“... Не е нужно промяната да бъде борба. Промяната може да се случва и по-лесно.

Г-жа Слончева

Фокус към решения

В тази публикация няма да намерите рецепта за забогатяване, или съвет за добра забавачка, или пък как да склоните децата да ви слушат. Предлагам ви нещо далеч-далеч по-полезно.

Бих могла да ви кажа как успях с моите пораснали вече деца, но моите деца не са вашите деца. Вие не сте аз. Сигурно не живеете, където живея аз и може би не харесвате занимания, които аз харесвам. С други думи, експертните съвети стигат само дотам, докъдето се вместват в конкретната ситуация, в която се намираме.

Наместо това, краткият текст, който предлагам, се отнася до това как бихте могли да добавите ново измерение в разговорите си с другите хора, как да вървите напред като прилагате един подход, наречен Фокус към решения. С него вие минавате встрани от причините на проблема и се насочвате право към решението.

Къде и кога

Преди 30 години, Фокус към решения се появи като название за вид кратка терапия, изградена от Стийв де Шазер и Инсу Ким Берг, семейни терапевти от Милуоки, САЩ. Подходът бързо си проправи път и към други професионални територии, например в коучинга и организационното развитие. Сега се използва по целия свят в здравната и социална сфери, бизнеса и образованието.

Започнах да работя с Фокус към решения преди около десет години. Обучила съм много професионалисти да го практикуват. Приятели и познати отдавна ме питат как могат да научат повече.

Научава ли се?

Всеки може да използва Фокус към решения. Лесно се научава и с малко практика става естествена алтернатива на “разрешаване на проблемите". Няма да мине много време и ще разберете, че насочването към проблемите не винаги е най-доброто решение.

Проблемите

Знаем, че когато изникне проблем, много експерти отделят значително време и внимание да разсъждават върху проблемите, да говорят за тях и да ги анализират, докато в същото това време, болката и страданието продължават. Времето и огромните усилия, които  се изразходват за разговори върху проблема биха могли да се използват да се търсят решения, които да доведат до видимо облекчение и при това възможно най-бързо.

Проблемите не продължават през цялото време. Дори и при най-упоритите от тях има кратки моменти, когато трудностите не се забелязват или пък силата им намалява. Именно в тези промеждутъци от време, когато проблемите не са толкова тежки или пък изобщо ги няма, хората вършат много положителни неща и при това  без напълно да го съзнават. Когато вкарат тези малки постижения в орбитата на съзнанието си и ги правят отново и отново, хората подобряват качеството си на живот и стават все по-уверени в себе си.

Вяра

И, разбира се, нищо не помага на човек да повярва в себе си и живота по-добре, отколкото поредицата от малки успехи. Когато хората хранят надежда, те искат да направят своя живот и този на семействата си по-добър. Започват да вярват в бъдещето и желаят да постигат все повече.

И тъй като тези решения понякога вече се случват и произтичат от самия човек, повторенията на успешното поведение се получават по-лесно в сравнение с овладяването на голям пакет от нови решения, които е възможно да са работели за някои други хора. И в това се състои краткият аспект на нашия подход. Поради това, че полагат по-малко усилия, хората с готовност повтарят успешните поведения и продължават да се променят.

Едно мое откритие

Преди няколко години попаднах на книжка с девет приказки. За по-малко от час тя стана моята книга и оттогава не напуска работната ми маса. Книжката се казва Г-н Мечо иска да бъде обичан, и други приказки как да направим промяната по-лесна. Авторът е мой колега, Паоло Терни и живее в Калифорния. Получих разрешение да преведем и издадем книгата на бългaрски и го направихме заедно с друг колега-съмишленик тук, Боян Страхилов.

Предлагам ви една от приказките и се надявам да се насладите на нейната простота и краткост

ГОСПОДИН ВРАБЧО ГРАДИ ГНЕЗДО

Г-н Врабчо искаше да построи чудесен дом за любимата си г-жа Врабча. И така, той отиде при г-н Маймунски и го попита, „Г-н Маймунски, искам да построя едно наистина специално местенце за г-жа Врабча. Как мога да го направя? ”

Г-н Маймунски каза, „Няма нищо по-лесно! Ще й построиш голяма къща.”

Г-н Врабчо му отговари, „ Знам само как да свия гнездо. Как се строи къща?”

Г-н Маймунски каза, „Лесно е! Първо издълбаваш дълбока дупка. След това поставяш здрави основи. После изграждаш стени от дърво и правиш прозорците. И след това вдигаш покрива!”

Но Г-н Врабчо е толкова мъничък! Човчицата му не може да изкопае голяма дупка. Мъничките му нокти не могат да вдигат стени. Никога преди това не е градил къща! Той само и единствено знае как да вие гнезда. Нещастен, г-н Врабчо отлетя нанякъде.

След това Г-н Врабчо отиде при г-жа Слончева и каза, „Г-жа Слончева, искам да построя едно специално местенце за г-жа Врабча. Как да го направя?”

Г-жа Слончева попита, „Как би изглеждало това специално местенце?”

Г-н Врабчо отговари, „Ооо! Ще свети и искри отвсякъде! Но аз изобщо не знам как се строи къща!”

Г-жа Слончева попита, „Г-н Врабчо, а какво можеш да строиш?”

С гордост г-н Врабчо отговари, „Строя прекрасни гнезда! С човката събирам малки клончета. Хващам се здраво за дървото с нокти и увивам клончетата. Наистина знам как да правя гнезда. ”

Г-жа Слончева попита, „Г-н Врабчо, а как би направил гнездото лъскаво и красиво?”

Г-н Врабчо отговари, „Докато вия гнездото, ще поставям лъскави парченца тук-таме. Парченце стъкло тук, станиол от дъвка там. Прекрасно ще се получи!”

Намерил отговор на въпроса си, г-н Врабчо отлетя радостен и щастлив.

------------------

Леа Давчева е доктор на педагогическите науки, основателка и директорка на АХА моменти – Център за междукултурност, Фокус върху решения и Гостоприемно лидерство  www.ahamoments.eu

Тя е обучителка и коуч с международна практика и (съ-) авторка на книги, статии и учебни материали.