Новата пандемия на коронавируса ни затвори вкъщи – социална дистанция. Научи ни по-често да чистим и дезинфекцираме повърхностите с източници на атомен кислород – белина, дезифенктанти, кислородна вода, калиев перманганат (при съответното разреждане), или със силен спирт – поне 70 градуса. Какво обаче да правим с прането? Особено ако имаме носител на вируса вкъщи?

От досегашните изследвания на новия вирус, наречен SARS-CoV-2, публикувани в New England Journal of Medicine ¹, е ясно, че във въздуха той се задържа над 3 часа, върху гладки повърхности като неръждаема стомана – 72 часа, върху пластмаса – над 48 часа, върху мед – 4 часа и върху картон – 24 часа. Експериментите са правени при температура 21-23 С и при 40% относителна влажност на въздуха (типичните за климатизирани помещения условия). Експертите обаче обясняват, че в реални условия носените във въздуха аерозоли, съдържащи вируса, бързо се „утаяват“ върху повърхностите и пода. И все пак, по-вероятно е заразата да дойде от човек при близък контакт, отколкото от замърсените повърхности – оттам и препоръката за спазването на разстояние над 1,5 метра.

Дезинфекцията на повърхностите е особено необходима там, където минават много хора, както и там, където има болен или носител на вируса. Една от особеностите на SARS-CoV-2 е, че за разлика от повечето вируси, неговата обвивка не е белтъчна, а липидна, т.е. мастна. Това прави миещите и перилните препарати достатъчно ефективни, защото разрушават тази обвивка и го правят неактивен. Наскоро СЗО прибави към тях и препарати с високо или с ниско PH – тоест разтвори на киселини и основи (моят пример е оцет и сода бикарбонат)².

Активността на вируса върху тъканите – дрехи, бельо, завивки, не е специално изследвана. По аналогия с картона, можем да приемем, че порестите тъкани не са сред „любимите“ му, но се смята, че някои тъкани го задържат 1-2-3 дни. Така че, за да се подсигурим, дрехите, с които излизаме навън, е най-добре да не се внасят вкъщи, или по-често да се перат. Не във всяка къща има отделно помещение за „карантина“ на дрехите, но гаражът, терасата, отделеното антре са достатъчно подходящи.

При прането им бихме могли да добавим към водата в пералнята споменатите препарати с активен кислород. Но както знаем, те не са подходящи за всички повърхности, нито за всички тъкани. Затова прането при най-високата температура, позволена от етикета на дрехата, е логичното решение. Температурната „поносимост“ на вируса е свързана със споменатата мастна обвивка. Най-комфортната му температура е около 4 С и ниска влажност на въздуха (-80 С не му пречи), при такава температура се съхраняват и взетите проби за изследвания. Различните оценки на горната температурна граница на оцеляването му са 60-70 С за около 5 минути^3,4. Високата влажност на въздуха също не му „харесва“.

Ако се тревожим за дрехите, етикетът на които не позволява пране при над 40 С, можем да ги изгладим – и да си припомним как гладехме всичко, което докосва бебешката кожа.

Нещата се променят, ако вкъщи има заразоносител или болен. Той не само трябва да бъде отделен от останалите членове на домакинството, но и дрехите и бельото му трябва да се събират с ръкавици и маска и в отделни затворени еднократни контейнери (плътно затворена найлонова торба, например). Експертите твърдят, че не е нужно те да се отделят от общото пране в пералнята, но като че ли, в името на безопасността, добро решение е да ги перем отделно. Неговата стая, банята, която използва, посудата трябва да се подложат на дезинфекция като тази, препоръчвана и за болничните помещения.

Използвани източници:

1 https://www.nejm.org/doi/pdf/10.1056/NEJMc2004973

2 https://apps.who.int/iris/rest/bitstreams/1271257/retrieve

3 https://www.thelancet.com/journals/lanmic/article/PIIS2666-5247(20)30003-3/fulltext

4 https://www.hindawi.com/journals/av/2011/734690/