Меню

Микробиомът – запознаване с микроорганизмите в нас

Микробиомът – запознаване с микроорганизмите в нас

По време на бременността, в първите дни след раждането и до втората-третата година се поставя основата на общността от микроби, която живее в нас. Затова е важно да знаете повече за тях – Микробиом и как да ги поддържате в баланс, добро здраве и числено превъзходство на добрите.

Какво е микробиом?

Това е съвкупността от микроби (бактерии, вируси, гъбички) с техните гени в нас. Сред тях най-много са бактериите. Има добри и лоши бактерии. Добрите, наричани още пробиотични (про = ЗА, биос = ЖИВОТ), се грижат за нашето здраве и живот. Лошите бактерии, както и вирусите, са патогенни (патос = БОЛЕСТ, генезис = СЪЗДАВАНЕ), т.е. създаващи болест, болестотворни. Сред гъбичките също има добри и лоши, а някои бактерии са гранични, т.е. могат да станат лоши при променени условия в нашето тяло.

  1. Микробите са в баланс с нас, когато добрите са повече от лошите. Важно е добрите да бъдат разнообразни по вид и по щам, защото всеки е с различна роля и взаимно си влияят.
  2. Броят на микробите в нас надвишава броя на собствените ни клетки и гени. Затова сме зависими от тях.

Нежеланите гости

Микробите са живи микроорганизми. Но освен тях, в нашето тяло могат да попаднат и неживи чужди тела, срещу които нашата имунна система да реагира. Заедно с патогените, можем да ги наречем нежелани гости:

  1. ЖИВИ МИКРООРГАНИЗМИ:
  • Патогени – бактерии, вируси, гъбички, паразити. 
  1. ЧУЖДИ ТЕЛА:
  • Частици и молекули в храната – пестициди, химикали и токсини, оцветители, консерванти, гмо продукти, тежки метали. 
  • Молекули от прием на лекарства – антибиотици, цитотоксични лекарства, хранителни добавки с високо съдържание на лактоза.
  • Алергени (например полени, фъстъци и т.н.) 
  • Несмлени молекули храна – глутен (в зърнените храни), казеин (в млякото), лактоза (в млякото). 

Чрез въздуха нежелани гости имат достъп до лигавиците на носа и устата ни, а чрез храната – до лигавиците на храносмилателния тракт. 
 

Къде живеят микробите? 

Върху лигавиците. Лигавиците, така да се каже, са нашата „обвивка” отвътре. Те покриват вътрешната част на носа и устата, както и стените на червата ни (най-много микроби живеят там). Добрите микроби се грижат нежелани гости да не преминават навътре към кръвта и лимфата. Чрез кръвоносната и лимфната система те могат да достигнат до всички органи и клетки и да ги заразят или увредят. Кръвта и лимфата ни са забранена зона за всички бактерии и други нежелани гости, включително и за добрите.
 

Какво правят добрите микроби?

  • ПОМАГАТ храната да бъде добре смляна и хранителните вещества (например млечните протеини, пшеничните протеини (глутен), както и млечната захар – лактозата) – пропуснати през чревната лигавица и усвоени от клетките.
  • ПРОИЗВЕЖДАТ различни хранителни вещества – витамини, фолиева киселина и др. По този начин осигуряват постоянно снабдяване на тялото с витамини – нещо, което не можем да осигурим по друг начин.
  • ПРЕЧАТ и ограничават заселването на лигавиците с патогени. 
  • РАЗПОЗНАВАТ патогените и не позволяват преминаването им през лигавиците. 
  • ОБУЧАВАТ нашите имунни клетки да разпознават и обезвреждат нежеланите гости и да толерират добри бактерии да не реагират срещу тях.
  • ПРОИЗВЕЖДАТ собствено оръжие (метаболити) срещу нежеланите гости и го пускат да циркулира в кръвта – нещо като подкрепление за имунните клетки.
  • КОМУНИКИРАТ с клетките в други наши органи и им казват как да действат. Включително с нашия мозък и затова се казва, че могат да контролират характера и поведението ни, както и да влияят на развитието.
     

Защо здравият микробиом е важен

Липсата на баланс в чревния микробиом в ранна детска възраст може да доведе до нежелани състояния, засягащи здравето както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Грижата за добрите бактерии в нашите черва остава важна през целия ни живот.

  1. Микробиом и имунен отговор

В лигавиците и най-вече в кръвта има имунни клетки. Те разпознават и нападат нежеланите гости, за да ги спрат. Когато е насочена към заразени с бактерии или вируси клетки, тази тяхна реакция се нарича имунен отговор при инфекция. Имунен отговор може да се отключи и към други чужди тела – например чужди тела алергени, или токсини, или несмлени добре частици от храни. 

  1. Микробиом и хронични възпаления

Когато постоянно през лигавицата преминават нежелани гости и имунните клетки постоянно се налага да реагират срещу тях, има и постоянно, т.е. хронично възпаление. Понякога, под обстрела на имунните клетки попадат и наши собствени клетки. Засягат се един или повече органи. Говорим за автоимунни заболявания: диабет, лупус, ювенилен артрит, псориазис и др.
 

ВАЖНО: алергиите, атопичният дерматит, астмата, затлъстяването, диабетът са възникнали в резултат от хронично възпаление, засягащо наш орган.

 

  1. Микробиом и храносмилателни проблеми


При здравите хора, лигавицата се покрива от плътен слой добри бактерии – здравословен чревен микробиом (микрофлора). Тези бактерии са способни да неутрализират „нежеланите гости” и да „хранят” клетките на чревната стена. Ако са увредени обаче, това не се случва. Патогени заемат мястото им в лигавиците, увреждат клетките на чревната стена и тя става пропусклива за нежелани гости – пропускливи черва, възпалени черва. Лошото е, че и самите патогени произвеждат токсини, консумират желязото, което приемаме чрез храната, а в същото време няма достатъчно от добрите бактерии, които да произвеждат ценни хранителни вещества за нас и за чревната стена. Появяват се хранителни дефицити. Имунните клетки, намиращи се в чревните стени, също се увреждат.
Именно това е състоянието при хора, което д-р Наташа Кембъл-Макбрайд дефинира като синдром на храносмилателната система и психиката – GAPS, описан в едноименната ú книга. GAPS е „заболяването, което е източник на проблемите, криещо се в храносмилателната система и проявяващо се като всякаква комбинация” от следните симптоми: аутизъм, астма, екзема, хиперактивност, диспраксия, дислексия, алергии, както и на друга група състояния: шизофрения, депресия, хранителни разстройства др. Връзката със състояния, засягащи ума и психиката се обяснява с пропусканите през увредената чревна стена токсини (връзка Черва-Мозък), които достигат до мозъка, както и с пропускането на неправилно храносмлени протеинови молекули като тези на глутена (зърнени храни) и казеина (мляко и млечни). Така, пише д-р Макбрайд, те се превръщат във вещества със структура, подобна на морфина и хероина и достигат до мозъка.


 

Кога започва всичко това?
В книгата си, д-р Макбрайд пише следното:
„Храносмилателните проблеми започват в периода на отбиване на кърмачето или в периода, в който майчината кърма се заменя с адаптирано мляко и се въвеждат други храни. В много случаи родителите ясно си спомнят, че диарията и запекът са започнали през втората година, но като се замислят, се сещат за това, че детето им също така е имало колики, повръщане (рефлукс) или други симптоми през първата си година. Когато един възрастен не е имал проблеми с храносмилането в детството, те започват в по-късна възраст в следствие на определено събитие, което е увредило здравето му. През втората година от живота много деца с GAPS стават капризни по отношение на храната, отказват много неща и ограничават начина си на хранене до няколко храни, обикновено съдържащи нишесте и захар – зърнени закуски, хрупкави закуски, чипс, пуканки, торти, бисквити, сладки, банани, хляб, ориз, подсладени кисели млека. Повечето от тези деца отказват да ядат зеленчуци, плодове (освен банани), меса, риба и яйца… освен това е много рядко родители на деца с GAPS да описват процеса на изхождане на детето като нормален.”
 

Важните моменти за изграждане и поддържане на добър микробиом

В първите дни се посяват семенцата на нашия бъдещ микробиом. Оформянето му продължава до около третата година. Раждане с цезарово сечение, липса на кърмене, антибиотична терапия, твърде стерилна среда, в която детето расте и играе могат да са причина за израстване на нездравословен микробиом, резултатите от което са по-често боледуване, по-висок риск от наднормено тегло, алергии и хранителни непоносимости още от ранна възраст, астма, отражение върху развитието и поведението и др.


 

Здравословно хранене за здрав микробиом

За да живеят, растат и да се размножават, микробите използват хранителните вещества от храната, която приемаме. Лошите предпочитат въглехидрати – сладкото, мазното и като цяло нездравословните храни. Добрите – здравословните храни като плодовете и зеленчуците. Когото храним по-добре, той расте и се множи повече. Това означава, че ако се храним предимно с вредна храна (сладко, тестено, рафинирани брашна и т.н.), ще надделеят лошите. От своя страна, те ще искат още такава храна. За да си я получат, ще подават сигнали към мозъка ни. От там идва желанието ни за вредна храна. За щастие, и обратното е валидно. Ако от малки научим децата на здравословна храна, ще подтиснем глада на лошите бактерии, ще позволим на добрите да управляват вкусовете и желанията ни.
 

Как се заселват микробите в нашето тяло?

  1. Раждане – Заселването с добри бактерии се постига в първите дни след раждането – през устата при преминаването през родовите канали (естествено раждане) и кърменето. Посяват се „семенцата” на бъдещия ни микробиом. Важен е и контактът с кожата на майката. 

При раждане секцио, бебето не минава през родовите канали и съответно не получава намиращата се там „порция” добри бактерии. Чрез кърмене е възможно да се възстановят част от пропуснатите при цезарово сечение добри бактерии в червата (чревен микробиом = чревна микрофлора).

  1. Кърмене – Решаващо е дали бебето приема майчина кърма. Некърмените деца имат различен микробиом от кърмените. Това е така, защото майчината кърма довнася значима порция от важните за кърмачетата добри бактерии (основно бифидобактерии и лактобацили), както и разнообразни видове олигозахариди – храната на добрите бактерии, наричана още пребиотици и разбира се защитни антитела от майката. Едва няколко вида от тях се включват в състава на млеката за кърмачета. 

Първите заселници трябва да са предимно бифидобактерии и лактобацили. Именно те ще помогнат за съзряването на храносмилателната и имунната система, ще ОБУЧАТ имунните клетки да разпознават желаните от нежеланите гости. Това обучение е постепенно – затова малките бебета постепенно се излагат на околната среда. Затова ги пазим повече – имунната им система още не е напълно готова да се справи. Затова ги захранваме внимателно. Първите храни, особено предложени твърде рано, могат да предизвикат имунна реакция. Затова с първите срещи с вируси (в яслата или детската градина) децата боледуват по-често.

  1. Свободна игра – Важно е да се знае, че лазейки, слагайки в устата си какво ли не, децата си доставят немалко полезни бактерии и разнобразяват чревната си микрофлора. 
ВАЖНО: Неадекватното използване на дезинфектиращи препарати за почистване и на антибиотици унищожава добрите бактерии в нас и около нас.


Всички наши микроби влияят на вкуса ни и на това да желаем храната, която е важна за тях самите. Нашите вкусови предпочитания се формират в ранното детство и зависят от вкусовете, които усещаме в утробата, чрез кърмата и първите храни. Затова чрез храната, която предлагаме на детето в първите години, „програмираме” и неговите вкусове, съответно, неговото здраве.
 
Според проучванията, смущения в микробиома в ранния етап от живота, като ниски нива на бифидобактерии, предхождат развитието на някои заболявания като алергия (например атопичен дерматит, алергичен ринит, хранителни непоносимости) и затлъстяване.



Материалът е написан и публикуван в книжното издание "Дневникът на мама и татко" от октомври 2018 г

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook