Съвременната класификация на алергичния ринит го разделя на две основни форми, според продължителността на проявите:

Персистиращ (постоянен) – повече от 4 дни седмично или 4 седмици годишно – причинителите на който най-често са налични през цялата година. Обикновено това са домашнопрахови микрокърлежи, плесени, козина от домашни любимци, професионални алергени, много рядко храни и подправки.

Интермитентен  (периодичен) – по-малко от 4 дни седмично или 4 седмици годишно – алергените се срещат само през определени периоди на годината. Дължи се обикновено на свръхчувствителнот към поленови алергени и плесени. Почти е невъзможно да се разбере коя от двете групи атмосферни алергeни (полени или плесени) причинява оплакванията, което налага и провеждането на тестове за алергия.

Често симптомите на алергията се бъркат с тези на "настинка" или остра вирусна инфекция, което забавя поставянето на диагнозата с години. Ето защо от особено значение за ранното диагностициране играят различни допълнителни критерии като фамилна обремененост и повтаряемост на симптомите при определена среда.

Основните симптоми при проява на алергия към полени са характерните за алергичен ринит: 

• кихане

• запушване и дразнене в носа
• воднист или слузен секрет в носа
• сърбеж в носа, очите, небцето и ушния канал
• удебеляване (хипертрофия) и оток на носната лигавица, конхите и синусите. 

Един или друг от симптомите могат да бъдат проявени или доминиращи в зависимост от фазата на заболяването.

Симптомите при алергия към полени се наблюдават най-често между март и септември. Вижте в кои месеци се обостря състоянитето на детето и открийте кои растения цъфтят в този период в Годишния поленов календар за България.

Информация за разпространението на различни полени в цяла Европа по периоди можете да намерите на Поленовата карта на Европа.

Какво представляват полените

Полените (прашецът) представляват мъжките полови клетки на растенията. Проникват през дихателните пътища, конюнктивите, кожата. Всъщност, не проникват а се полепват, разпукват се и отделят ензими, които помагат да се наруши целостта на епитела и така части от протеините им да влезнат в контакт с клетките на имунната система, при което се отключва алергичната реакция.

Полените са разпространени основно във външната среда.

Водещо значение за алергизирането имат полените на ветроопрашващите се растения – треви и дървета. Тези полени се пренасят от вятъра като отделеният прашец може да прелети на километри, т.е алергенът не е необходимо да се търси само в съседство. Така например брезови гори може да има на километри разстояние, а алергенът да бъде в града. 

Алергията към полени е характерна за възрастта от 3 – 4 години нагоре.

Факти

Тополите много рядко са причина за алергия: Отделянето на полени от тополите става през февруари-март, а пухчетата им се появяват по-късно и служат само за пренасяне на семената им. Тези пухчета не са полените на растението. Полените на тополите са много рядък алерген. Едва 10% от хората, алергични към дървета, са алергични към тях. В периода на пухчетата обаче много треви и житни отделят своя прашец (полен), който е най-честият алерген за хората със сенна хрема. Хората дължат оплакванията си на него, но обясняват състоянитето си с видимите пухчета на тополите.

В градовете има повече алергични към полени: Интересен е фактът, че повече алергични към полени има в градовете, където растенията са по-малко. Това се обяснява с наличието на множество допълнителни фактори в атмосферата на градската среда димни газове, озон и азотни окиси, пушек и сажди, вирусни инфекции, които отварят пътя на поленовите зърна и повишават контакта им с имунните клетки на хората, което повишава и честотата на алергизирането към тях.

При децата се установяват често кръстосани реакции между растителни храни – ябълки, моркови и полени – бреза, пелин.

При хора, алергични към полени, приемът на пчелен мед крие рискове от тежки, дори шокови реакции при консумация на пчелен мед и билкови продукти.

Съвети* за избягване на контакта с полени

1. Не простирайте прането навън.
2. Не пускайте при детето, особено в спалнята, домашни любимци, които са били навън. Върху козината си, те също могат да вкарат в дома ви полени.
3. Преоблечете себе си и детето след като сте били навън. Дори с косата си може да внесете полени в дома ви.
4. Избягвайте сутрешните разходки - сутрин полените са най-много.
5. Не позволявайте на детето да си играе с треви, а косенето на двора оставете за време, в което то не е около вас.
    

Растения, които по-често причиняват алергии в България

1. Дървета и храсти – Дърветата са причина за 10% от алергиите към полени. Най-често това са бреза, елша, кестен, ясен. Други дървета, предизвикващи алергии са габър, различните видове дъб, леска, липа.

БРЕЗА

ДЪБ

1. Житни: Френски райграс (Arrhenatherum elatius), Ежова главица (Dactylis glomerata), Ръж (Secale cereale), Тимотейка (Phleum pratense)

ФРЕНСКИ РАЙГРАС

ЕЖОВА ГЛАВИЦА

РЪЖ

ТИМОТЕЙКА

1. Тревисти: Щир (Amaranthus sp.), пелин (Artemisiasp.), живовлек (Plantagosp.), лапад (Rumexsp.), кучешка лобода (Chenopodiumsp.), коприва (Urticasp.), амброзия (Ambrosiasp.)
    

ЩИР

ПЕЛИН

ЖИВОВЛЯК

КОПРИВА

АМБРОЗИЯ

На пръв поглед невинно заболяване, алергичният ринит се оказва не само медицински, но и социален проблем. Нарушаването на качеството на живот от ринита е почти същото като при средно тежка астма – до такава степен обструкцията и дразненето на горните дихателни пътища нарушават съня, вниманието, способността за запаметяване при децата. Честото боледуване налага отсъствие на родителите от работа, често отсъствие на децата от детска градина и училище, значително по-големи разходи за медикаменти и оздравителни процедури в сравнение с децата без алергичен ринит. До голяма степен познаването на причинителите и ограничаване на контакта може значително да подобри качеството на живот на болния.

* Съветите са изготвени на база на съветите на www.webmd.com/allergies/guide/pollen-allergies-symptoms-triggers-treatments