у себе си и у децата си, ако искаме да се погрижим и ние и те да живеем пълноценно и успешно.

Авторката е магистър фармацевт-хомеопат, води занимания по ННК за деца в Communication Academy