Меню

Оценка на привързаността след навършване на 1 г.

Оценка на привързаността след навършване на 1 г.

Откъс от книгата "Спокойни родители – щастливи деца" с автор д-р Лора Маркам

Връзката между родителя и детето се гради особено интензивно в първите три години от живота. Отделянето от родителя и поставянето на детето в „Необичайна ситуация“ предизвиква ответна реакция.

 

Да разгледаме какво се случва с връзката между родител и дете, когато бебето ни влезе във възрастта на „ужасните две“.


Тази „Необичайна ситуация“ води до кратка, но стресираща раздяла и повторно сближаване в ситуация, чужда на детето. Позовавайки се на реакцията на детето към ситуацията, изследователите класифицират петнайсетмесечните деца като:

Стабилни:

Тези деца роптаят срещу напускането на родителя и лесно биват успокоени от него, когато се върне. Определяни като стабилно привързани, те може да се стресират от раздялата, но вярват, че когато се върне, родителят ще им даде утеха и сигурност. Те установяват по-добри взаимоотношения с родителя, към когото са стабилно привързани, но това не е всичко. В процеса на развитието си тези деца биват определяни като по-адаптивни в буквално всяко естество, включително в междуличностните отношения и учебната среда.

Съпротивляващи се/противоречиви/разсеяни:

Тези дечица протестират срещу раздялата с родителя, но и му отказват да ги успокои, щом се върне. Те явно са научили, че невинаги могат да разчитат на него да задоволи нуждите им, и им е трудно да намерят у него утеха. Всъщност те изглеждат гневни, сякаш родителят им отказва да им даде това, от което имат нужда. В процеса на съзряването си тези деца продължават усилено да търсят доказателства за взаимоотношенията си, но заради ужасната си взискателност имат склонност да създават незадоволителни връзки. Тяхната фиксация върху вечното търсене на любов може да им попречи да изпълняват както трябва други съответни за възрастта им задачи, свързани с растежа им, като например да се учат и да експериментират със своята самостоятелност. Такива деца често се залепят за връстниците си в опит да удовлетворят незадоволената си нужда от привързаност.

Въздържани:

Тези деца могат и да не протестират срещу напускането на родителя и не търсят утеха при завръщането му. Те не проявяват типичната за възрастта си нужда от успокоение очевидно защото приемат, че при тези взаимоотношения тези нужди няма да бъдат задоволени. Въпреки че изглеждат по-независими в тези лабораторни обстоятелства, те не са по-самостоятелни нито у дома, нито в училище, и в действителност биват определяни от учителите в детската градина като по-мрънкащи и изискващи повече внимание от другите деца на тяхната възраст. Всъщност, когато физиологичните им показатели биват замерени в необичайната ситуация, се оказва, че тези деца имат повишен сърдечен ритъм и високи нива на кортизол в кръвта, което показва, че макар да се опитват да скрият чувствата си, те всъщност са много разстроени, когато родителят напуска стаята. Когато пораснат, тези самотни деца се чувстват смазани и изплашени от тези емоции и затова ги потискат. Ако не получат възможността да бъдат терапевтирани или да преживеят друга трансформираща връзка, те може и да не развият способност да допускат интимност. Макар че може и да постигнат успехи в образованието и в спорта, липсата им на социални умения често не им позволява да бъдат напълно щастливи и дори пречи на успешната им кариера.

 

Още по темата

Публикации

Митове, относно родителството ►►►

Откъс от книгата на Шефали Тсабари "Осъзнатост в семейството. Как да отгледаме силни, устойчиви и самоуверени деца".

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook