Национално представително проучване на нагласите на учениците в 6-ти клас

Важни цифри:

1. 95% от децата смятат, че е важно да ходят на училище
2. 33% ходят на училище, за да научат нови неща
3. 21% ходят на училище, за да си намерят работа
4. 70% от децата се чувстват добре в класната стая
5. 66% казват, че учителите обръщат специално внимание на децата, които имат трудност в училище
6. За 26% причината да харесват училище са учителите
7. 9% не са ходили на детска градина
8. 10% не живеят с родителите си (в т.ч. на 3% родителите са в чужбина)
9. 12% ежедневно пътуват до друго селище
10. 12% нямат приятели на същата възраст там, където живеят
11. На 14% се случва да работят, за да изкарат неща
12. 18% имат трудности с българския (ежедневният език в средата им е друг)
13. 59% от децата не харесват тези предмети, които са им трудни
14. 46% от децата не харесват тези предмети, които са им скучни
15. Поне 23% са от крайно бедни домакинства

Изводи

Идеалният учител се отнася добре към децата (38%). Поднася и обяснява по разбираем начин учебния материал (23%). Интересен е (12%). Помага на децата (11%). Основните страхове на шестокласниците са свързани с училището. Страх от несправяне и провал с учебния материал (57%). Подигравки от съученици (37%). Лошо отношение от страна на учителите (34%). 18% се боят от агресия в училище.

Около 30-35% от изследваните деца са рискови от гледна точка на мотивацията за учене и продължаване на учението. Успехът им е под Добър (4.00). Основното, заради което ходят на училище са приятелите, възможността да поиграят и общуват с връстници. Харесват само 1-2 учебни предмета (от които единият е "Физкултура и спорт'', а другият е ''Музика'' или 'Информационни технологии'. Срещат сериозни трудности по основните предмети. 4 пъти по-вероятно е в риск да се окаже дете, което расте в чуждоезикова среда, отколкото в българоезична. 3 пъти по-вероятно е същото, ако детето не е ходило на детска градина, отколкото ако е ходило. 2 пъти по-вероятно е, ако не живее с поне един от родителите, отколкото ако живее с тях. 2 пъти по-вероятно е, ако живее и учи в село или малък град, отколкото ако е в областен център или столица. При равни други условия, посещаването на занималня намалява поне с 30% вероятността детето да изпадне в риск.

Изследването регистрира като успешни мерки и усилия по превенция на рисковете от отпадане на тези деца от училище. Развитие на извънкласни форми за ангажиране, акцент върху спорта или някакво изкуство, обхващането им в занимални, практиката да се допитват до ученици по въпроси, които са важни за тях, възможностите децата сами да инициират и организират празници и събития в училище, противодействия на агресията, дискриминацията, двойните стандарти в отношението към децата, опитите за ранна и практически насочена професионална ориентация.

Роля на местната общност 

Когато семейството и училището нямат достатъчен собствен капацитет да изпълняват социализиращата си роля, местната общност може да помогне. Това е особено ефективна локална стратегия в депресивните селища и общини, в които училищата съществуват в режим на оцеляване и маргинализация.
Резултатите от количественото и качественото изследване подкрепят извода, че когато училището се отвори към света около себе си и този свят навлезе в него със своите позитивни образци, перспективи, знания и умения, нараства вероятността децата в риск да намерят в училището и ученето нещо увличащо, интересно, полезно за себе си.

Какво искат децата 

1. Интересно поднесен материал.
2. Учене чрез преживяване.
3. Извънкласни дейности.
4. Справедливи и подкрепящи учители.

© Център за приобщаващо образование, 2016

Снимка: pixabay.com