В развитието на бебетата настъпва етап, в който те трябва да направят преход от сучене или пиене от шише с биберон към прием на течности от чаша. Той може да се осъществи както чрез използването на т.нар. преходни чаши, така и посредством стандартни отворени чаши.

Препоръката на Американската академия по детска дентална медицина (AAPD) е бебетата да пият от чаша, когато наближат първия си рожден ден, а отбиването от шишето да стане на възраст от 12 до 14 месеца. [4].

Защо е важно бебетата да пият от чаша след първия си рожден ден?

1. Защото продължителното хранене от шише носи рискове от проблеми със захапката, растежа на челюстите и подреждането на зъбите

Продължителното хранене с шише с биберон изглежда оказва влияние върху развитието на захапката при децата. В направено изследване се установява значима връзка между хранене с шише с биберон над 18 месеца и по-висока честота на неправилно развитие на захапката. Авторите предполагат, че това се дължи на слабата мускулна активност при храненето с шише, ограниченото участие на езика (повишаващо риска от неправилно преглъщане и избутване с език), както и по-висока честота на дишане през устата. Въпреки че абсолютният риск е нисък и често намалява при наличие на смесено хранене (шише + кърмене), тенденцията е, че продължителното хранене с бутилка може да се свърже с недостатъчен растеж на долната челюст и бъдещи ортодонтски проблеми. [8]  

По подобен начин, в друго проучване е установено, че колкото по-голямо е детето, когато храненето с шише е спряло (3–4 години) и колкото по-кратка е продължителността на кърменето (<3 месеца), толкова по-големи са шансовете детето да има неправилна захапка. [9] Освен това, при използването на шише с биберон, езикът заема неподходяща позиция, което позволява навлизането на въздух през устата и по този начин се възпрепятства носното дишане - над 60% от децата, използвали бутилка, имат дишане през устата или смесено дишане. Това може да бъде причина за недостатъчно развитие на горната челюст и проблеми със захапката. При храненето с шише мускулите на бузите, които подпомагат за сученето от бутилката, са с повишен тонус и това може да влоши растежа на челюстите и да доведе до струпване на зъбите. [10]

1. Защото продължителното хранене от шише носи рискове от развитие на кариес

Един от рисковите фактори за развитието на кариес на ранното детство е продължителното използване на шише с биберон, заради честото и продължително излагане на зъбите на течности, съдържащи захар (мляко, адаптирано мляко, плодови сокове). Ето защо родителите трябва да насърчават децата вече да могат да пият от чаша до първия им рожден ден. [2] Течностите, различни от вода, е препоръчително да се дават по време на основните хранения, за да се намали рискът от развитие на кариес.

Каква трябва да бъде идеалната тренировъчна чаша?

Преходните чаши, които се предлагат на пазара, са с капак с широко, тънко, повдигнато удължение или вграден накрайник. Повечето от тях вече имат добавена функция „без разливане“. [1] Функцията „без разливане“ изисква децата да генерират достатъчна сила на засмукване, за да нарушат вакуумното уплътнение и да продължат да сучат, в различна степен, за да достигне до тях течността [3]. Американската дентална асоциация (ADA) публикува изявление, в което описва чашите против разливане като „нищо повече от прикрито бебешко шише“; препоръчвайки на родителите да избягват този тип чаши за обучение [2].

След раждането, при преглъщане езикът на бебето се избутва напред между предните участъци на двете челюсти, до контакт с устните. Това е т.нар. бебешко или инфантилно преглъщане. Заедно със сукателния рефлекс, това бебешко преглъщане започва да изчезва още през първата година. Постепенно, до 2–4 годишна възраст, бебетата се научават да преглъщат като възрастните [7].

Но за да има преминаване към характерното за възрастните преглъщане, сукателните навици постепенно трябва да отпаднат от ежедневието [5], а с продължителното използване на шише с биберон или преходни чаши това не е възможно. Те поддържат рефлекса на сучене и с това удължават периода на бебешкото гълтане. Присъствието на такъв тип преглъщане и след четвъртата година от живота се счита за анормално, тъй като се свързва с неправилно подреждане на зъбите и неправилна захапка [6]. При по-големи деца наличието на инфантилен модел на гълтане се проявява като вреден навик за избутване на езика напред. Навикът за избутване на езика е състояние, при което езикът влиза в контакт с някои от зъбите, разположени пред кътниците, по време на гълтане. [7]

Идеалната тренировъчна чаша трябва да подготвя детето да пие от отворена чаша. От тази гледна точка, децата не би трябвало да генерират никакво налягане в устната кухина, за да започне изтичането на течност от тренировъчната чаша. [3] Неразливащите се чаши включват клапа под удължението за пиене. Това обаче не позволява на детето да отпие. Единственият начин то да получи от течността при чашата с клапа е чрез сучене (както е при шишетата с биберон). Това обезсмисля използването ѝ, тъй като пречи детето да се научи да отпива. [2] Ето защо е добре максимално бързо да се предложи и премине към отворена чаша. Това ще предотврати запазване на сукателния модел за по-дълго, ще намали риска от поява на кариес и ще предложи достатъчно време за практика на детето до момента на пълно отпадане на шишето с биберон.

Моделът на сучене при бебетата се променя и става по-усъвършенстван между 6-9 месечна възраст като включва притваряне на устните и вертикални движения на езика, които са необходими за създаване на силно налягане в устната кухина. Други важни етапи, свързани с храненето, които се появяват в този период, са независими движения на челюстта и езика, волеви контрол на езика, фини двигателни умения, социализиране, пробив на зъби, ранни модели на дъвчене и контрол на главата и торса. [3]

Пиенето с отворена чаша изисква много от тези по-напреднали умения за хранене, поради което започва около 9-месечна възраст. За да бъде ефикасно, самостоятелното пиене с отворена чаша изисква повече от появата на координирани движения на главата, торса, ръка към уста, устните, езика и челюстта. Децата трябва да се научат да комбинират тези двигателни умения с различни по гъстота течности, позиции на тялото, обстановки и чаши. Освен това, децата трябва да могат да обработват сложна сензомоторна информация, за да правят малки корекции и успешно да приемат течности чрез отворена чаша. В резултат на това на някои деца може да им отнеме 18 месеца практика, за да станат независими и ефективно да пият от отворена чаша. [3]

Използването на отворена чаша е препоръчително да се насърчава възможно най-рано. В прехода от шише с биберон към чаша, това може да бъде първата предложена чаша. Така се осигурява достатъчно време за адаптация към използването ѝ. Непрекъснатото разливане, честото закашляне, необходимостта от постоянно забърсване и смяна на дрехи могат да действат обезкуражаващо, но търпението ще се отплати във времето с доброто орално здраве на децата.

Bailey-Van Kuren, M. M., & Scarborough, D. (2021). Modeling of a controlled flow cup for improved transitional drinking development in children. Journal of Rehabilitation and Assistive Technologies Engineering, eCollection 2021. https://doi.org/10.1177/20556683211008765

American Dental Association. (2004). From baby bottle to cup: Choose training cups carefully, use them temporarily. Journal of the American Dental Association, 135, 387.

Scarborough, D. R., Bailey-Van Kuren, M., Frey, K. E., Knatz, E. D., Lape, A. R., & Wambaugh, N. M. (2010). Clinical implications of design characteristics, flow rates, and suction pressure attributes in commercially available training cups. Journal of Pediatric Rehabilitation Medicine, 3(3), 187–196. https://doi.org/10.3233/PRM-2010-0128

Nainar, S. M., & Mohummed, S. (2004). Diet counseling during the infant oral health visit. Pediatric Dentistry, 26(5), 459–462.

Proffit, W. R., Fields, H. W. Jr., & Sarver, D. M. (2013). Contemporary Orthodontics (5th ed.). St. Louis, MO: Elsevier/Mosby. Chapter 3: Early Stages of Development

Peng, C.-L., Jost-Brinkmann, P.-G., Yoshida, N., Miethke, R.-R., & Lin, C.-T. (2003). Differential diagnosis between infantile and mature swallowing with ultrasonography. European Journal of Orthodontics, 25(5), 451–456. https://doi.org/10.1093/ejo/25.5.451

Dixit, U. B., & Shetty, R. M. (2013). Comparison of soft-tissue, dental, and skeletal characteristics in children with and without tongue thrusting habit. Contemporary Clinical Dentistry, 4(1), 2–6. https://doi.org/10.4103/0976-237X.111585

Chen, X., Xia, B., & Ge, L. (2015). Effects of breast-feeding duration, bottle-feeding duration and non-nutritive sucking habits on the occlusal characteristics of primary dentition. BMC Pediatrics, 15(1), 46. https://doi.org/10.1186/s12887-015-0364-1

Nahas-Scocate, A. C. R., de Moura, P. X., Marinho, R. B., Alves, A. P., Ferreira, R. I., & Guimarães, F. M. (2011). Association between infant feeding duration and the terminal relationships of the primary second molars. Brazilian Journal of Oral Sciences, 10(2), 140–145.

Carrascoza, K. C., Possobon, R. F., Tomita, L. M., & Alves de Moraes, A. B. (2006). Consequences of bottle-feeding to the oral facial development of initially breastfed children. Jornal de Pediatria (Rio de Janeiro), 82(5). https://doi.org/10.1590/S0021-75572006000600015