Откъс от книгата „Лабиринтът на порастването" на Лиса Дамур.

През първия семестър от последната ми година в колежа професорът, който ми преподаваше в курса по психологически тестове, ми подаде куп тестови карти с мастилени петна на Роршах, за да изчисля резултатите. Преди да ме изпрати, той безцеремонно каза: „Провери два пъти възрастта на човека, чийто тест изчисляваш. Ако е тийнейджър, но мислиш, че е възрастен, ще заключиш, че е възрастен с психоза. Но това си е просто нормален тийнейджър.“

Две години по-късно се натъкнах на картина на съзряването, описана от Ана Фройд:

Приемам, че за едно подрастващо момиче е нормално да се държи за продължителен период от време по непоследователен и непредсказуем начин; да се бори с импулсите си и да ги приема; да обича родителите си и да ги мрази; да се бунтува срещу тях и да зависи от тях; дълбоко да се срамува да признае пред другите, че има нещо общо с майка си, но и неочаквано да желае да провежда сърдечни разговори с нея; да имитира с готовност околните, докато все по-силно търси собствената си идентичност; да бъде по-идеалистична, артистична, щедра и алтруистична, отколкото ще бъде някога в живота си, но да бъде също и обратното: себична, егоистична, пресметлива. Подобни върхове, спадове и крайни противоположности биха се приели като силно абнормални през всеки друг период от живота. През този период може да означават само, че личностната структура на възрастен може да отнеме доста време, за да се оформи, че въпросният индивид не спира да експериментира и че не бърза да обръща гръб на възможностите.

Помислих си: „Охо. Ето отново същото нещо: при тийнейджърите нормалното изглежда като лудост.“

Двайсет години по-късно не е нужно да отчитам тестове с мастилени петна или да чета Ана Фройд, за да знам, че здравословното развитие на тийнейджърите може да изглежда доста нерационално. Родителите ми разказват за това всеки ден. Описват как някакъв дребен дразнител – като например, когато момичето разбере, че дънките, които иска да облече, все още са в пералнята – може да се превърне в емоционално земетресение, което да изкара всички у дома от равновесие. Описват как спокойната им преди дъщеря сега крещи, когато е във възторг, и как уравновесеното им на 11-годишна възраст момиче преживява сривове за дреболии на 14-годишна възраст. И това не е само защото чувствата на тийнейджърите са силни, а и защото са хаотични. Чувам как „най-лошият ден в историята на Вселената“ може да се превърне внезапно в „най-хубавия ден в живота ми!“, ако някой връстник, по когото момичето си пада, ѝ изпрати закачливо съобщение. Както казва една от приятелките ми: „Дъщеря ми вече е изпитала пет различни екстремни емоции преди осем сутринта.“

Внезапната мощ на чувствата на тийнейджърката може да хване родителите неподготвени, защото между 6- и 11-годишна възраст децата преминават през фаза на развитие, която психолозите наричат латентна. Както внушава терминът, променливите настроения на ранното детство утихват и момичетата стават доста спокойни, докато не се превърнат в тийнейджърки и емоциите отново не ги връхлетят. Скорошното развитие в науката за мозъка предлага нови прозрения за това защо латентният период приключва в този момент. Въпреки че преди приемахме, че мозъкът спира да се развива някъде около 12-годишна възраст, сега вече знаем, че той се премоделира драматично през тийнейджърските години. Проектът по обновяването му следва модела, по който мозъкът е расъл в утробата. Започва от по-дълбоките, първични части (лимбичната система) и после преминава към по-горните, външни области (кортексът), където се изпълняват функциите, които различават хората от другите животни. Промените в лимбичната система подсилват емоционалните реакции на мозъка, като проучванията показват, че центровете на чувствата под мозъчната кора всъщност са по-чувствителни при тийнейджърите, отколкото при децата и възрастните. Например едно конкретно проучване използвало функционален магнитно-резонансен томограф, за да наблюдава мозъците на тийнейджъри, които реагират на емоционална информация в реално време. Изследователите показали на деца, тийнейджъри и възрастни изображения на уплашени, щастливи и спокойни лица, докато наблюдавали активността на амигдалата – ключов фактор за емоционалните реакции на лимбичната система. В сравнение с мозъчната активност на децата и възрастните, амигдалата на тийнейджърите реагирала силно на уплашените и на щастливите лица. С други думи, емоционалната информация звъни като гонг за тийнейджърите и като звънец за всички останали.

При ремоделирането на мозъка от долу нагоре фронталната мозъчна кора – частта от мозъка, която упражнява успокояващо, рационално влияние – не се включва напълно преди достигането на зрялост. Това означава, че реакциите на лимбичната система вземат превес над контролните механизми на префронталната мозъчна кора. Простичко казано, интензивните емоции избиват и въвеждат вас и дъщеря ви в нов период на емоционални катаклизми.

Възрастните често казват на тийнейджърите, че чувствата им са се разбеснели поради „хормоните“. Това обикновено не се приема много добре, а и вероятно е невярно. Въпреки очевидното съвпадение между началото на пубертета с характерните за него акне, периоди на бърз растеж и телесна миризма и интензифицирането на емоциите на дъщеря ви, научните доказателства подсказват, че влиянието на пубертетните хормони върху настроенията на тийнейджърите в най-добрия случай е индиректно. Всъщност проучванията откриват, че хормоните реагират на – или дори могат да бъдат потиснати от – други фактори, които влияят върху настроението на дъщеря ви, като например стресиращи събития или качеството на връзката ѝ с вас. С други думи, промените в мозъка на дъщеря ви и събитията, които се случват около нея, е по-вероятно да определят настроението ѝ, отколкото хормоналните промени вътре в нея.

Ето го и извода: това, което показва дъщеря ви, отговаря на това, което реално преживява. Наистина нещата са точно толкова интензивни, затова вземайте чувствата ѝ на сериозно, независимо колко преувеличени може да изглеждат. Интензитетът на чувствата на дъщеря ви ни води към линията на развитие, която ще разгледаме в тази глава – линията, при която тя се научава как да обуздава всичките тези емоции. Момичетата може да навлизат в пубертета във вихър от страсти, но искаме да пристигнат в зрелостта с увереността, че могат да се справят с чувствата си и да ги използват добре.

Родителите, които са изненадани от драматичните върхове и спадове на дъщеря си, могат да изгубят от поглед факта, че и тя самата е доста шокирана. В началото на кариерата ми моя по-възрастна колежка ми даде един от най-добрите професионални съвети, които някога съм получавала. Тя каза: „Винаги имай предвид в работата си, че всяка тийнейджърка тайно се тревожи, че е побъркана.“ От дните, в които отчитах резултатите на тестовете на Роршах, размишлявам върху факта, че здравите тийнейджъри могат да изглеждат побъркани на възрастните, но все още не ми беше хрумнало, че самите тийнейджъри се тревожат за собственото си психично здраве. Но те, разбира се, го правят. Едно момиче може да се разплаче заради това, че дънките ѝ са за пране, докато същевременно си мисли: „Какво ми става?“ Тийнейджърите помнят тихите води на латентния период и често са също толкова обезпокоени като родителите си от бурното море на подрастването.

Винаги помня съвета на колежката ми, когато за пръв път се срещам с някое момиче в практиката си. Колкото и голямо желание да има тя да говори с мен, колкото и разбираеми да са предизвикателствата пред нея, приемам, че една част от нея си мисли: „Истина е. Аз съм откачена. Понеже ето ме нà тук, разговарям с психолог.“ Използвам всеки инструмент, с който разполагам – думите, тона и поведението си, – за да уверя, че я виждам като способна и цялостна и че можем да бъдем равностойни партньорки в опита си да обясним това, което я е довело при мен. Ще перифразирам великия невролог Оливър Сакс – аз не посрещам момичетата с мисълта „Какви затруднения има това момиче?“, а „Какво точно момиче се сблъсква с тези затруднения?“.

Така че, ако подрастващата ви дъщеря се развива нормално, значи живеете с човек, който тайно се тревожи, че е побъркан, и който може да има резултат на психологически тест като този на възрастен с психоза.

Можем да добавим също и че живеете с момиче, чиято ключова система за подкрепа – нейното племе – се състои от връстници, които също са в пика на реактивността и хаотичността в живота си. Дъщеря ви всеки ден полага големи усилия да обуздае силните и непредвидими емоции, за да може да продължи да върши всичко останало, което иска да прави.

За да се справи с цялата тази интензивност и да предотврати чувството, че е луда, тя ще поиска помощта ви. В зависимост от момента може да ви помоли директно за подкрепа, може да разтовари чувствата си върху вас или може да ви накара да изпитвате определено чувство заради нея. Понякога ще разпознаете ролята, която ви моли да играете, друг път ще оцените ролята си в ретроспектива (може би). Ако разберете усилията на дъщеря си да обуздае емоциите си, това ще ви позволи да не полудеете, докато се опитвате да ѝ помогнете самата тя да се почувства уверена.