Меню

Подкрепата на родителите е право и задължение

Подкрепата на родителите е право и задължение

Скъпи родители,

Знаем, че немалко от вас, особено в първата година, се нуждаят от повече време за обяснения относно грижите за здравето, храненето и развитието на децата ви. Знаем, че много от вас не получават тези обяснения в консултативните практики на личния лекар на детето, а искат да е така. Истината е, че подобна родителска подкрепа не започва от кабинета или по телефона. Тя започва със създаването на целенасочени политики, стандарти и инвестиции в областта на детското здравеопазване и родителската подкрепа. У нас такива няма.

Нашата книга – "Дневникът на мама и татко", както и едноименния сайт, са едно от многото решения, създадени, за да запълват липсващите задължения на държавата да осигури подкрепа в грижите за най-голямото национално богатство – вашите деца! Лични лекари, педиатри, акушерки, медицински сестри намаляват все повече не само у нас, но и по света. И когато те нямат подкрепата и стимулите да работят ефективно, липсва интерес към тези професии, липсва и възможност да ви осигурят това, което искате от тях.

В условията на COVID-19, повече от всякога усещаме липсата на тяхната подкрепа, опитвайки се да избягваме посещенията в кабинетите им.

Но, мили родители, знаете ли, че в много държави, подкрепата към родителите е разпределена между лекарите и други медицински специалисти като акушерките и медицинските сестри (така беше едно време и у нас). Именно сестрите и акушерките могат да ви отделят нужното време за ежедневните грижи, кърменето и храненето на детенцето.

Знаете ли, че в някои страни лекарят предварително се запознава с вашите наблюдения и притеснения за детето, след което провежда профилактичния преглед, без да губи време за това.

Знаете ли, че в много страни онези училища за родители, които някои вас толкова много ценят, са отделени в национални програми за консултиране и обучение на родители, често обособени в семейни центрове.

И знаете ли, че у нас въвеждането на пълноценно електронно здравеопазване за пореден път беше отложено – този път за 2022? В някои страни, електронните портали и здравни записи, телемедицинските услуги осигуряват голяма част от комуникацията и знанието, директно от личния лекар и в координация с други специалисти. Нещо, за което вие продължавате да се ровите в интернет. Страниците с бюлетин по възраст на детето имат за цел да запълнят и тази празнина, но много ни се иска в тях да сложим официални и валидирани на национално ниво съвети, а откъде да ги вземем? Такива не достигат дори до вашите лични лекари, затова много пъти се чудите кое е правилното решение – това, което чувате от тях, това, което четете в социалните мрежи, това, което ви казват близки и приятели?

Нямаме дори национален портал, който можете да отворите и в него да прочетете всичко, което ви интересува, във връзка с грижите за вашето дете. Затова отваряте нашия сайт. Няма книжка, нито пакет с подаръци от държавата, които да получите, когато родите. Няма единно становище по много теми или дори и да има, то не достига до вас. За съжаление, не достига и до лекарите на вашите деца. Те обичат нашите книжки, защото написаното в тях им спестява времето за обяснения. Но знаете ли, че в някои страни, такива материали са налични като част от програмите за детско здравеопазване, а не от частни фирми и неправителствени организации, както е у нас. 

Знаете ли, че по света, но не и у нас, от над 40 години се практикуват сестринските телефонни консултации, за да отговорят на вашите най-неотложни въпроси? Знаем, че имате много въпроси и често ги задавате във форуми и групи. Ценете групите на квалифицирани консултанти, които го правят доброволно за вас – има такива хора, създали такива общности, като например подкрепящите кърменето. Ценете всяка безплатна услуга, защото тя е направена от активни общности и граждански организации. Родителската подкрепа, финансирана от държавата у нас, е силно фрагментирана и се свежда до най-нуждаещите се от вас. Знаем, че у нас бяха създадени центрове за майчино и детско здраве, но колко от вас са чували за тях? 

Скъпи родители, нека не се залъгваме, че в рамките на краткия преглед, който държавата е отредила да заплати на лекарите ни за профилактичен преглед, те ще могат да ви отговорят на всички въпроси. 

В България няма национална програма за родителска подкрепа. Нито за ранното детско развитие. Нито за детето. Да не говорим за онези от вас, които имат най-голяма нужда от помощ – родителите на недоносени деца и деца с други здравословни или развитийни проблеми. Много от това, което ни се иска да има, можеше и да се случи, ако написаните на хартия и приети от страната ни документи, се случваха и на яве. Но стратегията Здраве 2020 изтича, без да е направила предвидената в нея реформа на мътната ни здравеопазна система, част от задълженията на която е грижата за вашите деца и родителската подкрепа. Виждаме последиците от тази нереформирана система през последните седмици всяка вечер в новините. И дори ги броим.

Всичко това обяснява много неща. Едва 37% от родителите считат, че „лекарят ги информира какво трябва да може да прави детето на съответната възраст”, едва 24% твърдят, че „лекарят им дава конкретни насоки за грижите у дома – хранене, хигиена и др.“ и едва 27%, че „лекарят отговаря на всички техни въпроси и проявява внимание и загриженост към тях като родители. А за тези лекари, които успяват да го правят – адмирации! Те го правят не благодарение, а въпреки системата! Ако не сте случили на такива, не им се сърдете. Сърдете се на системата, която ви принуждава да търсите частни решения за посрещане на вашите нужди, свързани с грижата за здравето и развитието на децата ви, разбира се, ако можете да си го позволите. А ако не можете – ние сме до вас за най-основното и ще търсим начини да ви помагаме поне с актуална и проверена информация. Повечето педиатри у нас, също както учителите, са в предпенсионна възраст, затова, нека се радваме и на малкото, които са останали. 

Държавата ви е длъжна, не само вие сте ú длъжници. Тя трябва да ви осигури максимална подкрепа в грижите за вашите деца. Не се страхувайте от думата ПРАВА на децата. В нея се побира и вашето ПРАВО да получите такава подкрепа, и тяхното – да я имат чрез вас. 

Поводът на това послание е отброяването на годините, изминали без да се изпълни това право за българските родители. Общо трийсет и една.

На днешния ден през 1989 г. Конвенцията за правата на детето приема, че „на семейството като основна клетка на обществото и естествена среда за израстването и благосъстоянието на всичките му членове и особено на децата трябва да бъде оказана необходимата защита и съдействие, така че то да може пълноценно да поеме своята отговорност в обществото“ и че за „пълното и хармонично развитие на личността на детето то трябва да расте в семейна среда, в атмосфера на щастие, любов и разбирателство“. Чл. 4 посочва, че държавите са поели ангажимент да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят правата на децата в максимална степен, според ресурсите си. Коментар 19 от 2016 към тази точка пояснява принципите на бюджетирането като изисква „мобилизиране на достатъчни публични ресурси, разпределени и използвани ефективно за пълното изпълнение на приетото законодателство, политики, програми и бюджети“. От казаното става ясен националният ангажимент към изпълнението на програми, насочени към децата и родителите, които отговарят на най-високи стандарти за качество.

Една година по-късно, през 1990 г. на световната конференция „Образование за всички“ в Джомтиен е приета декларация, според която „ученето започва от раждането“ и че „това призовава към грижа за ранното детство и първоначално образоване, което може да бъде осигурено чрез семействата, общностите и, където е необходимо, чрез институционални програми“. Това поставя началото на услугите за ранното детско развитие и в частност, обогатява и разширява тези за подкрепа на родителите. (Нека не забравяме, че в така нареченото "едно време", родителите се радваха на повече подкрепа чрез домашни посещения от медицинските сестри. Такива програми за домашни посещения са един от най-успешните подходи за подкрепа на родителите по света.).

За разлика от България, в други страни тези две събития водят до големи инвестиции в политиките и структурите за родителска подкрепа. Така например в САЩ огромни публични инвестиции водят до развитието на инфраструктура от общностни семейни услуги, обединени от общи насоки и принципи, основани на научни доказателства. До края на века това води до утвърждаването на практики, които по-късно са адаптирани извън семейните ресурсни центрове – в АГ и педиатричните практики, агенциите за детското благосъстояние, ранното образование, родителите на деца със специални нужди и специалистите по ментално здраве и социалните работници. (Изградената в общността семейна подкрепа е пример за интеграцията на различните сектори – тема, изключително актуална днес както в САЩ, така и в Европа, тя се превръща и в основа за различни иновативни услуги). В много Европейски страни се доразвиват политиките и структурите за родителска подкрепа. Например в Швеция, където родителската подкрепа се развива през 60-те години като като здравна политика, а от 1968 са разработени образователни схеми за родителите, се доизграждат семейните центрове. В Австрия, която изгражда семейни офиси за консултиране още през 70-те години, от средата на 90-те започва да финансира и родителски образователни програми. По-добре е да спрем дотук, защото примерите са много, а те само показват колко далече сме ние. 

ПОЗИЦИЯ на Национална мрежа за децата, Алианс за ранно детско развитие и Коалиция „Детство 2025“

Накрая, вместо заключение, решения или предложения, ще ви попитам: Смятате ли, че положението наистина е толкова зле, колкото е описано по-горе? Има ли добри примери, добри практики, на които попадате? Имаме ли сила да променим нещата и какъв е пътят според вас? 


Източници:

www.shorturl.at/osDN3

Committee on the rights of the child, 2016

Методологията и рамката Childnomics[2], стъпваща на тези принципи в подкрепа на правителствата и организациите насочва бюджетите към програми с доказани резултати.

Shaeffer, Sheldon F., Търсенето и предоставянето на услуги в ранна детска възраст от 2000 г. насам: политики и стратегии,

Crepaldi, Chiara & molinuevo, daniel. (2013). Parenting support in Europe.

 https://unesdoc.unesco.org/ark:/48223/pf0000232457

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook